Решение № 11484 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максима България" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 5948 от 11.10.2023 г., постановено по адм.д. 5497/2023 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 273/14.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира с констатираната по време на проверката и същата е неточна. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Сочи, че в периода на установяване на нарушението до деня на издаване на оспорената заповед няма нито една реализирана продажба от проверения артикул, от което безспорно се доказвало, че потребителите не са били мотивирани да вземат решение за закупуване на стоката. Според касатора приложената мярка е преустановителна, а към датата на издаване на акта, твърдяното правонарушение е прекратено, поради което приложената принудителна административна мярка (ПАМ) няма предмет. Касационният жалбоподател твърди, че дистрибутора на съответната марка спиртни напитки, който е и издател на търговския документ носи отговорност за правилното описание на стоката в търговските документи, по-специално фактури и разписки за доставка. Оспорва приложението от страна на съда на Регламент (ЕС) 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че при извършената проверка в магазин Т-Маркет, находящ се в град Нова Загора, стопанисван от Максима България ЕООД, служители на КЗП са установили, в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка Капитан Морган Спайс Голд. Комисията е установила, че етикетът, поставен от търговеца непосредствено пред бутилката, съдържа следната информация: Ром Capitan Morgan Spiced 35% 700 мл, с обявена съответна продажна цена. На лицевата част на бутилката има трайно прикрепен етикет от производителя с надпис Capitan Morgan original Spiced Gold Spirt Drink. Поставеният върху бутилката етикет от дистрибутора на български език гласи: спиртна напитка Кептън Морган Спайсд Голд алк. 35%vol, страна на произход Италия; Произведено и бутилирано от Диаджео Оперейшънс Италия С.П.А Страда Статале 63, Санта Виктория Д Алба за Кептън Морган Рум Къмпани. Бутилката да се съхранява на сухо и хладно място. Консумирайте отговорно! Дистрибутор Авенди ООД София 1528, Дружба 1, бил. Искърско шосе 7, нето количество 700 mle. Видно от представените от търговеца документи за произход напитката се доставя като "Кептън Морган Спайсд", без да е упоменато дали става дума за ром или спиртна напитка. Представеният сертификат за изпитване на напитката удостоверява същата като спиртна напитка. Направените констатации от органа са иложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокол от проведеното на 08.03.2023 г. заседание на Комисията за защита на потребителите. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 273/14.03.2023 г. председателят на КЗП е забранил на Максима България ЕООД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба Спиртна напитка, в магазин Т- Маркет, находящ се в град Нова Загора, [улица], която рекламира, като Ром Кептън Морган Спайсд Голд, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки. Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр.с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При безспорно установените относими факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които настоящата инстанция приема за правилни. Фактическата обстановка е правилно установена от страна на първоинстанционния съд. При преглед на решението се констатира, че само на едно място е посочено, че проверяваният магазин се намира в гр. Стара Загора. Навсякъде другаде е посочено правилното местонахождение на същия адрес, но в гр. Нова Загора. Навсякъде в административната преписка е посочен адрес на обекта в гр. Нова Загора, с оглед на което няма съмнение относно местонахождението на проверявания търговски обект и безспорно от страна на първоинстанционния съд в решението е допусната техническа грешка, която обаче не променя решаващите мотиви на съдебния акт, които са еднозначни, логически и последователно подредени. Касационната инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е съответно и на материалния закон. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. В настоящия случай съдът е достигнал до правнообоснования извод, че търговецът е въвел невярна и заблуждаваща информация, която пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели, поради което е заблуждаваща търговска практика. Правилно е приел, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. Безспорно е установено разминаване между информацията, поставена от производителя на етикета на предлагания от него продукт Ром Captain Morgan Spised 35% 700 мл. и информацията, поставена на бутилката от производителя Capitan Morgan original Spised Gold Spirt Drink, както и на трайно поставения етикет от дистрибутора - спиртна напитка Кептън Морган Спайсд Голд алк. 35% vol, тъй като предлаганата от търговеца напитка не е ром по смисъла на Приложение I, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година. Неоснователно е възражението на касатора, че споменатият в оспорената заповед регламент е отменен и посочването му води до неправилно приложение на материалния закон. Независимо че посоченият регламент е отменен, в същия няма норми за нелоялна заблуждаваща търговска практика, които да са посочени в оспорваната заповед. Регламентът в сочената му част е дефинитивен по отношение на продукта, като след отмяната му е приет Регламент 2019/787, като съдържанието на цитираните разпоредби от отменения и сега действащия регламент в обсъжданите части е идентично и тълкуването, което е дадено от съда в посочено решение, е приложимо изцяло. Съгласно Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕС) 110/2008, който е в сила от 15.08.2022 г., Приложение I, т. 1, Ром е: Спиртна напитка, произведена изключително чрез дестилация на продукта, получен чрез алкохолна ферментация на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об.%, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики. Минималното обемно количество алкохол на рома е 37,5%.. Съгласно чл. 120, ал.1 от Закона за виновото и спирните напитки спиртна напитка е алкохолна напитка, която е предназначена за човешка консумация, има специфични органолептични качества, минимално обемно алкохолно съдържание от 15 процента и е произведена при определено нормативно зададени условия. Ромът, съгласно чл. 121, ал. 3 от специалния закон е един от видовете/категории спиртни напитки. Дружеството е позиционирало пред стоката етикет с послание, че се касае за напитка от категорията "ром", което внушава на потребителите, че въпросната стока има качеството и характеристиките именно на този вид спиртна напитка, каквито обаче тя не притежава. Една от основните характеристики за разграничаване на спиртните напитки от категорията спиртна напитка ром е обемното количество алкохол, което се съдържа в нея. Видно от законовата регламентация, минималното обемно количество алкохол на рома е 37,5%, а на поставения от търговеца етикет е обозначено алкохолно съдържание 35%. Доколкото потребителят няма да закупи действително ром, а спиртна напитка, между които има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание, представената от търговеца информация е невярна и следователно е подвеждаща. Неоснователно е възражението на касатора, че дистрибуторът на съответната марка спиртни напитки, който е и издател на търговския документ, носи отговорност за правилното описание на стоката в търговските документи. Несъмнено при закупуване на стоката потребителят първо проверява съдържанието на етикета, поставен от търговеца, на който е посочен вида на продукта и цената на артикула, а не този който е поставен от производителя, поради което е недопустимо информацията, предоставена в тях, да се различава една от друга или, както е в конкретния случай, да се отнася за две различни по съдържание и специфични характеристики стоки. Очевидно информацията на етикета е насочена към потребителя с цел продажба на стоката. В конкретния случай се касае за заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като именно съдържанието на етикета е определящо за потребителя и би довело до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Информацията на етикета на бутилката, относно категорията спиртна напитка, е с малък шрифт, съответно, много по-трудна за възприемане и се намира на задната страна на бутилката, за разлика от информацията, поставена непосредствено пред бутилката, която е с доста едър шрифт и която потребителят възприема най-лесно, без досег с продукта. Увереността, която получената от поставената пред бутилката на продукта информация дава на средния потребител, а именно, че закупува ром (а не спиртна напитка) е достатъчна, за да го мотивира да направи избора си и да закупи продукта въз основа на обявената подвеждаща от търговеца информация. Ето защо начинът на представяне на съществената за средния потребител информация, която му е необходима, за да вземе търговско решение, определено е в състояние да го мотивира да вземе търговско решение, което иначе не би взел. Неоснователни са и доводите на касатора, че в периода на установяване на нарушението до деня на издаване на оспорената заповед няма нито една реализирана продажба от проверения артикул, от което безспорно се доказвало, че потребителите не са били мотивирани да вземат решение за закупуване на стоката. Органът не е длъжен да прави проверка относно реализираните продажби от посоченият продукт. Безспорно е, че ПАМ е приложена по повод конкретно установеното нелоялно търговско поведение, но тя влияе и върху цялостното поведение на търговеца. С оглед превантивния си характер, целта на мярката е да предпази потребителите от такова нелоялно поведение на търговеца и в бъдеще. Неотносим в случая е доводът, че органът не е констатирал пряко засегнати от поведението на търговеца конкретни потребители. С прилагането на ПАМ органът отчита нелоялното търговско поведение, а не проверени количества. Правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. Прилагането на принудителната административна мярка цели преустановяване на противоправното поведение на адресата и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението в бъдеще. Постановената със заповедта забрана търговецът "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В конкретния случай е безспорно, че практиката се прилага към датата на издаване на заповедта, поради което заповедта за прекратяване на тази практика е в съответствие с целта на закона и на директивата. Трайна е съдебната практика, че преустановяването на нелоялната търговска практика към датата на издаване на заповедта не рефлектира върху нейната законосъобразност. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. В разпоредителната част на акта се съдържа конкретна забрана за използване на практиката чрез представяне на невярна информация, относно основна характеристика на предлагана стока, а не единствено цитиране на приложената правна норма, която представлява принципна забрана за осъществяване на съответната заблуждаваща практика. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е установено поведение, което да представлява административно нарушение, а поведение, което нарушава законното право на информиран избор на потребителите, въвеждайки ги в заблуждение. За такова поведение законодателят е предвидил прилагане на принудителни административни мерки, като конкретната ПАМ има правопрекратяващ и превантивен характер. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от Максима България ЕООД жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд