Решение № 10527 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2016 г.

Решение № 10527 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. И. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 2101/24.02.2016 г., постановено по адм. д. 7537/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 238/27.04.2015 г., постановено по адм. д. 985/2014 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 686/09.10.2014 г. на кмета на [община]. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. В искането за отмяна са изложени твърдения за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото от съдебните инстанции, разглеждали спора, както и за липса на вина у молителя относно пропуска да бъде оспорен протокол от съдебно заседание, което е следвало да бъде направено от упълномощения адвокат. Представени са множество писмени доказателства, за които се твърди, че са относими към спора. Подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебните решения и заповедта на кмета на [община]. Т. Т. иска да бъде отменено решението на тричленния състав на Върховния административен съд, решението на Административен съд – Пазарджик. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си Т. Т. излага в молба-искане и молба-жалба-тъжба, приподписана и от И. Т. Т.. Не претендира разноски. Ответникът- кметът на [община], редовно призован за съдебно заседание, не е изразил становище по искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочени правни основания - чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С решение 2101/24.02.2016 г., постановено по адм. д. 7537/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 238/27.04.2015 г., постановено по адм. д. 985/2014 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Т. И. Т. против Заповед № 686/09.10.2014 г. на кмета на [община]. Към искането за отмяна не са представени никакви нови писмени доказателства. Всички писмени документи, както и копие от заключението на вещо лице Бурова, са приети по делото при редовното разглеждане на съдебното производство. Анализът на доказателствата, направен в искането за отмяна не може да бъде обоснове разглеждането на тези документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото те са приети при разглеждане на спора пред първата съдебна инстанция и са били част от доказателствения материал, въз основа на който са формирани фактическите и правни изводи при решаване на спора по същество. Доводите на молителя, че тези доказателства не са съобразени правилно, не представляват основание за отмяна като извънреден способ, а биха подлежали на обсъждане само в редовно касационно производство (каквото поради изчерпване на редовните инстанционни средства за защита е недопустимо за настоящото производство). В настоящото производство са недопустими за обсъждане и останалите доводи за допуснати нарушения на закона при постановяване на атакуваните съдебни решения. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, [фирма], [населено място], 2012 г., проф. д-р Ж. С., проф. д-р А. М., проф. д-р О. С., доц. д-р Валентина П., гл. ас. Р. И., стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажираните в настоящото производство писмени документи са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, били са приети като доказателства по делото, а и от техния характер и адресат е ясно, че са били известни на Т. Т.. Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случая е напълно неоснователно, независимо, че цитираните в него доказателства са от значение за делото. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. За наличието на това основание в искането не са посочени никакви конкретни обстоятелства и доказателства, доколкото не се твърди, че е установена по надлежния (наказателноправен) съдебен ред неистинността на свидетелските показания. Изявлението на лицето, разпитано като свидетел, че не е правилно разбрано и показанията му са протоколирани неправилно, не е достатъчно за опровергаване съдържанието на официалния удостоверителен документ – протокол от съдебно заседание, който не е поправен по предвидения в закона ред. За наличието на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК също въобще не са изложени конкретни доводи и не са ангажирани никакви доказателства за наличие на документ, който да е основание за постановяване на атакуваното решение и по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, както и липсва обосновка относно съществуването на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, но да е обусловил оспореното съдебно решение. От фактическите твърдения в искането и молбата-жалба-тъжба може да бъде извлечено, че Т. И. Т. счита, че не е представляван правилно от неговия пълномощник, но пропускането да бъдат упражнени процесуалните му права не е поради допуснато процесуално нарушение, поради което не са налице предпоставките и на чл. 239, т. 5 от АПК, каквото основание не е и наведено изрично в искането за отмяна. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира и искането за отмяна на Т. И. Т. за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав