Решение № 8593 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Гаврилова от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Макавеев, против решение 7080 от 08.12.2020 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. 12102/2019 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че същият е нищожен, не съдържа достатъчно мотиви. Моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно. Ответникът Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Т. Ламбев, която с молба-отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на В. Гаврилова за допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 7080 от 08.12.2020 г. е отхвърлена жалбата на В. Гаврилова против Нотариална покана с изх. 01 6500/10946 от 23.09.2013 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстаницонният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия. Приел е, че процесната нотариална покана е издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, който по силата на чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В този случай и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор: 1. Организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и 2. Представлява Разплащателната агенция. Следователно нотариалната покана е издадена от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е посочил, че в случая ответникът се явява и страна по сключения на 01.10.2007 г. договор 3263 с жалбоподателя, по който последната е получила финансова помощ в размер на 383 282, 18 лв., която следва да бъде възстановена и е предмет на нотариалната поканата. Прието е още, че съгласно чл. 11, ал.2 , т.2 от ЗПЗП, ДФЗ изпълнява функциите на Агенция САПАРД, т.е. и в тази хипотеза поканата е издадена от компетентен орган. Не на последно място трябва да се посочи, че подписалият нотариалната покана В. Грудев е бил назначен за вр.И.Д. изпълнителен директор на ДФ Земеделие с решение по Протокол 50 от 29.08.2013 г. от заседание на Управителния съвет на Фонда (л.80 - 82), т.е. и физическото лице, подписало нотариалната покана, към датата на нейното издаване е било избрано за временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор. Съдът е посочил, че формата на административния акт е начинът, по който е обективирано властническо волеизявление. За да породи правни последици, то следва да бъде направено само по предписания в закона начин писмено, устно или с конклудентни действия. Във всички случаи, обаче, формата е за действителността на акта, а пълното й неспазване го прави нищожен. Неспазването на отделни нейни реквизити, когато е писмена, води само до отменяемостта му. Непосочването на фактическите основания за издаването на акта чл. 59, ал.2, т. 4, предл. 1 от АПК, включително когато е и въпрос на оперативна самостоятелност, е абсолютно основание за отмяната му. При тези съображения съдът е счел, че посоченото от жалбоподателя основание, въз основа на което иска обявяване нищожността на Нотариалната покана чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, води до неговата незаконосъобразност, но не и до нищожност. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесният административен акт не е мотивиран и при издаването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това е така, тъй като формата на административния акт е начинът, по който е обективирано властническо волеизявление. За да породи правни последици, то следва да бъде направено само по предписания в закона начин писмено, устно или с конклудентни действия. Във всички случаи, обаче, формата е за действителността на акта, а пълното й неспазване го прави нищожен. Неспазването на отделни нейни реквизити, когато е писмена, води само до отменяемостта му. Непосочването на фактическите основания за издаването на акта чл. 59, ал.2, т. 4, предл. 1 от АПК, включително когато е и въпрос на оперативна самостоятелност, е абсолютно основание за отмяната му. В този смисъл, обосновано е прието от съда, че посоченото от жалбоподателя основание, въз основа на което иска обявяване нищожността на Нотариалната покана чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, води до неговата незаконосъобразност, но не и до нищожност. Тук следва да се посочи, че преди издаването на Нотариалната покана между жалбоподателя и ответника е проведена подробна кореспонденция, налице е издадено Решение за установяване наличието на нередност 01 6500/10953 от 23.09.2013 г., в което подробно е описано нарушението, за което е наложена финансовата корекция и е разпоредено връщане на получената помощ. Следва да се посочи, че съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най късно до изпращането на жалбата, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на касатора, че Нотариалната покана е нищожна, защото не е посочено, че подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 140 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. А според ал. 2, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Ето защо настоящата инстанция счита, че законодателят е предвидил абсолютно основание за автоматично удължаване на сроковете за обжалване на акта с цел гарантиране правото на защита на адресата му, както и че посоченият пропуск е вътрешно компенсиран, поради което не е основание за унищожаемост и/или нищожност на акта. Неоснователен е и довода на касатора, че процесната нотариална покана е част от производството по издаване на окончателен административен акт. Настоящата инстанция не споделя този довод, тъй като нотариалната покана е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, за който на общо основание е допустим съдебния контрол за законосъобразност съгласно чл. 145 от АПК. Това е така, тъй като този въпрос е разрешен с определение 28 от 05.04.2017, постановено по адм.дело 83/2016 на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В мотивите на своето определение ВАС и ВКС считат, че правният анализ на текстовете от Наредба 14/18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, които следва да се тълкуват във връзка с изискванията на приложимите Регламенти (ЕО) предвид присъединяването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007 г., налагат следните изводи: 1. Административният елемент присъства при възникване на отношенията на финансово подпомагане по Наредба 14. 2. Административни са и следващите правоотношения по сключения договор, поради което договорът не е източник на граждански правоотношения, а на административни. 3. Административни са и правоотношенията във фазата на допустимост на подпомагането по предприсъединителната програма и в тази на контрола по изпълнението на договора. Поради това актовете, издавани от органите на Агенция Сапард ДФ Земеделие, с които мотивирано се иска връщането на вече изплатени суми, заедно със законните лихви към тях и/или се прекратява договора, сключен с ползвателя на помощта, финансирана от предприсъединителната програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, са индивидуални административни актове и подлежат на контрол по реда на АПК. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответната страна се дължат разноските в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,