Решение № 11827 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2012 г.

Решение № 11827 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Захова, пълномощник на Йосиф Младенов Илиев от с. Ивайло, обл. Пазарджик, против решение № 160/9.04.12 г. по адм. д. № 953/11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Грозданов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване пред първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЦР-579/29.06.11 г., с която началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строеж "жилищна сграда № 3", находящ се в ПИ 026009, м. "Кулински ливади", землище с. Ивайло, общ. Пазарджик, извършен от оспорващия Илиев без строителни книжа. С обжалваното решение, с мотиви относно неоснователността му, оспорването е отхвърлено. След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е възприел обосновани и законосъобразни изводи относно незаконността на строежа, приемайки за безспорно установено, че същият е извършен в земеделска земя, собственост на трето лице, без отстъпено право на строеж, без одобрен инвестиционен проект и без влязло в сила разрешение за строеж. Касационните доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК са неоснователни. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Тези релевантни при преценката за законосъобразност на обжалваната заповед факти са безспорно установени. Предвид доводите на оспорващия съдът е изследвал приложимостта на § 16 ПРЗУТ и въз основа на данните по делото обосновано и в унисон с материалния закон е приел, че предпоставки за търпимост на строежа не са налице. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 51, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, на която се позовава защита на оспорващия с твърдение за висяща процедура за промяна на предназначението на земята, визира единствено хипотезата за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, която е безспорно неприложима, тъй като данните по преписката са, че процесният строеж е започнал след датата 7.04.1987 г. Това установяване и липсата на строителни книжа сочат на отсъствие на условия за запазване на строежа дори и след промяна на предназначението на земята, тъй като при провеждането на процедурата се запазват единствено търпимите в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ строежи и тези, за които има започнало производство за изследване възможностите за узаконяване по § 183, ал. 3 и § 184 ПЗРЗИДЗУТ, каквото по преписката не е установено. Наличието на одобрен през 2011 г. подробен устройствен план с отреждането на поземления имот за УПИ, предназначени за жилищно строителство, не санира законовите нарушения, допуснати при извършване на строежа във времето преди одобряването на този план. Нещо повече, наличието на незаконен строеж в новосъздадения УПИ, препятства възможността за издаване на строителни книжа с оглед ползването му по предназначение и осъществяване предвижданията на плана /чл. 148, ал. 7 ЗУТ/. Касационните доводи за наличие на условия за узаконяване на строежа не намират опора в действащия устройствен закон, недопускащ с изтичане срока по § 184, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ, подобна процедура. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационното оспорване, респ. правилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение,