Решение № 8399 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2011 г.

Решение № 8399 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 126 от 5.01.2011 г., постановено по адм. д. 9376/10 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Авто елит" - ЕООД - гр. Своге, за отмяна на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Обн., ДВ, бр. 42 от 21.05.2004 г., в сила от 21.05.2004 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Авто елит" - ЕООД - гр. Своге, представлявано от управителя Десислава Валериева Пенчова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Ответниците Валери Влъчков Пенчев и Станислав Николаев Стоянов вземат становище за основателност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Авто елит" - ЕООД - гр. Своге, зае отмяна на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Обн., ДВ, бр. 42 от 21.05.2004 г.). След като са изложени мотиви защо съдът приема жалбата за допустима (за разлика от жалбите на двамата ответници Валери Влъчков Пенчев и Станислав Николаев Стоянов, които са оставени без разглеждане като недопустими и в тази си част решението е влязло в законна сила като необжалвано), същият се е занимал с въпроса за нейната основателност. За да отговори на този въпрос съдът е описал фактическата обстановка по издаването на въпросната наредба, респективно нейното изменение и връзката й с приетите Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства и Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г. за изменение на Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, както и основанията за издаване на въпросните директиви. Тричленният състав е описал и оплакванията на дружеството жалбоподател срещу обжалваната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" на наредбата, след което и изложил своите мотиви защо приема същите за неоснователни. В тази връзка е прието, че тълкуването на разпоредбата на чл. 1, т. 3, б. "в" от Директива 2008/65 налага извода, че същата има диспозитивен характер, поради което държавите - членки могат да установят различен срок за допустимо използване на учебни МПС с отклонение от минималните критерии, който да се различава от крайно установения с директивата - 30.09.2013 г. Направена е констатация, че с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 38/2004 г. е постигнато транспониране на Директива № 2008/65 да изменение на Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, като с тази национална законодателна мярка са постигнати целите на общностното право в обсъжданата материя - да се установят минимални изисквания към учебните превозни средства, които се използват за проверка на уменията и поведението, спазен е и времевият обхват на възможното отклонение от тези изисквания. На база на изложеното е направен краен извод за съответствие на разпоредбата на на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити с материалния и процесуалния закон, както и с целта на Директива 2008/65/ЕО на Комисията, визирана в чл. 1, т. 3, б. "в", поради което жалбата на "Авто елит" - ЕООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни доводи, че неправилно и необосновано на фактите по делото тричленният състав е приел, че обжалваната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Обн., ДВ, бр. 42 от 21.05.2004 г., в сила от 21.05.2004 г.), издадена от министъра на транспорта и съобщенията е в съответствие с нормата на чл. 1, т. 3, б. "в" от Директива 2008/65. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, нормата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата делегира правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да определя с наредба условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, б. "в", в изпълнение на което е издадена процесната Наредба № 38 за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. От приемането й въпросната наредба е изменяна 7 пъти, последният път изменението е обнародвано в ДВ, бр. 33 от 26.04.2011 г., в сила от 19.01.2013 г., като тези от 2010 г. са свързани с транспонирането на Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства и Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г. за изменение на Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства. Първата основна група оплаквания на жалбоподателя са свързани с начина на транспониране на директивата. Наведени са много подробни доводи за допуснати множество нарушения от страна на държавата както на сроковете за транспониране, така и на начина на транспониране (основно аргументи за транспониране на директивата на части, а не изцяло). Направените оплаквания за неоснователни. Настоящата инстанция споделя изцяло доводите на касационния жалбоподател относно принципите на европейското право както сроковете за транспониране, както и относно начина на транспониране. Неспазването на сроковете за транспониране директивите е проблем на всички държави членки, а не само на Република България - данни в този смисъл се намират например в доклада на Европейската комисия за мониторинг на прилагане на правото на Общността за 2009 г. В този смисъл неспазването на срока за транспониране на определена директива само по себе си не може да бъде разглеждано като основание за недействителността на националния нормативен акт, а поражда съответна отговорност на държавата. По сходен начин стои и въпросът относно начина на транспониране на директивата. Транспонирането на посочените по-горе директиви Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства и Директива2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г. за изменение на Директива 91/439/ЕИО в Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити действително не е извършено еднократно, а на няколко пъти, като последните изменения на наредбата са обнародвани в ДВ, бр. 33 от 26.04.2011 г. и влизат в сила от 19.01.2013 г. На практика проблемите на жалбоподателя с ползването на учебното транспортно средство са именно поради начина на транспониране на директивите, тъй като министърът на транспорта не е възпроизвел (транспонирал) в наредбата разпоредбата на чл. 5.2, § последен от Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, след изменението й с Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г., според която, изпитните превозни средства за категории В + Е, С, С + Е, С1, С1 + Е, D, D + Е, D1, D1 + Е, които не са в съответствие с минималните горепосочени критерии, но които са били в употреба на или преди датата, посочена в чл. 3 от Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г., могат да продължат да бъдат използвани до 30 септември 2013 г. Допуснатото нарушение обаче не води до недействителност на наредбата, съответно на атакуваните разпоредби на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б". Същото обаче не лишава заинтересованите лица от правото им да се позоват на тези разпоредби за да защитят правата си свързани с ползването в срока до 30.09.2013 г. на гореописаните изпитни превозни средства. По същите мотиви настоящият съдебен състав намира за неоснователни и втората голяма група оплаквания на касатора относно изводите на тричленния състав за липса на противоречие на обжалваните разпоредби на наредбата с посочените две директиви. С нормите на чл. 15, ал. 1, т. 6 и 7, б. "б" от Наредба № 38/2004 г. са транспонирани (възпроизведени) съответните разпоредби на чл. 5.2 от Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства за изискванията, на които следва да отговарят определена група изпитни превозни средства. Нормата на чл. 5.2, § последен от Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, въведена с Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г. за изменение на Директива 91/439/ЕИО създава изключение за определена група изпитни превозни средства, които не отговарят на въведените минимални изисквания, но са били в употреба на или преди датата, посочена в чл. 3 от Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27.06.2008 г. Въвеждането на такова изключение има отношение само за ползването на даден вид изпитни превозни средства, които не отговарят на минималните изисквания, но са ползвани и са заварени към момента на влизане в сила на директивата. Това изключение обаче е неотносимо към въвеждането на минималните критерии към изпитните превозни средства, което става по силата на директивата. По отношение на тези минимални изисквания няма правна разпоредба от директивите, която да отложи действието им за определен период от време, до каквато хипотеза би се стигнало, ако се уважи жалбата. Макар и да не стои на плоскостта на настоящия казус, за правна чистота следва да бъде отбелязано, че въпросът за действието на нормата на чл. 5.2, § последен от Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, в посочената по-горе реакция, може да бъде поставян само при издаване или продължаване на действието на разрешително за подобен род изпитно транспортно средство, като лицата, за които нормата поражда правни последици, могат да се позовават на нея спрямо държавата. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,