Решение № 5517 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2014 г.

Решение № 5517 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Г. Димитров, срещу решение № 2610 от 17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 4823/13 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Памуков 2005" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. Танева, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 1/37/1 от 8.02.2013 г., издаден от началник отдел "Последващ контрол" на Митница Свиленград, потвърден с Решение № 162/12.04.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", с който на "Памуков 2005" ЕООД са установени задължения за акциз в размер на 1536,99 лв. и лихви за просрочие в размер на 197,30 лв. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло жалбата на дружеството срещу РА, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че "Памуков 2005" ЕООД притежава Удостоверение за извършване на сделки с въглища и през ревизирания период: 1.09.2008 г. - 31.12.2011 г. е подавало акцизни данъчни декларации и не е извършвало инвентаризация на активи. С протокол № 24831/1 от 23.01.2012 г. на Митница Свиленград е констатирано наличието на липси на акцизни стоки, подробно индивидуализирани в обжалваното решение. Със заповед № 5 от 29.09.2011 г. управителя на "Памуков 2005" ЕООД е наредил извършване на инвентаризация на активите, намиращи се в акцизния склад на дружеството. В инвентаризационен опис от 2.10.2011 г. са посочени наличните количества стоки, като са приложени и кантарни бележки за извършените измервания. Подробно съдът е обсъдил приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която при изчисляване на констатираните липси и нормативно определените фири съобразно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им е установено, че констатираните липси за всяка една от стоките е в рамките на нормативно установените фири. При така установеното съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 3 /неправилно посочена ал. 1/ от Наредбата и е приел, че един от начините за установяване е ревизия, поради което незаконосъобразно с оглед заключението на вещото лице е начислен акциз. Действително съгласно ЗСч инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет, като на основание § 1, т. 2 от ДР на ЗСч, отчетен период е календарната година, но съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, инвентаризацията е един от способите, но не задължителен. На следващо място съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, б. "в" от Наредбата, като не са налице изключенията по чл. 7 от същата наредба, тъй като при извършената инвентаризация от страна на дружеството е извършено претегляне на стоката (видно от кантарните бележки), а стоките са престоявали в склада. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е приложението на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, съгласно която нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризация, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред. Основният довод в тази насока в касационната жалба е за неправилност на решението, тъй като ревизираното дружество не е извършвало инвентаризация за процесните години, поради което не е налице основание за определяне на естествени фири при извършване на ревизията. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че извършването на инвентаризация е един от способите за установяване на естествени фири, а другите са ревизии от държавните контролни органи и в други /неконкретизирани/ случаи за установяване на фактическата им наличност. В конкретния случай е извършена ревизия, в хода на която няма процесуална пречка, с оглед посочения в наредбата способ, при установена липса на съхранявана в склада акцизна стока, да бъде установен размер на естествените фири, до пределния посочен в наредбата. Този размер е установен от заключението на приетата по делото експертиза, като вещото лице е посочило, че е установило общия размер на доставените стоки, за което има безспорни документи по делото и на базата на това количество е установено в процентно съотношение, нормативно установени фири. Действително съгласно ЗСч инвентаризация на активите и пасивите се извършва за отчетен период - календарната година, но неизпълнението на това задължения от ДЗЛ е ирелевантно в процесния случай, тъй като за установяване на естествени фири нормативно са предвидени и други способи, а не единствено след инвентаризация. В тази насока не може да бъде споделен довода на касатора, че установяване на естествени фири при извършване на ревизии по смисъла на посочената разпоредба, касае само случай, когато ревизията се извършва за период от време, за който все още не извършена задължителната инвентаризация от ДЗЛ. Стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата е недопустимо при определяне публични задължения на ДЗЛ. Налице са останалите предпоставки на чл. 2, б. "в" и чл. 7 от Наредбата. Установено е съхраняване в лицензиран склад, ведно с момента на приемане и изнасяне на акцизната стока, както и извършеното претегляне на същата при извършената инвентаризация от дружеството. Установените липси, правилно е прието от съда, че са в нормата на допустимите фири, съгласно процентно съотношение от доставената стока при констатиране на липси, а не на база годишно извършвана инвентаризация. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответника по жалбата Агенция "Митници", следва да заплати на "Памуков 2005" ЕООД, сумата от 700 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,