Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.

Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Светослав Петров Василев против решение по адм. д. № 179/2014 г. по описа на АС-Перник. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Събраните доказателства доказват, че е платена цена, но не като цена на превоза, а като цена на направени пътни разноски-гориво, течност за чистачки, амортизация на автомобила. Неправилно са присъдени разноски на юридическото лице РДАА Перник, който не е страна в производството. Юрисконсултското възнаграждение не се дължи, защото на юрисконсулта му се плаща заплата за процесуално представителство. същият има и карта за безплатно пътуване и следователно ответната страна няма разходи. Иска отмяна на решението. Ответната страна директорът на РД "Автомобилна администрация" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 364/9.04.2014 г. по адм. д. № 179/2014 г. по описа на АС-Перник е отхвърлена като неоснователна жалбата на Светослав Петров Василев против заповед № РД-14-332/20.02.2014 г. на изп. д. директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Перник, с която приложил принудителна административна мярка спиране от движение на лек автомобил БМВ 520 с рег. № РК 5322,собственост на жалбоподателя, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е съобразно установената в административното производство фактическа обстановка. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП превоз на пътници като обществен превоз представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В случая в административното производство са събрани доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 182792 от 20.02.2014 г., съставен на Светослав П. Василев и писмени обяснения на пътувалите с него три непознати на водача лица (В. Иванова, А. Руменов и Г. Илиев). Двама от пътниците посочват, че уговорката е за превоз на цената на билета, В. Иванова дори е платила 3 лева. Само лицето Г. Илиев признава, че не познава водача на МПС-то и твърди, че не е плащал, нито е имал уговорка да плаща цена за превоза. Жалбоподателят не направил доказателствени искания за разпит на тримата пътници като свидетели в съдебното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК няма събрани нови доказателства, които да обяснят и евентуално отстранят различията в писмените обяснения на свидетелите. Обратно- жалбоподателят изрично е заявил, че не иска събиране на други доказателства. При така установената от административния орган фактическа обстановка и в рамките на касационната проверка, настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на съда, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Не е спорно в производството, че сумата от 3 лева е цената на билет от гр. Перник до гр. София, т. е. цена за извършване на услугата обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, за извършването на която услуга жалбоподателят няма необходимите разрешения и документи. Жалбоподателят е ангажирал доказателства, че цената на обществения превоз е друга, поради което не е доказал и не твърди, че сумата от три лева е цена само на гориво. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт. Неоснователно е оплакването относно присъдените в полза на Автомобилна администрация Перник разноски. Разноските са присъдени при спазване на Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 на ОС на ВАС. Дължат се на бюджета на органа издал административния акт, какъвто в случая има юридическото лице автомобилна администрация по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 143, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение