Решение № 13204 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 160/2014 г.

Решение № 13204 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 160/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Зефир" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Хаджи Ангел" № 4, представлявано от Цветан Христов Цонков, чрез адв. Христо Милчев, против Решение № 575 от 21.11.2013 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 553 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 071202243/26.02.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № 1313262 от 02.04.2013 г., потвърден с Решение № 233/27.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който за данъчни периоди м. 02, 04, 05, 06, 10 и 11.2008 г. и м. 04 и 06.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 12 629.18 лв. и са определени лихви за довнасяне в размер на 6 266.14 лв. по доставки на "Хелимет" ЕООД /сега Виастрой-2010" ЕООД с предмет поцинкована ламарина, винкел, профилни тръби и др. материали. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушение на служебното начало в административния първоинстанционен процес и при необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки. Твърди се, че съдът е следвало да събере поисканата от жалбоподателя експертиза относно последващата реализация на стоките-предмет на фактурите, независимо от невнасянето на определения депозит. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите, документиращи тези доставки. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение е недоказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Приел е, че освен данъчните фактури, по които РЛ е упражнило право на данъчен кредит, не са представени никакви други доказателства за реалното изпълнение на доставките. Жалбоподателят не внесъл определения депозит по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, въпреки двукратно дадената му възможност и така твърденията му за последваща реализация на предмета на доставките не са доказани. Отделно от това, от представените доказателства се вижда, че в счетоводството на ревизираното лице липсва аналитично отчитане на заприходените стоки, поради което не може да се установи и с експертиза, че именно предметът на доставките е използван в производствената дейност на ревизираното лице. Решението е правилно. В ревизионното производство и пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за това, че доставчикът "Хелимет" ЕООД ("Виастрой 2010" ЕООД) е разполагал със стоки от вид и количество като процесните към датите на издаване на процесните фактури, както и такива за транспортиране и предаването на тези стоки, заприхождаването им от жалбоподателя и използването им за последващи облагаеми доставки. Поисканата пред първоинстанционния съд експертиза е била със задача относно последващите облагаеми доставки с предмет стоки от вида на процесните, което само по себе си не е достатъчно за обосновани изводи за реални доставки по процесните фактури. При липса на преки доказателства за посочения факт освен данъчните фактури, не са достатъчни косвени такива, каквито би било евентуалното експертно заключение с посочения предмет. Задачата, свързана със заприходяването на родово-определената стока при РЛ, при липса на представени складови разписки или други документи за това, също не може да компенсира липсата на всякакви доказателства за предаването на стоката като начин за прехвърляне на собствеността върху нея. Осчетоводяването на продажбите при неоткрития в ревизионното производство доставчик, за когото е установено, че има представляващ, представител и на други дружества с установени публични задължения в големи размери, при липса на данни за адрес на който да се направи проверката в съдебното производство също прави задачата на вещото лице неотносима към спорния по делото предмет. Все пак, административният съд е дал възможност двукратно на жалбоподателя да внесе депозит за експертиза, като за невнасянето му и сега не се сочат уважителни причини. Отделно от това, представените от жалбоподателя счетоводни документи не са годни да докажат, че той е получил и използвал стоките, фактурирани му от "ХЕЛИМЕТ " ЕООД с процесните фактури. От приложените към ревизионната преписка извлечения от аналитичен регистър на сметка 302 "Материали" се вижда, че отчитането на материалите при жалбоподателя се извършва само стойностно, като в основанията не са посочвани номера на фактури или складови разписки за заприхождаване. Този регистър няма характера на аналитичен регистър, тъй като не съдържа данни нито за вида, нито за количеството на наличните, получени и използвани материали. Материалните запаси, при тяхното потребление се отчитат по метода на средно претеглената величина. Съгласно данните от приложения в преписката аналитичен регистър на сметка 302, за всеки от ревизираните периоди, изписването на материалите е отразявано стойностно, срещу дебита на сметка 601 Разходи за материали, при това еднократно и на последната дата за всеки отчетен период. В аналитичния регистър на сметка 302 не са посочени основанията за извършеното осчетоводяване - няма данни за номер на искане за отпускане на материали или данни за влагане в конкретен продукт. Видно от представените от ревизираното лице аналитични регистри на сметка 701 Приходи от продажби на дружеството за 2008 г. и 2009 г., като основание за стопанските операции в тях са посочвани "продажба изделие", "изработка и монтаж въздуховоди", "отписване на продадени изделия" и прочие, които не могат да бъдат обвързани пряко с предмета на спорните фактури за покупки на различни видове ламарина и профили, доколкото няма данни те да са продадени в непроменен вид и в същите количества. В същото време, видно от представените оборотни ведомости за двете години, дружеството води сметка 303 Продукция, по която също има обороти, но регистър за тази сметка не е представен, нито съответните документи, установяващи евентуално извършваното от дружеството производство на продукция, вложените материали, формирането на нейната себестойност и реализацията на същата. При всичко това, неоснователно е касационното оплакване, че отказът на право на данъчен кредит е потвърден само поради неоткриване на прекия доставчик в ревизионното производство. Представените с касационната жалба писмени доказателства, за които се твърди, че са от счетоводството на ревизираното лице не са от естество да докажат сами по себе си използването на предмета на процесните фактури за последващи облагаеми доставки и по същество целят установяване на факти, което е недопустимо в касационното производство. Представените калкулационни ведомости, подписани от управителя на дружеството жалбоподател установяват количествата материали, някои от вида на процесните, които са необходими за изработката на определени изделия, изработени от ревизираното лице и престирани на трети лица. Връзка между тези ведомости и процесните фактури няма как да бъде установена и то за първи път в тази инстанция. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение