Решение № 3008 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез юрк. Железарова, против Решение 16/27.06.2022 г. постановено по адм. дело 622/2021 г. по описа на Административен съд Русе (АС-Русе), с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9653 от 02.09.2021 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие ). Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно е прието от съда, че е налице форсмажорно обстоятелство и финансовата помощ не следва да се възстановява. Твърди се, че приетите от съда имоти с прекратен договор за наем са очертавани изцяло или отчасти и са заявявани за подпомагане. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и потвърждаване на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени доказателства, подробно описани в касационната жалба. Ответната страна ЕТ Вежен Церигг , чрез адв. Кралева, оспорва касационната жалба в писмен отговор, съдебно заседание и писмена защита с характер на писмени бележки, и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С Определение от 02.06.2023 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по дело С-656/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 18 януари 2024 година. С Решението СЕС е приел, че 1) Член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че прекратяването от общинска администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на член 47, параграф 1, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания, отчуждаване на стопанството по смисъла на посочения член 47, параграф 1, буква в), когато прекратяването представлява лишаваща от собственост мярка, която лишава посочения бенефициер от правата да използва наетите земеделски земи и да получава доходите от тях; 2) Член 45, параграф 4 от Регламент 1974/2006, изменен с Регламент (ЕО) 434/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, при което невъзможността бенефициерът на земеделска помощ да продължи да спазва поетите от него задължения, произтича от прекратяването от общинска администрация на договора за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от пет години с този бенефициер, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания а именно бенефициерът да притежава животновъден обект и да регистрира в компетентните национални органи определен брой селскостопански животни чието спазване е условие за запазването на такъв договор. С Определение от 22.01.2024 г. производството по настоящото дело е било възобновено. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-6500/9653 от 02.09.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие", с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. г във връзка с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. (Наредбата), чл. 59 от АПК вр. чл. 165 и 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП по отношение на ЕТ Вежен Церигг е издаден АУПДВ, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в размер на 21 134, 46 лв. (10%), ведно със законната лихва. От фактическа страна административният съд е приел, че ЕТ е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че е одобрен за участие за финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през кампания 2011 г. и въз основа на подадени заявления са били заплатени суми в общ размер на 211 344,61 лв. С влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/9653 от 10.09.2019 г. за кампания 2016 г., ДФЗ е прекратил агроекологичния ангажимент поради неспазване от страна на ЕТ Вежен Церигг на изискванията на чл. 24, ал. 2, чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 204 "АЕП" от ПРСР. Въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент административният орган е започнал производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С писмо с изх. 01-6500/9653 от 14.12.2020 г. административният орган е уведомил ЕТ за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, като в писмото са изложени приетите за установени от издателя на акта факти и обстоятелства, посочена е възможността жалбоподателят да направи възражение, да ангажира доказателства, разяснена е възможността за доброволно плащане на посочената сума. От своя страна ЕТ е депозирал възражение, в което е посочил, че възразява срещу изпратеното писмо, тъй като счита, че не е нарушил разпоредбите на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Изложил е съображения, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 64, т. 2, б. г" от Регламент (ЕС) 1306/2013, като съгласно разпоредбата не се налагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в § 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Посочено е, че промяната в обработваните площи е в резултат от промени в законодателството, довели до прекратяване на сключен договор за наем с община Русе като това сочи на извод, че са налице предпоставките за приложение на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11, според който в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Със заповед на кмета на общината са били направени административни проверки и е установено, че поради недостиг на животни в стопанството частично се прекратява договор за наем на мери и пасища, сключен между представлявания едноличен търговец и община Русе. При тези факти е издаден оспорвания АУПДВ. По делото е назначена и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Съдът е стигнал до извод, че след като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент във вида, в който е заявен, поради отчуждаване на част от стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Според АС-Русе земеделският стопанин е предложил възможност на наемодателя за адаптиране на наемното правоотношение, като същото не е било възприето с оглед изричните законови разпоредби, и наемните правоотношения са били едностранно прекратени. При тези мотиви е отменил АУПДВ. Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г., а именно в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Не се спори между страните, че Договорът от 16.07.2012 г. за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд е прекратен, съгласно разпоредбите на § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, считано от 19.07.2016 г., тъй като ЕТ Вежен Церигг е пропуснал срока за сключване на допълнително споразумение за намаляване на наетите площи, съобразно изискването, възникнало с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ, в който е посочено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2. Съгласно §15, ал. 3 от същата разпоредба, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция Земеделие . В случая според т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието непреодолима сила или понятието извънредни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство (вж. в този смисъл решение от 7 декември 1993 г., Huygen и др., C12/92, EU:C:1993:914, т. 31). Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , C343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C169/22, EU:C:2023:638, т. 39). С оглед данните по делото, следва да се прецени по-специално дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, ЕТ Вежен Церигг е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, ЕТ е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица (арг. т. 51 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656 от 2022 г). В случая ЕТ не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство, че той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе този договор в съответствие с новите изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за запазването на договори за наем. На първо място, срокът до 1 февруари 2016 г., предвиден в нормативната промяна е достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна на ЕТ Вежен Церигг за привеждане в съответствие с изискванията на § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. На второ място, по делото липсват каквито и да е доказателства, че е реализирана възможност (дори опит за такава) да се придобие животновъден обект и да се регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. В тази връзка неправилен е изводът на съда, че ЕТ е предложил възможност на наемодателя за адаптиране на наемното правоотношение. Видно от писмо от 15.06.2016 г. ЕТ е уведомен, че следва да се яви за сключване на допълнително споразумение по договора за наем на земи в двуседмичен срок. Писмото е било получено на 04.07.2016 г., а договорът за наем е развален считано от 19.07.2016 г., поради неявяване на ЕТ в посочения двуседмичен срок. До различен извод не води и представената молба до кмета на община Русе, касаеща извършване на промяна в ползваните площи във връзка с увеличения брой животни, които отглежда, поради това че същата е депозирана след изтичане на двуседмичния срок. Липсват доказателства, че ЕТ е предприел поне някакви действия да използва земи, различни от предоставените му с договора за наем с община Русе, отговарящи на условията по програмата. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и решението на АС-Русе като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, такива се следват на касационния жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като същите се констатираха в размер общо на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,