Решение № 1530 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Коцев Комерс ЕООД, с [ЕИК], срещу Решение 7658 от 13.12.2022 г., постановено по адм. д. 6094 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22002220002085-091-001 от 27.01.2021 г. (РА), издаден от Р. Байрактарова орган, възложил ревизията и В. Петрова ръководител на ревизията, с който са му определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 112448,00 лв. за данъчни периоди (м. 02.2018 г. 950,00 лв., за м. 03.2018 г. 2500,00 лв., за м. 04.2018 г. 640,00 лв., за м. 10.2018 г. 1552,67 лв., за м. 11.2018 35422,43 лв. и м. 12.2018 г. 71382,90 лв.) и лихви в размер на 24293,88 лв., потвърден с Решение 699 от 29.04.2021 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това Коцев Комерс ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 10119,67 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевират се доводи за нарушаване правото на защита на настоящия касационен жалбоподател в хода на ревизионното производство, свързани с редовността на призоваването му за последното съдебно заседание, в което е прието заключението на допуснатата и извършена съдебно счетоводна експертиза. Мотивират се и съображения за непълен и едностранчив анализ на доказателствата, както и за необсъждане на направените възражения срещу РА. Поддържа се становище, че съдът не съобразил правилата на разпределението на доказателствената тежест, както и не дал възможност на дружеството жалбоподател да представи инвойс фактурите, с превод от италиански език на български език, въпреки отразяването им в заключението на експертизата. Сочи се, че съдът неправилно приложил и се позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По тези и останалите подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА, а при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд я оспорва чрез упълномощен юрисконсулт, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22002220002085-091-001 от 27.01.2021 г., издаден от Р. Байрактарова орган, възложил ревизията и В. Петрова ръководител на ревизията, с който са му определени задължения по ЗДДС общо в размер на 112448,00 лв. за данъчни периоди (м. 02.2018 г. 950,00 лв., за м. 03.2018 г. 2500,00 лв., за м. 04.2018 г. 640,00 лв., за м. 10.2018 г. 1552,67 лв., за м. 11.2018 35422,43 лв. и м. 12.2018 г. 71382,90 лв.) и лихви в размер на 24293,88 лв., потвърден с Решение 699 от 29.04.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, основано изцяло на възприятията и установяванията на приходната администрация, намерили израз в решението на решаващия орган, първоинстанционният съд намерил оспорването на РА, потвърден от него, за неоснователно и го отхвърлил. В хода на съдебното производство като доказателства били приети документите част от ревизионната преписка и били приобщени специални знания чрез приемането на заключение на съдебно счетоводна експертиза. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато от съда при разглеждане на делото и постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което дава основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд без спорните въпроси да се разглеждат по същество. Прегледът на делото дава основание да се направи констатация, че съдът е пристъпил към разрешаването на правния спор без да приобщи цялата административна преписка по издаването на спорния РА, което е бил длъжен да направи съобразно процесуалното му задължение по чл. 152, ал. 4 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Установява се от заповедта за възлагане на спорната ревизия от 10.04.2020 г., че тя е издадена във връзка с Решение 516 от 01.04.2020 г. на директора на Д ОДОП. Същото е цитирано в ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспорения РА и в решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е потвърден изцяло спорния РА. Там изрично е посочено, че спорната ревизия е повторна и е възложена в изпълнение на указанията, дадени с Решение 516 от 01.04.2020 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Щателният преглед на делото не допринесе това решение да се открие в кориците му. Впрочем, по делото не се съдържа и отмененият с него РА и ревизионният акт, въз основа на който той е бил издаден. Индиция за приобщаване към делото на документите, събрани в предходното ревизионно производство, е протоколът от 01.10.2020 г. със серия АА 1747554, с който се присъединява по реда на ДОПК, за целите на процесната ревизия, целия събран доказателствен материал в хода на предходната ревизия, но посоченото решение и другите посочени актове не се съдържат в кориците на делото, както се посочи. Наред с това, към така посочения протокол не е съставен опис на приобщените документи. При допуснатото от административния орган опущение да изпрати в съда, като част от преписката, посоченото решение на решаващия орган, което е основание за издаване на заповедта за възлагане на повторната ревизия, в съответствие с правилото по чл. 152, ал. 4 АПК, първоинстанционният съд е следвало да изиска преписката в цялост служебно въз основа на копие от жалбата. Доколкото не се установява изпълнението на това процесуално задължение на съда или поне даване на конкретни и изрични указания до ответника в първоинстанционното производство в тази насока (дадените указания с определението от 20.07.2021 г. не изпълват това изискване), съставът на АССГ неправилно при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е пристъпил към разрешаване на спора по същество при тяхната липса. Процесуалният пропуск на съда обективира нарушение и на чл. 171, ал. 5 АПК, предвид което в нарушение и на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост административна преписка по издаване на обжалвания акт. Решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП представлява актът основание за издаването на заповедта за възлагане на спорната ревизия и заповедта за нейното изменение и е от съществено значение относно преценката, която първоинстанционният съд е следвало да осъществи относно законосъобразното издаване на заповедта за възлагане на повторната ревизия и нейното изменение, определяне на обхвата на ревизията (ревизираните задължения), вкл. ревизираните периоди, тоест и относно предмета на спора пред съда. По нататък тази преценка е предпоставка за правилното определяне на предмета на доказване, тоест относно допускането и приемането на допустими и относими доказателства. Предвид изложеното, при констатираната доказателствена липса, недължим е контролът на обжалваното решение по същество на спора относно определените задължения за ДДС. Неснователни са упреците към съда, че е провел последното съдебно заседание по делото в АССГ при нередовно призоваване на дружеството жалбоподател. Изложените в касационната жалба оплаквания не намират опора в данните по делото. Несподелими са доводите за допуснато процесуално нарушение, което да е станало причина за нарушаване на правото на участие на дружеството в първоинстанционното съдебно производство. Без да се обсъждат извършените от съда процесуални действия по уведомяване и призоваване по телефон и електронно на имейл адрес на Коцев Комерс ЕООД, безспорно се установява, че дружеството е било редовно уведомено за съдебното заседание при условията на чл. 138, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК чрез процесуалния представител адв. В. Крачунова. В тази връзка от значение е обстоятелството, че за последната не е било установено оттегляне на пълномощията и отказ от пълномощията да представлява настоящия касационен жалбоподател в първоинстанционното производство. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. На първо място съдът следва да приобщи към делото цялата административна преписка по издаването на спорния РА, в частност Решение 516 от 01.04.2020 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, РА, във връзка с който е издадено то, както и ревизионният доклад, въз основа на който е издаден отмененият РА. При това, като съобрази предмета на спора, съдът следва да определи предмета на доказване и да даде конкретни указания относно разпределението на доказателствената тежест, в това число за представяне на всички документи по делото, които са на чужд език, придружени с превод на български език. При постановяване на съдебното решение съдът следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая и експертни заключения, да ги обсъди, да съобрази правилата на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси като вземе предвид доводите и становищата на страните, направените възражения, като посочи защо ги възприема или не, както и да прецени приложимостта към казуса на цитираната в първоинстанционната жалба практика на Съда на Европейския съюз. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение