Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г.

Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. П. Б., чрез заместник-настойника П. А. И., назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район "П." за особен представител на ищеца по реда на чл. 169, ал. 1, изр. 2-ро СК чрез адв. М. Т. срещу решение № 182/7.12.2017 г. по в. гр. дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 791/22.05.2017 г., по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които е уважен предявения от Д. П. Б., действащ чрез настойника П. А. И. против Й. Д. Б. иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и същата е осъдена да заплати по сметка на Варненския окръжен съд 1/3 от държавна такса за образуване на делото, както и е осъдена да заплати на Д. П. Б., действащ чрез настойника П. А. И., 1/3-та от съдебно-деловодните разноски, както и е осъдена да заплати на адв. М. Т. 1/3-та от адв. възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и е прекратено производството по делото в тази част.

Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд и в частта, с която е отменено решение № 791/22.05.2017 г., постановено по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите както следва: в частта, с която е призната нищожност на правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 141/23.10.2015 г., с която сделка Й. Д. Б., действаща в качеството на настойник на Д. П. Б. е продала на П. Д. Я. недвижимия имот – жилище-апартамент с идентификатор ***** съгласно КККР, представляващ самостоятелен обект с площ от 138 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение със застроена площ от 69 кв. м., ведно с таванско помещение със застроена площ от 37. 71 кв. м., ведно със съответните ид. части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, в която се намира обекта за сумата от 46 980 лв., поради нарушение на добрите нрави, по иска на Д. П. Б., действащ чрез настойника си П. А. И. против П. Я. Д. и Г. Д. Я. на осн. чл. 26 ЗЗД, както и в частта на присъдените в тежест на ответниците разноски и вместо отменената част е отхвърлен предявения от Д. П. Б., действащ чрез заместник - настойник П. А. И., назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район"П. " и за негов особен представител по реда на чл. 169, ал. 1 СК против П. Д. Я. и Г. Д. Я. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/2015 г., като сключен в нарушение на добрите нрави и е отхвърлен предявения от Д. П. Б., действащ чрез П. А. И. – заместник-настойник и особен представител на ищеца против П. Д. Я., Г. Д. Я. и Й. Д. Б. иск с пр. основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/23.10.2015 г., като сключен от представителя Й. Д. Б. във вреда на представлявания Д. П. Б. и в частта на присъдените в тежест на Д. Б. разноски. В касационната жалба се поддържат основания за нищожност на решението, за недопустимост и неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Неправилен според жалбоподателя е изводът на въззивния съд, че не е налице нищожност на сделката покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 141/2015 г., с която сделка Й. Б., действаща в качеството на настойник на Д. Б. е продала на П. Я. недвижимия имот – жилище-апартамент с идентификатор **** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет. 2. Сочи, че от приетите доказателства по делото и СМЕ се установява, че нужните средства за лечение на ищеца Б. се поемат изцяло от държавата, че е установено, че нито в предходен, нито в последващ етап е налице нужда от средства за лечение на Б.. Поддържа, че действителните мотиви за извършената продажба се установява от свидетелските показания, че причината да бъде извършена продажбата е в това, че имотът, собствен на ищеца е построен с общ зид с този на съпрузите ответници и че лошото техническо състояние води до разрушения и в техния имот – т. е. за да се извърши укрепване на сградата е било необходимо да се вложат средства, с които ищецът не разполага, а не е било в интерес на ответниците да извършват ремонт в чужд имот. Поддържа също, че от установените факти по делото се налага извод, че атакувания договор за продажба е нищожен, поради нарушение на добрите нрави. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният главен иск се уважи.

Ответницата по касационната жалба Й. Д. Б., чрез адв. Х. С. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. Я. лично и като пълномощник на П. Д. Я. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание адвокат пълномощника на Г. Я. адв. Л. Й. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 735/19.09.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: следва ли, ако въззивния съд има различни фактически и правни изводи от първоинстанционния съд да обсъди всички доказателства по делото.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 40 ЗЗД.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните, както и установено от приложените по делото писмени доказателства, че с решение № 955/23.06.2014 г., постановено по гр. дело № 214/14 г. по описа на ВОС, влязло в сила на 12.07.2014 г., ищецът Д. П. Б. е бил поставен под пълно запрещение. С протокол от 27.10.2014 г. на органа по настойничество и попечителство при [община] за негов настойник е била назначена Й. Д. Б., за зам. настойник П. А. И. и за членове съветници на настойническия съвет М. С. И. и В. Г. В..

След смъртта на родителите му П. И. Б.., поч. на 16.08.2012 г., и Е. Д. П., поч. на 6.11.2012 г., Д. Б. се е легитимирал като собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, представляващ жилище-апартамент с идентификатор ***** по КККР, за който П. И. Б. се е легитимирал като собственик с к. н. а. № 109/07 г.

По молба на Й. Б. /с приложено към нея становище на настойническия съвет/дадено без участието на зам. настойника П. И. /, според което продажбата е необходима, за да се осигурят средства за лечението на Д. Б. е издадено от ВРС разрешение по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК с определение от 23.10.2015 г. за извършване продажба имота на поставения под пълно запрещение за сумата от 46 980 лв., която да бъде преведена по посочената в определението негова банкова сметка в "Банка ДСК" ЕАД. С договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 141/23.10.2015 г., Д. Б., действайки чрез настойника си Й. Б., е продал недвижимия имот на ответника П. Я. /по време на брака му с ответницата Г. Я. / за сумата от 46 980 лв. при данъчна оценка на недвижимия имот 46 978 лв. В акта е посочено, че от общата сума от 46 980 лв. 43 058, 92 лв. са изплатени по банков път в откритата на името на продавача банкова сметка в деня на подписване на договора, 2 000 лв. са изплатени преди подписване на договора по договор за правна помощ и съдействие по процесуално представителство по гр. дело № 214/14 г. по описа на ВОС и 1 921, 08 лв. са изплатени преди подписване на договора, съставляващи направени разноски по договор за възлагане и заплащане на дължими местни данъци и такси.

Прието е за установено от представените платежно нареждане и операционна бележка, двете от 23.10.2015 г., че сумата от 43 058, 92 лв. е била преведена от купувача по посочената в определението на ВРС банкова сметка на Д. Б..

Със заповед от 23.11.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Варна Д. П. Б. е настанен в специализирана институция-Дом за възрастни с физически увреждания /Д. "Г. "/ с определено дългосрочно предоставяне на социалната услуга. Според мотивите на заповедта настаняването се налага предвид необходимостта от специфични грижи, касаещи здравословното му състояние. Прието е също от съда, че между страните не е спорно, че от настаняването през м. 11. 2012 г. и понастоящем Д. Б. пребивава в този дом.

Съдът е приел, че според заключението на СПЕ от 23.01.2017 г., изготвено от в. л. д-р К. К. и обясненията на в. л. в о. с. з. на 16.02.2017 г., Д. Б. страда от параноидна шизофрения с придружаващи заболявания: травмена болест на мозъка, състояние след политравма, вкл. ЧМТ с мозъчна контузия, спастичен тип, повече в ляво, увредено зрение в ляво-левкома на лявото око, характеропатия-като резултат от органично увреждане на мозъка след няколко ЧМТ. След последното проведено активно антипсихотично стационарно лечение в психиатрична болница, приключило на 23.05.2014 г., отново е преведен в Д. "Г." и от тогава е с поддържаща терапия от Сперидан 2 мг. и Конвулекс 1000 мг., които медикаменти се заплащат на 100 % от Здравната каса. Към 2015 г. и понастоящем не се е налагало прилагането на допълнително лечение, извън вече прилаганото, а и заболяванията му имат хроничен и прогресиращ ход. Наред с горното се усложнява и двигателната му активност, като тя става все по-трудна и изисква инвалидни средства. Съдът е посочил, че според обясненията на в. л. в о. с. з. Д. Б. не може да живее сам, без да бъде обгрижван. Състоянието му е стабилизирано благодарение на активната медицинска и социална обгриженост в Д. "Г.".

Съдът е приел, че нищожни съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД са договорите, които накърняват добрите нрави, че основанието за тази нищожност е обективно. Посочил е, че е достатъчно сключеният договор обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, вкл. съзнаването на нарушаването на тези правила. Прието е, че тези правила имат неформален характер, като неписани такива, но които наред с правните норми регулират обществените отношения. Приел е, че за да се осъществи фактическият състав на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава. Нищожни на посоченото основание според въззивния съд са и договорите, при които престациите са нееквивалентни, но само тогава, когато насрещната престация е незначителна и практически нулева, но не и тогава, когато се различава от обичайната.

Въззивният съд е приел, че за процесния договор насрещната престация - даденото от Я. по него, не е незначително, поради което и не попада в цитираната хипотеза. Приел е също, че е продаден единственият недвижим имот, притежаван от лице, поставено под пълно запрещение, т. е. такова, което поради душевната си болест е в невъзможност да се грижи само за своите работи. Съпругата на купувача е собственик на първия етаж от жилищната сграда, на втория от която е разположен притежаваният от лицето недвижим имот, като лицето не се е нуждаело към датата на продажбата от допълнителни средства за лечението си и пребивава в специализирана институция. Прието е, че продажбата е осъществена на стойност, надвишаваща пазарната стойност на недвижимия имот към датата на сделката - съгласно комплексната СТЕ от 12.04.2017 г. пазарната стойност на недвижимия имот съобразно неговото състояние към 23.10.2015 г. е в размер на 46 700 лв. /продажната цена в размер на 46 980 лв. /. Прието е също, че недвижимият имот е бил в състояние, изискващо съгласно цитираната СТЕ сумата от 27 500 лв. за ремонти работи за отстраняване на дефектите му и сумата от 27 976 лв. за довършителни работи. Съдът е приел, че посоченото от СТЕ състояние на недвижимия имот се установява безпротиворечиво и от събраните по делото гласни доказателства-показанията на св. П. Д., св. М. И., М. И. и св. И. К.. Посочил е, че в този недвижим имот /а и в друг/ въззиваемият предвид заболяванията си не е можел да живее след смъртта на родителите си самостоятелно, поради което и е настанен в подходяща социална институция, където за него се полагат адекватни грижи, довели до стабилизиране на състоянието му съгласно приетата СПЕ. Приел е, че недвижимият имот поради състоянието си/незавършен, рушащ се/ не е можел да бъде отдаван под наем и да му носи доходи, като същевременно е подлежал на задължителни необходими ремонтни и възстановителни работи в интерес на сигурността, безопасността и здравето на гражданите /падащи парчета от конструкцията, развъдник на плъхове и мишки/, за които общинската администрация е можела да издаде предписание по реда на чл. 195 и сл. от ЗУТ, вр. Наредба за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях по чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, издадена от Общински съвет Варна, като според съда не е спорно между страните, че ищецът не разполага със средства, с които да се извършат тези необходими ремонтни и възстановителни работи.

Съдът е приел, че сумата, получена от продажбата на недвижимия имот и преведена по сметката на ищеца е използвана за сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 82/25.04.2016 г., сключен чрез Й. Б. в качеството й на настойник /след дадено разрешение по чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК/, за закупуването от Д. Б. на земеделска земя, съставляваща ПИ с идентификатор ****, с площ от 19 501 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], област Д. за сумата от 40 950 лв. при данъчна оценка на имота 2 293, 20 лв. За този имот е сключен договор за наем на земеделска земя от 12.07.2016 г., с договорената наемна вноска "максималната за региона". На 7.12.2016 г. му е преведено по посочената сметка в "Банка ДСК" ЕАД арендно плащане в размер на 1 560 лв. или рента от 80 лв. за дка. Прието е, че продажбата на недвижимия имот на ищеца за сума, надвишаваща пазарната му стойност, който имот той не е можел сам да обитава/а и не го е обитавал/ поради собственото си здравословно състояние, както и поради изключително лошото техническо състояние на имота, с цел да се закупи друг недвижим имот, който не е на много по-ниска стойност от първия, но който може да му носи регулярно доходи, без да се налага допълнителното инвестиране на средства/както при първия, а и които средства той не е притежавал/, не е сделка, която по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за повечето правните субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава. Заплащането на част от цената чрез прихващане на заплатените от купувачите, но дължими от ищеца към датата на сделката през 2015 г. местни данъци и такси за имота в размер на 1 921, 08 лв. според съда също не сочи на такова противоречие. По отношение на сумата от 2000 лв., която е била дадена от Г. Я. през 2014 г. на Й. Б. като необходима й във връзка с водене на производството по гр. д. № 214/14 г. /за заплащане на съдебно-деловодни разноски по делото и адв. хонорар за процесуалния представител адв. Й. Р. / съдът е приел, че от една страна по тези производства ищецът няма право на разноски, т. е. сторените от него такива следва да останат за негова сметка, а не за сметка на запретения, но от друга според съда не горното е било водещата цел на сключения договор за продажба, като степента на морална укоримост на това поведение, т. е. неговата тежест не би могла да доведе самостоятелно до извод за нищожност на сделката поради нарушаване правилата на добрите нрави.

При тези съображения е формиран извод, че предявеният иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Приел е, че решението на ВОС в частта му, с която същият е уважен по отношение на ответниците Я. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът се отхвърли. Приел е също, че решението в частта му, с която този иск е уважен по отношение на ответницата Й. Б. е недопустимо, тъй като същата не е страна по сключения договор, а само законен представител на страната, поради което и не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С оглед на това е изведен извод, че решението в тази му част, съответно и в частта, с която същата е осъдена да заплати разноски по този иск следва да бъде обезсилено, съответно производството по делото в тази му част прекратено.

Въззивният съд е разгледал и предявения евентуален иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, поради сбъдване пред въззивната инстанция на вътрешнопроцесуалното условие, под което е бил предявен този иск.

Прието е, че извършената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представителя, но същата няма да породи целените с нея правни последици и ще бъде недействителна, ако представителят се споразумее с другата страна по сделката във вреда на представлявания. Съобразена е практиката на ВКС, изразена в ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, според която фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: обективен - обективно увреждане към момента на сключване на договора интересите на представлявания, което не е незначително, и субективен - "споразумяването" между представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания, което се изразява в тяхната недобросъвестност, т. е. и двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда интересите на представлявания. Съдът е приел, че в случая не са налице уговорени по-неблагоприятни за представлявания условия по сделката, а напротив нормалните за този договор условия, вкл. при цена малко по-висока от пазарната. Посочил е, че не може да се приеме, че договорът се явява безполезен за представлявания, нито, че е сключен в противоречие с неговите интереси. Изведен е извод, че при липсата на първата от посочените предпоставки, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Посочил е, че по този иск представителят Й. Б. е процесуално легитимирана да участва като ответник, макар и да не е страна по договора, тъй като в производството се изследва нейният сговор, съответно недобросъвестността й в качеството й на законен представител на поставената под пълно запрещение страна, и е от значение за отношенията й с представлявания, включително отговорността й.

При тези съображения въззивният съд е постановил обжалваното решение.

По правния въпрос:

С решение № 204/28.10.2015 г. по гр. дело № 2584/2015 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК е дадено разрешение на правния въпрос в смисъл, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като ясно и конкретно изложи в решението върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства мотивирано да обоснове кои възприема и кои не.

Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

По касационната жалба:

Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че въззивното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно в частта, с която се е произнесъл по предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Постановено е при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакванията в касационната жалба в тази насока са основателни. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи по основателността на предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели в тяхната цялост, което е довело да неправилност на крайния извод за основателност на исковата претенция.

Неправилен е извода на въззивния съд, че продажбата на недвижимия имот на ищеца за сума, надвишаваща пазарната му стойност, който имот той не е можел сам да обитава/а и не го е обитавал/ поради собственото си здравословно състояние, както и поради изключително лошото техническо състояние на имота, с цел да се закупи друг недвижим имот, който не е на много по-ниска стойност от първия, но който може да му носи регулярно доходи, без да се налага допълнителното инвестиране на средства/както при първия, а и които средства той не е притежавал/, не е сделка, която по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за повечето правните субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Д. П. Б. - [дата на раждане] е единствен наследник – син на родителите си П. И. Б., починал на 16.08.2012 г. и на Е. Д. П., починала на 06.11.2012 г. Установява се също, че ищецът е собственик на основание наследяване на недвижим имот, находящ се в [населено място], район "П.", [улица], ет. 2, представляващ жилище - апартамент с идентификатор ****** по КК на [населено място] със застроена площ от 138 кв. м., ведно с избено помещение със застроена площ от 69 кв. м. и таванско помещение със застроена площ от 37. 71 кв. м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, в което е построена сградата. Наследодателят на ищеца П. И. Б. се е легитимирал като собственик на посочения имот с констативен нотариален акт № 109/27.12.2007 г.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът Д. Б. не разполага с друг имот.

Безспорно е също между страните, че през 2003 г. родителите на ответницата Г. Д. Я. придобили на основание договор за продажба първия етаж от жилищната сграда с административен адрес [населено място], район "П. " [улица] през 2009 г. дарили този етаж на Г. Я.. Основен ремонт на първия етаж е извършен от месец април до месец ноември 2004 г. Процесния имот, описан по-горе се намира на втория етаж на жилищната сграда.

Видно от приложеното гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд ответницата Й. Д. Б. – първа братовчедка на ищеца Д. П. Б. е предявила иск с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството за поставяне на Б. под пълно запрещение. Исковата молба е постъпила във Варненския окръжен съд на 28.01.2014 г. Безспорно е между страните и е установено по делото, че след смъртта на родителите си ищецът Д. Б. е настанен в специализирана институция - Дом за възрастни хора с физически увреждания "Г." възоснова на Заповед № 8006/0179/23.11.2012 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. В последната, като мотиви за настаняване в институцията е посочено изчерпване на възможностите за включване на лицето в общността, където не могат да му бъдат предложени други алтернативни услуги и необходимостта от специфични грижи, касаещи здравословното състояние на Д. Б.. Със заповедта е определено дългосрочно предоставяне на социалната услуга. В Дома за възрастни хора ищецът се намира от 23.11.2012 г. и понастоящем. В производството по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд Й. Б. – ищец по това дело е упълномощила адв. Й. Р. за осъществяване на процесуално представителство. По същото дело не са приложени доказателства, от които да се установи Й. Б. да е заплатила адвокатско възнаграждение на адв. Р.. Д. Б. не е бил представляван от процесуален представител по гр. дело № 214/2014 г. на ВОС.

С влязло в сила на 12.07.2014 г. решение № 955/23.06.2014 г. по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд Д. Б. е поставен под пълно запрещение на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС. Съдът е приел, че Д. Б. страда от заболяванията параноидна шизофрения и травмена болест на мозъка, за които не се очаква подобрение, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗЛС и го е поставил под пълно запрещение. С влязлото в сила решение не са присъждани разноски.

От приложения по делото протокол от 27.10.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство при Район "П. " на [община] се установява, че ответницата Й. Д. Б. е назначена за настойник на Д. П. Б., за заместник настойник е назначен П. А. И. и за съветници М. С. И. и В. Г. В..

На 23.10.2015 г. ответницата Й. Б. е подала в Районен съд [населено място] молба вх. № 34576/23.10.2015 г., с която е поискано съдът да издаде разрешение по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 СК за извършване на продажба на собствения на поставения под пълно запрещение Д. П. Б. недвижим имот, описан по-горе за сумата 46 980 лв., която сума да бъде преведена по посочена в молбата сметка в "Банка ДСК" на името на Д. Б.. По подадената молба е образувано ч. гр. дело № 13135/2015 г. на Варненския районен съд. В производството по това дело Й. Б. е представлявана от процесуален представител адв. Г. Я.. Последната в лично качество е ответник по предявените искове от Д. Б., предмет на настоящото производство.

По ч. гр. дело № 13135/2015 г. на ВРС е приложено становище на трима от членовете на настойническия съвет за продажба на недвижимия имот – Й. Д. Б., М. С. И. и В. Г. В.. Същото становище не е подписано от заместник настойника П. А. И.. Становището за продажба на недвижимия имот е обосновано с необходимостта от средства за лечение на Д. Б., които не могат да бъдат набавени по друг начин. По посоченото гражданско дело на ВРС не са представени доказателства за необходимия месечен разход за лечението на Д. Б.. Приложен е проект за нотариален акт от който е видно, че купувач по сделката е П. Д. Я. съпруг на процесуалния представител на настойника Й. Б. – адв. Г. Я.. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че купувача П. Я. е съпруг на адв. Г. Я..

С определение от 23.10.2015 г. по ч. гр. дело № 13135/2015 г. на Варненския районен съд е разрешено на Й. Д. Б. в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение Д. П. Б. да участва в сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на поднастойния й - жилище-апартамент, с идентификатор ****, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите избено помещение с площ 69 кв. м. и таванско помещение с площ 37. 7 кв. м. за сумата от 46 980. 00 лева, която да бъде преведена по сметка на поставения под пълно запрещение, посочена в определението.

От приложения по делото препис от нотариален акт № 141/23.10.2015 г. се установява, че на 23.10.2015 г. ищецът Д. П. Б., действащ чрез назначения му настойник Й. Д. Б. продал на ответника П. Д. Я. собствения си недвижим имот, описан по-горе за сумата 46 980 лв., от която сума 43 058. 92 лв. са изплатени по банков път, чрез превод в откритата на името на продавача банкова сметка в деня на подписване на договора, сума от 2000 лв. е изплатена преди подписване на договора за продажба по договор за правна помощ и съдействие по процесуално представителство по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд, сума в размер на 1 921. 08 лв. са изплатени преди подписване на договора за продажба, съставляваща направени разходи по договор за възлагане и заплащане на дължими местни данъци по сметка на [община]. Към момента на сключване на договора за продажба данъчната оценка на недвижимия имот е 46 978 лв.

Ответниците по иска П. Д. Я. и Г. Д. Я. признават, че сумата от 2000 лв. е изплатена преди подписване на договора за продажба и е по договор за правна помощ за процесуално представителство по гражданското дело № 214/2014 г. на ВОС за поставяне на Д. Б. под запрещение.

От приложения по първоинстанционното дело/л. 227 препис от договор за поръчка от 7.04.2014 г., сключен между ответницата Й. Д. Б. и Й. Ж. Р. – адвокат от АК [населено място] се установява, че адв. Р. е поела задължение от името и за сметка на Й. Б. да заведе дело и да води същото до окончателното му приключване срещу Д. П. Б. за поставянето му под запрещение по чл. 5 ЗЛС. Съгласно чл. 2 от договора за извършване на действията от адв. Р. Й. Б. поела задължението да заплати сума от 1000 лв., от която при сключване на договора първа вноска от 700 лв. за адв. хонорар и съдебно-деловодни разноски и втора вноска 300 лв. за извършване на допълнителни съдебно-процесуални действия извън съдебната зала.

Видно от приложената по първоинстанционното дело разписка от 05.04.2014 г. Й. Б. получила от адв. Г. Д. Я. сумата от 2000 лв., като е удостоверено, че сумата ще ползва за водене на гражданско дело за поставяне на Д. П. Б. под запрещение. В разписката е отразено, че сумата ще бъде върната, евентуално прихваната при бъдеща продажба на собствения му недвижим имот.

Ищецът не е оспорил фактите твърдени от ответниците П. и г. Я., че сумата 1921, 08 лева, включва следните разходи, извършени от купувачите, за сметка на продавача: 326, 34 лева заплатени данъци за недвижимия имот към [община], Дирекция "МД"; 20 лева за снабдяване с 2 бр. Удостоверения за наследници на родителите на продавача-П. Б. и Е. А., 20+30 лева за деклариране и снабдяване с Удостоверение за данъчна оценка на имота; 7, 00 лева държавна такса към Агенция по вписванията за заверен препис на нотариален акт /5 лв+2 лв. преводни такси/; 6, 50+0, 24+3, 87 към Информационно обслужване-Варна и 1500 лева, направени разходи от купувачите за сметка на продавача по почистване на имота от отпадъци-изкореняване на растителни, извозване на строителни, битови и растителни отпадъци от обекта на продавача, заплащане на такси, труд, транспорт. Всички тези разходи са направени преди разрешението от районния съд за разпоредителната сделка, който е преценявал интереса на продавача и не са посочени в молбата, като суми които следва да бъдат прихващани.

Видно от приложените по делото писмени доказателства на 5.11.2015 г. е подадено заявление от Й. Д. Б. за промяна в настойническия съвет, изразяваща се в смяна на зам. настойника П. Д. И. с М. Д. Л.. От приложеното по делото писмо от 17.11.2015 г., изпратено от Органа по настойничество на Район "П." – [община] до Й. Б. на последната е отказана поисканата смяна на заместник настойника. С решение от 21.04.2016 г. Органът по настойничество на основание чл. 169, ал. 1, изр. 2 СК, поради възникнало противоречие между интересите на настойника Й. Д. Б. и тези на Д. Б. за особен представител на поставения под пълно запрещение Д. Б. е назначен П. А. И. и са прекратени функциите на настойника Й. Б..

От приложеното ч. гр. дело № 4525/2016 г. на Варненския районен съд се установява, че на 22.04.2015 г. Й. Б. е подала молба с искане съдът да разреши разпореждане със сумата от 40 950 лв., която е по сметка на Д. Б. и е част от продажната цена на процесния недвижим имот, като се закупи поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], [община], обл. Д., представляващ земеделска земя с площ от 19 501 кв. м. По молбата е образувано ч. гр. дело № 4525/2016 г. на Варненския районен съд. По делото е представено удостоверение, с което молителката се е легитимирала като настойник, а към 22.04.2016 г. настойник е П. А. И.. Представено е становище на настойническия съвет, което не е било подписано от П. А. И. и е без дата. Членовете на настойническия съвет, подписали становището са обосновали необходимостта от разпореждане със сумата 42 000 лв., която е на ищеца с необходимостта да се закупи недвижим имот-земеделска земя на негово име, който имот, давайки годишни доходи във вид на годишна рента ще спомогне да бъдат осигурени по-добри условия за живот на Б.. Молбата, възоснова на която е образувано производството по гр. д. № 4525 от 2016 г. ВРС е подадена лично от Й. Б., но по делото е приложено пълномощно, от което се установява, че процесуален представител на същата е адв. Г. Д. Я.. Данъчната оценка на земеделския имот е 2 293. 20 лв. По делото е приложена оценка на имота от лицензиран оценител, според която пазарната цена на имота е 42 000 лв. С определение от 22.04.2016 г. по ч. гр. дело № 4525/2016 г. на Варненския районен съд е разрешено на Й. Б., действаща в качеството на настойник на Д. Б. да се разпореди със сумата 40 950 лв., която да се преведе от банковата сметка на Д. Б. по банкова сметка на продавача Л. Ц. Т., след сключване на договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ** по КК на [населено място] с площ от 19 501 кв. м.

Видно от приложения по делото нотариален акт № 82/2016 г. на 25.04.2016 г. Л. Ц. Т. и В. Н. П. -Т. продали на Д. П. Б., представляван от настойника Й. Д. Б. поземления имот с идентификатор ***** по КК на [населено място], [община], област Д. с площ от 19 501 кв. м., представляващ земеделска земя за сумата 40 950 лв., която е изплатена на продавачите.

По делото е приложен договор за наем на земеделска земя от 12.07.2016 г. от който се установява, че ищецът Д. П. Б. като наемодател сключил с "П." ЕООД, [населено място] договор за наем на земеделска земя, а именно поземлен имот с идентификатор **** по КК на [населено място], [община], област Д. с площ от 19 501 кв. м., със срок за пет стопански години, като договорът влиза в сила за 2016/2017 г. Според сключения договор наемателят е поел задължението да плаща наемна вноска в размер на максималната за региона. Конкретен размер на наемната цена в договора не е посочен, нито към договора има приложение, което да е неразделна част от него и да касае конкретна наемна цена. По делото не са приложени доказателства, от които да се установи наемателят да е платил на ищеца наемна цена по сключения договор за наем на земеделската земя, описана по-горе, която е собственост на ищеца.

От заключението на съдебно техническата и оценителна експертиза се установява, че цялата сграда/къща/, включваща двата обособени обекта е построена от К. Д. Е. и П. И. Б. – баща и наследодател на ищеца на основание Договор за учредяване право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел , кв. 51, с площ от 575 км. по плана на [населено място], Варненско под № 9618/1968 г., а в последващия регулационен план дворното място е с обозначение УПИ X. -*, кв. 51 по плана на [населено място] със същата квадратура. Процесния имот – жилище е на втория етаж от сградата, която е на 3 етажа и полувкопан сутерен-мази. Според одобрените архитектурни проекти, къщата е проектирана като къща-близнак. П. Б. е следвало да придобие югоизточната част от къщата, а К. Е. югозападната част. Съгласно одобрените архитектурни проекти двете части на къщата са "приплъзнати" в посока север-юг на 1. 60 м. Предвидено е изграждане на 2 стълбищни клетки, чиито зидове се "покриват" частично. По вертикала е предвиден скок от 0. 60 м. В конструктивно отношение носимоспособността е обезпечена с носещи тухлени зидове, стоманобетонни пояси и стоманобетонни плочи. Ст. б. колони по периферните зидове няма, а във вътрешността – две колони 25/25 см. на разделителния зид-продължение на стълбищната клетка. Къщата е построена през 1968-1970 г. на основание Билет за строеж № 521/29.06.1968 г През 1971 г. на основание Билет за строеж № 624/0.12.1971 г. е разрешено строителството на тавански етаж – с отстъп от основното застрояване.

От заключението на вещите лица се установява, че на място предвиденото приплъзване не е изпълнено, както и проектирания "скок". При извършения оглед на място е констатирано, че е съборена част от основния разделителен тухлен зид в частта на входното антре-коридор/оставен само на ниво мази и тавански помещения/, като всяка стълбищна клетка обслужва отделен етаж. Изградено е външно стълбище. В югозападната част на втори етаж са съборени зидовете, разделящи хола от нишата и нишата от дрешника. В югоизточната част е съборен зидът между дневна и кухня. Зазидана е входната врата откъм стълбището, предназначено да обслужва югоизточната част. Това стълбище е оставено да обслужва първия етаж.

Техническото състояние на имота според заключението на вещите лица е следното:

В югозападната част: санитарния възел е на мазилка, дограмата е дървена и за подмяна. Жилищните помещения – под – на циментова замазка, стени и тавани – мазилка, шпакловка и боя, дървена дограма-двукатна – за подмяна. Балконите околовръст – с плътен парапет, измазани. Ел – монтирано вътрешно апартаментно табло, ключове и контакти. В и К липсва.

Югоизточната част: цялата е на тухла, без мазилка, шпакловка и боя, под-бетонова плоча без циментова замазка, липсват интериорни врати, прозорците са дървена двукатна дограма – за подмяна. Таванът – бетонова плоча с видима армировка, греда между кухня и дневна – провиснала. Балконската плоча е силно обрушена със стърчаща армировка, без парапет, Ел-липсва, В и К липсва.

Стълбище: стъпалата са на бетон, без замазка и облицовка, с различна височина, без предпазен парапет. Стълбището е на мазилка – на места се наблюдават следи от теч. Дървената дограма е за подмяна. Визуализира се необезопасен ел. кабел, прокаран през "окото" на стълбището. Припадащото се избено помещение: стени – в едната стая на мазилка, в другата на тухла. Пода е на циментова замазка/неармирана/ - силно напукана и върху пръст, вътрешни врати без брави и шилдове – за подмяна, прозорци – без стъкла, за подмяна, Ел – частично. В и К - на извод. В припадащото се таванско помещение стените са на мазилка, тавани – бетонова плоча, тераса – облицовка с теракот и налични плътни парапети, дограма и врати за подмяна. Липсва Ел и В и К.

Съгласно заключението на вещите лица по СТЕ средствата за отстраняване на констатираните дефекти в процесния имот са в размер на 27 500 лв., а средствата за довършителните работи са в размер на 27 976 лв. Общия размер на средствата за завършване на процесния имот и изготвянето на проектната документация за въвеждането в експлоатация са в размер на 61 564 лв.

Според заключението на СТЕ, в частта относно пазарната цена на имота - към датата на атакуваната сделка 23.10.2015 г. пазарната стойност на имота е в размер на 45 980 лева, по разходен метод и 46 700 лева по метода на сравнителните аналози, като средната пазарна цена към този момент е 46 340 лева.

Действителните мотиви за извършената продажба се установяват от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели. Причината за извършване на продажбата се изразява в това, че имота собствен на ищеца е на втория етаж, а този на ответниците Я. е на първия етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица] че лошото техническо състояние води до разрушения и в техния имот. За да се извърши укрепване на сградата е било необходимо да се вложат средства с които, ищецът не разполага, а не е било в интерес на ответниците да извършват ремонт в чужд имот. Тези факти се установяват от показанията на свидетелката П. И. Д., по професия нотариус, консултирала адв. Я. за сделката. От показанията на свидетелката се установява, че имота не е ставал за живеене и не е било в интерес на ищеца да притежава такъв имот, който не може да използва или да придобива плодове от него. В останалата част показанията се отнасят до техническото състояние на имота. От показанията на свидетелката М. С. И. се установява, че същата е полагала грижи за ищеца срещу заплащане. Била е наета от ответницата Й. Б. и е извършвала тази дейност и преди смъртта на родителите на ищеца. От същите показания се установява, че условията на живот са били тежки, както и, че хигиената в имота е била изключително занижена. От показанията на свидетеля И. К. също се установява, че хигиената в процесния имот е била силно занижена.

От заключението на допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът Д. Б. страда от заболяванията п. ш., придружаващи заболявания – ТБМ, състояние след политравма, включително ЧМТ с мозъчна контузия, спастичен тип повече в ляво, увредено зрение в ляво-левкома на ляво око, характеропатия, като резултат на органично увреждане на мозъка след няколко ЧМТ. За заболяванията на ищеца с ЕР на ТЕЛК от 2014 г. му е определена 100% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ пожизнено. Според заключението на вещото лице след последното стационарно лечение на ищеца, което е приключило на 23.05.2014 г. последният е с уточнена терапия с медикаментите сперидан – 2 мг и конвулекс – 1000 мг. Посочените медикаменти се заплащат 100% от здравната каса. От заключението се установява, че след получаване на разрешението за продажба на процесния имот на 23.10.2015 г. други тежки соматични или психични нарушения при ищеца след последното стационарно лечение не са диагностицирани и не са били предписвани други медикаменти. Според вещото лице заболяванията на ищеца имат хроничен и прогресиращ ход на протичане и те водят до постепенно задълбочаване на личностовите промени на личността му и нарушение на интелектуално-паметовите му възможности. Усложнява се двигателната му активност и тя става все по-трудна и изисква инвалидни средства. От обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че Д. Б. не може да живее сам, без да бъде обгрижван, че състоянието му е стабилизирано благодарение на активната медицинска и социална обгриженост в Д. "Г.".

От правна страна по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът намира за установено следното:

С предявения иск е въведено основание за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/2015 г., поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

В настоящият случай съдът преценява, че договорът за продажба на процесния имот, обективиран в нот. акт № 141/2015 г. по своята цел, външно установени мотиви и начин на извършване явно и грубо накърнява правилата на добрите нрави.

Към момента на сключване на договора – 23.10.2015 г. не се установява нужда от гледна точка на интереса на ищеца за извършване на продажбата. Изводът съдът извежда, като взема предвид, че към посочения момент и понастоящем ищецът Д. Б. живее в социално заведение - Дом за възрастни хора с физически увреждания "Г." [населено място]. Настанен е със Заповед № 8006/0179/23.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] и издръжката му е за сметка на Държавата. Провежданото лечение за заболяванията на ищеца е с медикаменти, чиято стойност е за сметка на Здравната каса. Ищецът е собственик на процесния апартамент и не може да го ползва за жилищни нужди, тъй като е непригоден. Освен това процесният имот – апартамент е единствен недвижим имот на ищеца. Този имот е съседен на имота, собственост на ответниците Г. Д. Я. и П. Д. Я. – намира се на втория етаж, а този на ответниците Я. на първия етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място], район "П.", [улица]. Договорът е сключен при наличие на интерес само за ответниците Я., с оглед нуждата им да укрепят собствения си имот, поради лошото техническо състояние на имота на ищеца и липсата на перспектива последният да го ремонтира. Налице е нарушение на добрите нрави, тъй като договорът е сключен само в интерес на купувача П. Д. Я. – ответник по иска. Ответницата Г. Я. е негова съпруга и имота е придобит през време на брака. Следователно приобретател по договора е и ответницата Г. Я. – чл. 21, ал. 1 СК.

Освен това по делото се установи, че от ответницата Я. са извършени правни действия, която е мотивирана от желание да придобие собствеността на процесния имот, за да укрепи собствения си имот. Такива правни действия са осъщественото процесуално представителство в качеството на адвокат на настойника на ищеца по ч. гр. дело № 13135/2015 г. на Варненския районен съд по подадена молба за разрешение от съда за разпореждане с имота по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 СК, като купувач по сделката е съпругът на Я. – ответникът П. Я.. По това дело от името на настойника Й. Б. ответницата Я. в качеството на адвокат пълномощник е представила становище на настойническия съвет, неподписано от заместник настойника, като решението на съвета се основава на нуждата от средства за лечение на ищеца, каквато нужда към този момент ищецът не е имал. По делото се установи, че към момента на подаване на молбата по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 СК и към момента на сключване на договора за продажба ищецът живее в социално заведение и разходите за лечение са за сметка на Здравната каса. Освен това се установи, че впоследствие е приспадната от цената, за която районният съд е издал разрешението за разпореждане с имота сума от 2000 лв., която е изплатена по договор за правна помощ за процесуално представителство по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд, за поставяне на ищеца под запрещение преди сключване на договора за продажба. Процесуалното представителство по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд на ищцата/по това дело/ Й. Б. е осъществено от друг адвокат, а не от ответницата Г. Я.. Освен това, както се посочи по-горе по гр. дело № 214/2014 г. на Варненския окръжен съд не са налице данни Й. Б. да е заплащала адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника Й. Р.. В производството за поставяне под запрещение ответникът Д. Б. не дължи разноски на основание чл. 338, ал. 4 ГПК на Й. Б.. Обстоятелствата, че ответницата Г. Я. е предоставила на Й. Б. сумата от 2000 лв. за разноски в производството за поставяне под запрещение на Д. Б. и след това тази сума е приспадната преди сключване на процесния договор за продажба, че е осъществила процесуално представителство в производството пред Варненския районен съд за разрешение за разпореждане с имота по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 СК, като купувач е съпругът й – ответника П. Я. налагат извод, че ответницата Я. е била мотивирана да придобие собствеността на имота, за да укрепи собствения си недвижим имот. В подкрепа на този извод е и установения факт, че от цената по сделката е била приспадната и сумата 1500 лв., представляваща разходи по почистване на имота, преди районният съд да постанови определение, с което е разрешено разпореждането с процесния имот.

Неправилен е извода на въззивния съд, че извършената продажба на процесния имот за сума надвишаваща пазарната му стойност, който имот не е можел да обитава ищеца, поради здравословното си състояние с цел да се закупи друг недвижим имот, който не е на много по-ниска стойност от първия, но който може да му носи регулярно доходи, без да се налага допълнителното инвестиране на средства не е сделка, която по своето съдържание, цел или начин на извършване е в нарушение с правилата на добрите нрави. От доказателствата по делото не е установена тази приета от въззивния съд цел на сключване на процесния договор за продажба. Договорът за покупка на земеделска земя с купувач ищецът Д. Б., след дадено разрешение от Варненския районен съд е сключен на 25.04.2016 г., като Д. Б. е представляван от Й. Б., която към този момент не е имала качеството на настойник. Цената на закупения земеделски имот от 19 501 кв. м. е 40 950 лв. и е заплатена на продавачите. На 12.07.2016 г. е сключен договор за наем на описания имот, представляващ земеделска земя, без да е определена ясно и конкретно наемна цена, нито по делото са приложени доказателства, такава цена да е заплащана на ищеца – наемодател.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че процесния договор за продажба е нищожен, тъй като по своята цел, мотиви и начин на извършване накърнява добрите нрави. Предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу ответниците П. Д. Я. и Г. Д. Я. е основателен и следва да се уважи.

Правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен по отношение на ответницата Й. Б. е недопустимо, тъй като Б. не е страна, а е само процесуален представител на страна по договора и не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по този иск. Правилен е и извода, че първоинстанционното решение в тази част следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Съдът преценява, че разрешаването на спорното правоотношение в случая не изисква задължително участие в процеса на пълномощника, който не е страна по атакуваната сделка, а е законен представител на страна по сделката. Поради това ответницата Й. Б. не е процесуално легитимирана да отговаря по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по този иск срещу Й. Б. следва да се остави в сила. В останалата част въззивното решение следва да се отмени. Вместо това предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу ответниците П. и Г. Я. следва да се уважи.

С оглед основателността на главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът намира, че не следва да се произнася по предявения евентуален иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/2015 г. като сключен от представителя Й. Д. Б. във вреда на представлявания Д. П. Б..

Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата 132. 78 лв. разноски по делото за всички инстанции. В полза на адвокат М. Т. следва да се присъди сумата 5817. 40 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. В полза на ВКС следва да се присъди сумата 499. 80 лв. държавна такса.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение