Решение № 13788 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2015 г.

Решение № 13788 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ст. Тодоров, против решение № 28 от 17.04.2015 г., постановено по адм. д. № 172/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което, по жалба на Мариан Илев Атанасов от с. Яворец, общ. Габрово, е отменено Уведомително писмо № 02-070-6500/829 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., за отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) по подадено от него заявление № УИН: 07/190413/34612 за кампания 2013 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически и правни основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 105/22.08.2006 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба-Мариан Илев Атанасов- чрез процесуалния си представител адв. И. Жалков и в писмено становище, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че са два законоустановените начини за подпомагане на площ, които се съвместяват в едно общо заявление за единно плащане на площ-първата мярка е за получаване на директни плащания за земеделските площи, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) съгласно чл. 39 и следващите ЗПЗП, а втората е национални доплащания по Схемите за национални доплащания по чл. 44 и следващите ЗПЗП, като при административната проверка административният орган е направил отказ за плащания на площ на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, и чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, и отказът е мотивиран и с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Намира за законосъобразен и изводът, че за приложението на правната норма на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП не са били налице основанията, предвид установените факти по делото. Намира, че по правило, при наличието на повече от едно основание за отказ, административният орган е длъжен да свърже всяко едно от тях със съответните замеделски терени и да изложи конкретни фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и направените правни изводи, а цитираните в оспорения акт правни норми не са съпоставени правилно със фактическите основания. Счита за обосновани изводите на съда, че цитираните разпоредби от ЗПЗП касаят само правомощията на ДФЗ, а не конкретни правни основания за отказ, което води до нарушаване правото на защита и е самостоятелно основание за отказ. Преценява за неоснователни доводите, основани на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, тъй като в конкретният случай уведомителното писмо се позовава на актове, издадени от други органи, както и че няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него-в частта досежно процесните парцели. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Мариан Илев Атанасов от с. Яворец, общ. Габрово против Уведомително писмо № 02-070-6500/829 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което напълно му е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) по подадено от него заявление № УИН: 07/190413/34612 за кампания 2013 г. за седем БЗС с посочени идентификатори . Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие застъпване и то досежно кои имоти и за каква площ, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 07/190413/34612 за кампания 2013 г., в което е заявил за подпомагане площи по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за национално доплащане на площ (СНДП), и по мярка "Агроекологични плащания" от "Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. за осем БЗС с посочени в него идентификатори и размери. Посочил, че с УП изх. № 02-070-6500 от 19.11.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, получено от М. Атанасов на 21.11.2013 г., последният е уведомен за извършени административни проверки по подаденото от него заявление по мярка "Агроекологични плащания" от "Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. ", за кампания 2013, което преценил за неотносимо към двете спорни схеми- СЕПП и СНДП, тъй като касае мярка 214 АЕП, а процесният отказ е за изплащане на субсидии по СЕПП и СНДП и то на други основания, т. е. не за намаляване на площите с поет ангажимент. На следващо място съобразил и приложеното към преписката УП изх. № 02-070-6500/944 от 14.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за площи, декларирани от повече от един кандидат, с което оспорващият е уведомен, че при извършени административни проверки на подаденото от него заявление за подпомагане е установено наличие на такива площи, без обаче да е посочено с кой друг кандидат е налице застъпване и за кои имоти е налице такова, като в таблицата, приложена към това писмо, е посочено установено застъпване за пет имота -с кад. №: 87120-000-129; 87120-017-203; 87120-017-205; 87120-017-207 и 87120-017-289, но нито един от посочените в таблицата към това уведомително писмо не съвпада с имотите, посочени в процесния индивидуален административен акт. На това основание приел, че не става ясно дали ответникът намира в крайния си акт- предмет на съдебно оспорване, че е налице застъпване и ако отговорът е положителен-то досежно кои имоти и за каква площ приема това за установено. На трето място констатирал, че по отношение на правното основание в оспореното писмо е налице само цитиране на правни норми-съответно чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗПи чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, с всички посочени в тях хипотези, без да е налице посочване какъв порок е налице досежно конкретното заявление на жалбоподателя и конкретно по отношение на кой БЗС. От друга страна съобразил и неоспореното от страните заключение на вещо лице, изрично посочващо, че не е установило наличие на застъпване на площи на жалбоподателя за 2013 г. със заявени площи от други кандидати. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото не могат да се изведат ясни и категорични изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта. Посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма не дава яснота, тъй като като след всяка таблица е дадено обяснение какво се вписва във всяка една колона, но в акта са описани различни варианти, с общи принципни положения, без мотивировка за всеки от парцелите в каква част е установено застъпване с друг заявител, дали е потвърдена площта от заявителя или от друг заявител, дали подпомагането се отказва заради застъпване или заради това, че част от площта попада в недопустим слой, респ и какви са конкретните съображения за да се приеме, че площта е в "недобро земеделско състояние". Така извел решаващ извод за липса на конкретни правни и фактически основания, мотивирали административния орган да постанови административния акт и да откаже изцяло субсидиране по двете мерки за подпомагане. Наред с това съдът посочил, че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван-чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, включително и чрез съдебни експертизи, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблиците към него, основателни са били доводите на жалбоподателя за посочените БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за процесните парцели. Правилен е изводът, че по отношение на тези парцели в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а и не е посочено точното правно основание. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г., III отд. на ВАС, № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено. По него съдът съобрази данните от договор за защита и правно съдействие, приложен на л. 12 от делото, от който е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за адвокат И. Жалков за настоящата инстанция е 400 лв. Своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед характера на правния спор е също основателно. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 300 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение