Решение № 13539 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2019 г.

Решение № 13539 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Наскенов, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 3/05.01.2019 г. по адм. дело № 241/2018 г. на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-2671/15.06.2018 г. на впд Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на младши инспектор Д. Наскенов - надзирател II степен в затвора гр. Л. и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 07.04.2018 г. около 19 ч. 30 мин. при извършена проверка от служители на МВР по сигнал за възникнал конфликт, при който Наскенов се е опитал да удари Ц. Г., дърпал е раницата й и отправял заплахи, Наскенов отказал да даде документ за самоличност, държал се грубо и арогантно спрямо служителите на РУП, отправил обиди и закани, а след откарването му в участъка смачкал документите за задържането и ударил полицай Х. Х. в областта на носа, с което е нарушил чл. 15, чл. 17 и чл. 30, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция "Охрана" и е уронил престижа на службата. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-процесуалните правила, в изискуемата от закона форма, съобразена е с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Невярно е твърдението на касатора, че АС е игнорирал оплаквания за липса на реквизити в заповедта - на страница 18 от решението се съдържа абзац, посветен на това оплакване, което е прието от АС за неоснователно. По отношение на същото деяние има споразумение от 17.10.2018 г., одобрено от РС - Л. по нохд № 646/2018 г., с което Наскенов е признат за виновен за причинена лека телесна повреда на полицейски орган Х. Х. при и по повод службата му при пряк умисъл, а съгласно чл. 383, ал. 1 НПК вр. чл. 413, ал. 1 и 2 НПК и чл. 300 ГПК споразумение по нохд, има силата на влязла в сила присъда и следователно е задължително за АС и по отношение на това дали е извършено деянието и формата на вината. Поради това са неоснователни оплакванията за неизследване на съда на формата на вината и извършването на деянието от Наскенов. Преценката на АС, че издателят на заповедта също се е произнесъл по формата на вината се подкрепя от текста на заповедта, в който изрично е посочено, че не се кредитират твърденията на Наскенов за липса на умисъл в действията му. Обосновани са доводите на АС, че единственото предвидено наказание в ЗМВР в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е "уволнение", поради което дисциплинарно - наказващият орган е действал в условията на обвързана компетентност след правилното установяне и квалифициране на деянието. Следва да се допълни, че предвид конкретната фактическа обстановка, деянието, отличаващо се с изключителна арогантност и незачитане на обществения ред е уронило в значителна степен престижа на институцията - работодател на Наскенов, чиято основна функция е да следи за опазване на обществения ред от осъдените на лишаване от свобода. Поради това наложеното наказание се явява и съразмерно на извършеното и общественоопасните последици от него. Правилни са изводите на АС за наличие на всички необходими реквизити на заповедта, включително и времето и мястото на извършването на деянието са достатъчно конкретизирани, видно от цитираното по-горе съдържане на заповедта. Обосновани са и доводите на съда за липса на съществени нарушения на административно-процесуалните правила по издаване на заповедта, като повтарянето на оплакванията срещу заповедта в касационната жалба няма характер на касационно оплакване срещу неправилност на решението. В съответствие със закона са мотивите на решението, че няма законова забрана за издателя на заповедта в дисциплинарното производство да провери дали едно деяние нарушава етичните правила и уронва престижа на службата, независимо от наказателното производство, в което се проверява съставомерността на деянието по НК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ГДИН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение