Решение № 10679 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), чрез упълномощен прозесуален представител - главен юрисконсулт Е. Хичовски, срещу Решение № 42788/19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9170/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), първо отделение, 19-ти състав, в частта, с която по жалба на М. Х., гражданин на Бангладеш, е отменено негово Решение № 4322/29.07.2025 г., с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена в тази част на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи, поддържани в с.з. от пълномощника юрк. М. Кръстева, се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу оспорното решение на председателя на ДАБ. Ответникът – М. Х., гражданин на Бангладеш, чрез пълномощник адв. Т. Илиев от САК, в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Х., гражданин на Бангладеш, против Решение № 4322/29.07.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на М. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С атакувания съдебен акт АССГ е отменил решение № № 4322/29.07.2025 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на М. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на обжалваното решението. В останалата част жалбата е отхвърлена и решението е влязло в законна сила. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е приел за правилна извършената от административния орган преценка, че изложените от М. Х. причини не попадат в материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. За правилен е приет и извода, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с. в държавата му по произход. В тази връзка съдът е посочил, че спрямо кандидата за международна закрила не са налице обективни опасения от преследване на основание изповядваната от него религия, мотивирайки се, че етническият произход не е обвързан със задължителна принадлежност към определено вероизповедание. Противно на възприетото от административния орган, съдът е счел, че правното положение на търсещият закрила обуславя прилагането на чл. 9, ал. 8 ЗУБ като национална норма, предоставяща "друг тип" закрила, различна от международната закрила по Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), като е счел, че тази възможност за предоставяне на статут "по хуманитарни съображения" е сходна на предвидената в чл. 6, § 4 Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, и представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут, включващ разрешение за пребиваване, нормативно предвидено в националното, а не в Съюзното право. Посочил е, че в конкретния случай административният орган не е взел предвид личното положение на чуждия гражданин, като по този начин неправилно е отказал предоставянето на исканата закрила при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е заключил, че по приложението на чл. 9, ал. 8, вр. чл. 32, ал. 3 ЗУБ, решението на административния орган е незаконосъобразно, т.к. в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ не са били преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на възприетото от АССГ, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец по други хуманитарни причини, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на посочената разпоредба се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се твърдят и не се установяват по отношение на М. Х., поради което не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Изтъкнатото от решаващия съд основание – продължителността на пребиваване в България, не попада в приложното поле на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обстоятелството, че лицето живее в страната повече от 8 години, респ. е в незаконен престой на територията на държава членка на ЕС, не обосновава прилагането на правото на ЕС в областта на убежището. След приемането на Директиви 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и Директива 2011/95/ЕС, се прилагат общи стандарти на държавите членки, поради което по молба за закрила българската държава, в лицето на съответния решаващ орган, не би могла да прилага различни стандарти, в това число на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Не кореспондира с данните по делото и другите две релевирани от първостепенния съд основания, а именно- живот в нищета и влошено здравословно състояние. Това е така, тъй като още на датата, на която е подадена последващата молба от лицето с вх.№ РД09-ВР-4906/21.11.2022г. е представена и молба- декларация от чуждия гражданин с вх.№ УП 20094/21.11.2022г., с която същият моли да му бъде разрешено по време на производството да пребивава за негова сметка на адрес [населено място], [улица]. Основателно касаторът поддържа, че ако лицето е в състояние на нищета, то същото не би могло да си позволи да живее в наето жилище в центъра на София, както и да осигурява съществуването си в един продължителен период от време. Наред с това, установява се, че в проведеното интервю на 30.04.2024г., М. Х. не посочва да има влошено здравословно състояние. Действително, отбелязал е, че има [заличен текст], но същевременно не е акцентирал, че последният е довел до остър проблем в здравословния му статус. В заключение следва да се посочи, че цитираното от административния случай решение от 12 септември 2024г. по дело С-352/23 на СЕС е неприложимо към разглеждания случай. В това решение, в т. 48, СЕС приема, че извън това, което предвижда в член 3, Директива 2011/95 не препятства държава членка да предостави на лице, което няма статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, национална закрила, включваща и право на пребиване на територията на тази държава членка, като се се има предвид, че предоставянето на такава закрила не попада в приложното поле на тази директива (така и решения от 9 ноември 2010 г., B и D, C-57/09 и C-101/09, EU:C:2010:661, т. 116—118, и от 23 май 2019 г., B., C-720/17, EU:C:2019:448, т. 61). В този смисъл, държава членка може да предостави право на пребиваване по хуманитарни съображения на гражданин на трета страна, който се намира в положение на крайна материална нищета на територията, само по силата на националното си право. Налага се извод, че хуманитарните причини, с оглед на които може да се вземе решение за предоставяне на международна закрила в РБ, съгласно чл.9, ал.8 ЗУБ, не се установяват, както от изложената от чужденеца бежанска история, така и от актуалната информация за Народна република Бангладеш, съдържаща се в справка с вх. № МД-02-55/24.01.2025г., изготвена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, а също и от представената пред настоящата инстанция справка рег.№ МД-02-337/08.09.2026г. на същия орган. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, както и частта на присъдените разноски е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед липсата на необходимост от събиране на доказателства и допълнително изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора – за отхвърляне на жалбата на чуждия гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение