Решение № 13657 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2016 г.

Решение № 13657 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "МЗ- Трейд" ЕООД, подадена чрез адв. Д. против решение № 283/12.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1801/2015 г. по описа на Административен съд- В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 171300076/31.05.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - В., потвърден с решение № 422/03.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) В. и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 312.82 лв. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" В. чрез процесуалния си представител в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 171300076/31.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с решение № 422/03.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В., с който са определени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от месец март до месец октомври 2012 г. С решение № 283/12.02.2016 г. Административен съд- В. е отменил ревизионния акт, в частта в която са определени задължения за ДДС за данъчен период месец май 2012 г. за разликата над 11 471.80 лв. и лихви за разликата над 1 129.94 лв., но поради необжалването му решението в тази част е влязло в сила. С решението в обжалваната му част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, в частта в която са определени задължения за ДДС за д. п.: м. март, м. април, м. май за сумата в размер на 11 471 лв. и лихва в размер на 1129.94 лв., м. юни, м. юли, август, м. септември и м. октомври 2012 г. За да постанови този резултат, съдът е установил, че предмет на спора са допълнително установените задължения за ДДС във връзка с декларирани от дружеството ВОД на стоки към страни членки на ЕС- Германия и Белгия през периода 01.03.2012 г. - 31.10.2012 г. Приел е за безспорно установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС, както и получателите са регистрирани по ДДС в друга държава членка лица. С. описани в инвойс фактурите са закупени от "Дева" ООД, "Маркез" ООД и "Кирилов и сие" ЕООД. Фактурите по които е деклариран ВОД са включени в дневника за продажби на РЛ и във фактурите е вписан идентификационния номер по ДДС на получателите. По делото са приети като доказателства - инвойс-фактури, придружени с инвентарен лист, международни товарителници, писмени потвърждения, счетоводни документи за отчитане на приходи. В развилото се съдебно производство /след отмяна от ВАС на решението на АС- В., с което е прогласена нищожността на РА/ пред административния съд не са оспорени, и не е открито производство по оспорване на представените от ревизираното лице ЧМР и потвърждения за получаване на стоките Основен спорен въпрос по делото е бил, стоките транспортирани ли са от територията на България до друга държава членка - в случая Германия и Белгия. Съдът е приел, че "МЗ- Трейд" ЕООД разполага с доказателства по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС - фактури за доставките, издадени спрямо регистрирани за целите на ДДС лица в Германия и Белгия, но е приел, че РЛ не разполага с годни документи по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" ППЗДДС - ЧМР и писмени потвърждения от получателя предвид извършването на транспорта от получателя за периода от 22.05.2012 г. до 29.10.2012 г. и от доставчика за периода м. март 2012 г. до 7.05.2012 г. предвид извършването на транспорта от доставчика. Прието е, че в ЧМР няма попълнени данни за датата на приемане на стоката за превоз за време и място на получаване на стоките. А относно потвържденията е прието, че не е посочено място на получаване на стоката, не е посочена марката на превозното средство /в някои от потвържденията има регистрационен номер на МПС с което е извършен транспорта, но в други липсва /, не е посочено името на лицето, предало стоките. При анализ на приетите писмени доказателства - потвърждения съдът е приел, че същите за негодни, тъй като не съдържат минимално изискуемите от Правилника реквизити. Отделно съдът е отчел липсата на други транспортни документи. Въз основа на тези изводи, съдът е приел за недоказано твърдението на РЛ, че стоките по процесните фактури, за които РЛ е декларирало ВОД, фактически са преминали от територията на РБ на територията на друга страна - членка на ЕС - Германия и Белгия, където и са получени. Съдът е направил краен извод, че по издадените фактури не е доказано осъществяване на ВОД, поради което за тях е неприложима нулева ставка на ДДС, а е приложима 20% ставка като за доставки, извършени на територията на РБ. Първоинстанционният съд е приел РА, в обжалваната му част, потвърдена с решение на горестоящия данъчен директор, за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Налице са посочените касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказана реалността на декларираните ВОД от РЛ. По делото са представени процесиите фактури, издадени от касатора през 2012 г., товарителниците за всяка доставка и потвържденията от получателите. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б. до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Д. удостоверяващи ВОД са определени в нормата чл. 45 от ППЗДДС. В конкретния случай транспортът е осъществен от получателите за периода от 22.05.2012 г. до 29.10.2012 г. и от доставчика за периода м. март 2012 г. до 7.05.2012 г., т. е. приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или писмено потвърждение и разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. В процесния случай по доставките до Германия и Белгия са налични потвърждения и товарителници, които са подписани от изпращача - доставчик, който е ревизираното дружество, от превозвача и получателя. Следва да се отбележи също, че представените ЧМР са попълнени с изискуемото съдържание. Във връзка с доказателствената сила на товарителницата в практиката си ВАС приема, че до доказване на противното същата удостоверява условията по договора за превоз и получаване на стоката, като нередовностите по нея не засягат съществуването и действието на договора. Що се отнася до липсата на имена и качество на лицето в кл. 24, тази липса не изключва тяхната доказателствена сила. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ не изисква отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките в Германия и Белгия. За периода от 22.05.2012 г. до 29.10.2012 г. транспорта е организиран и платен от получателите, а дружеството извършило превоза е "NIKITRANS VOF", а за периода м. март 2012 г. до 7.05.2012 г. от РЛ. Тези данни безспорно потвърждават, че стоките са напуснали физически територията на Р България. За периода м. март 2012 г. до 7.05.2012 г. транспортът е осъществен от МПС, собственост на доставчика. Несъстоятелни са доводите относно това кога и как е снабден този автомобил с хладилна инсталация, както и разполага ли РЛ с търговски обект или склад, в който закупените стоки /предмет на ВОД/ да бъдат съхранявани. Тези обстоятелства са без значение за признаването на ВОД. Както се каза по- горе РЛ разполага с необходимите според чл. 45, т. 2, б. "а" и "б" от ППЗДДС документи за доказване на ВОД. Фактурираните стоки по процесии фактури са достатъчно индивидуализирани за счетоводни цели по видове и количества, както и с теглото си в наличните по делото съпътстващи инвентарен лист и транспортни документи. В случая следва да се съобрази и задължителното тълкуване дадено в Решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise. Според посочения съдебен акт: терминът "изпратен (и)", употребен в Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/Е. на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите- членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г., като се вземе предвид, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стока та е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка па доставката. Според настоящият състав този факт е безспорно доказан чрез представените още в хода на ревизията товарителници и потвърждения, които не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. По делото не са налице обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че дружеството - доставчик е участвало в данъчна измама. Предвид изложеното, изводите на Административен съд- В. и на органите на приходите за липса на осъществени ВОД са неправилни. Делото е във фаза на втора касация. Настоящата инстанция следва да разреши спора по същество, като отмени решението в обжалвана му част, както и да отмени РА в обжалваната му част. Разноски не се присъждат на касатора, тъй като такива не се претендират. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,