Решение № 11674 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Арнаудова, против Решение 8289/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 10836/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Отделно ангажира писмени доказателства, от които според него се обоснована търсената от първостепенния съд необходимост по смисъла на чл. 10 ал. 9 от ЗНАП. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Пезевенк Проджект ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Калистратов, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в хода на посъщество. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22221022002789-091-001/20.04.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт П-22221023084231-003-001/09.05.2023 г., издадени от С. С. А. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията, и А. Д. С., на длъжност гл. инспектор по приходите ръководител на ревизията, с който в тежест на ревизираното лице "Пезевенк Проджект ЕООД, със седалище в гр. София, са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за внасяне, ведно с лихви за забава, който РА е потвърден и изменен в тази му част в хода на административния му контрол с Решение 1014/20.07.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР Р-22221022002789-020-001/06.06.2022 г., в последствие изменена с последващи заповеди, с които е удължен срокът за извършване на ревизията, . Заповедта сложила, началото на ревизионното производство и част от последващите я такива, са издадени от С. С. А. на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, оправомощен като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП София, съгласно и Заповед 3-ЦУ-753/05.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, последната издадена на основание чл. 12 ал. 6 от ДОПК и Заповед ЦЗУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП. По делото е представена и Заповед З-ЦУ-996/06.06.2022 г. на Зам.изпълнителния Директор на НАП, ведно с Приложение 1 към нея, издадена на основание чл. 10 ал. 9 от ЗНАП във връзка със Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г.. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА С. С. А. на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и А. Д. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна ръководител на ревизията, не са разполагали с компетентност да ревизират дружество, което към момента на ревизията от възлагането й до приключването й, а и впоследствие, е със седалище и адрес на управление в гр. София, с аргументи, изведени въз основа на липсата на каквито и да било аргументи, а и доказателства, за необходимост по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която следва да се прилага стриктно. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно, като касационното оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон е основателно, по следните съображения: Противоречивата практика по приложението на закона в случаи като процесния бе преодоляна с приемането на Тълкувателно Решение 3 от 26.06.2025 г. на Общото Събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г., с което по даден следният отговор на поставения за тълкуване въпрос: Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП, като в тези именно случаи не е необходимо и мотивиране по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В противен случай страната би била лишена от една съдебна инстанция по фактите, което би ограничило правото й на защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение