Решение № 2077 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14905/2012 г.

Решение № 2077 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14905/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Стоянов Рашев от гр. София против решение № 12384 от 8.10.2012 г., по адм. дело № 15436/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповеди № К-403/3.02.2006 г. и № К-12057/25.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли съда да отмени, вместо което постанови ново, с което да отмени обжалваните от него заповеди. Претендира за направените деловодни разноски. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С решение № 8832/20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2806/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на Емил Стоянов Рашев срещу заповед рег. № К-403/3.02.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, изменена със заповед рег. № К-12057/25.10.2010 г. С решение № 15158 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 11147/2011 г. петчленен състав отменя решението на тричленния състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. С обжалваното пред настоящата инстанция, решение № 12384 от 8.10.2012 г. по адм. дело № 15436/2011 г. тричленен състав на ВАС отхвърля жалбите на Рашев против посочените по-горе заповеди, като прима, че същите са законосъобразни. За да постанови този резултат съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел законосъобразни изводи. Правилно в решението е прието, че първата от двете обжалвани заповеди - № К-403/3.02.2006 г., изменена със заповед рег. № К-12057/25.10.2010 г., в частта относно длъжността, от която е освободен Рашев е законосъобразна, тъй като с действията си на 22.12.2005 г. Рашев е нарушил обществения ред, поради което е налице и нарушение на служебната дисциплина, изразено в поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на закона, поради несъобразяване разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), тъй като от 1990 г. е президент на "Национален полицейски синдикат". В случая обосновано и в съответствие с разпоредбите на ЗМВР, препращащи за неуредените в този закон случаи към Закона за държавния служител, тричленният състав е приел, че нормите на КТ са неприложими в конкретния случай, тъй като на касатора е наложено дисциплинарно наказание в качеството му на държавен служител в МВР. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение. Съгласно текста на нормата, в сила от 24.11.2009 г., държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 259, ал. 1 ЗМВР. Правилно обаче съдът е приел, че в случая заповедта е връчена на 7.01.2011 г., към който момент вече е отпаднала забраната за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР в случаите на налагане на дисциплинарно наказание по време на отпуск чл. 248, ал. 1 ЗМВР, в редакцията в сила от 1.01.2011 г. Поради това настоящият състав споделя извода на тричленния състав, че в случая предвид липсата на тази забрана в конкретния случай въпросът дали касаторът е бил в отпуск е правно ирелевантен факт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,