Решение № 17032 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2013 г.

Решение № 17032 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Мехмед Али Болут от с. Пашови против решение № 405/05.07.2013 г. по адм. дело № 62/2013 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-273/09.10.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, за премахване на незаконен строеж: "Гараж и надстройка на съществуваща сграда" в УПИ ХIII-236, кв. 15 по плана на с. Пашови, община Велинград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените е правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна началник на РДНСК-Южен централен район оспорва жалбата. Останалите ответници / конституирани като страни по делото в качеството им на адресати на заповедта/ не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и нетърпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до верни правни изводи, че процесният гараж е извършен около 1998 г., а надстройката през 2010-2011 г., без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Правилно решаващият съд е кредитирал показанията на св. Момчил Мърцев и Абди Мърцев за установяване на спорните обстоятелства относно времето на извършване на строежа. Тези свидетели са съседи на касатора, имат непосредствени впечатления, а показанията им са последователни и непротиворечиви. Свидетелите Алиш Купенов и Муса Муса, посочени от жалбоподателя, изнасят данни, че цялата къща е строена преди 1987 г. Същите са подписали и нотариално заверена декларация, въз основа на която има издадено удостоверение за търпимост, което касае обаче само "масивна сграда със застроена площ от 31 кв. м." Според описанието на сградата, дадено в удостоверение на кмета на селото, масивната сграда се състои от "приземен етаж, в който се помещава гараж на 20 кв. м. и помещение на 31,00 кв. м. и жилищен етаж на 64, 00 кв. м." По подобен начин са описани и в констативния акт, с приложена окомерна скица и издадената въз основа на тях заповед. Налага се извод, че гаражът първоначално (около 1998 г.) е пристроен към съществуваща сграда ( която е търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и за която е декларацията на Купенов и Муса), а надстройката над тях като жилищен етаж и тавански помещения, са изпълнени през 2010-2011 г. С оглед периода на извършването им пристроеният гараж и надстройката не може да бъдат квалифицирани като търпими строежи по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която е приложимата материалноправна норма към момента на издаване на оспорената заповед ( не се прилага § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ 2012 г., който е в сила от 26.11.2012 г.). Незаконните и нетърпими строежи подлежат на премахване. Нанасянето им в кадастъра на селото няма за последица узаконяването им. Правилно решаващият съд не е кредитирал заключението на вещото лице относно периода на извършване на сградата. То е обосновано на нотариално заверената декларация и удостоверението за описание на имот, които нямат обвързваща доказателствена сила в настоящото производство, в което с допустими доказателствени средства е доказан начина и периодите на изграждане на незаконните части от сградата. Неоснователно е и другото твърдение на касатора за допуснато нарушение поради невръчване на констативния акт, което опорочавало издадената въз основа на него заповед. Касаторът е упражнил надлежно правото си на защита чрез възражение срещу акта и жалба срещу заповедта. Невръчването на акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е и не би могло да повлияе върху съдържанието на крайната заповед, т. е. при недопускане на това нарушение не би могло да се достигне до друго разрешение на административноправния спор. Като е достигнал до подобни правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,