Решение № 2036 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2014 г.

Решение № 2036 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Охрана" (ГДО) при Министерство на правосъдието (МП), против Решение № 2681/22.04.2014 г., постановено по а. д. № 73/2014 г. по описа на Административен съд София, град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Заповед № з-1792/13.12.2013 г., издадена от главния директор на ГДО при МП, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), на Цветан Тодоров Попов от гр. София е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. Недоволен от решението, главният директор на ГДО при МП го обжалва. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго такова, по съществото на спора, с което се остави в сила обжалваната негова заповед. Ответникът - Цветан Тодоров Попов, чрез представения "Писмен отговор" на касационната жалба и изразено становище по време на съдебното заседание по делото от процесуалния му представител, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе приетата за установена от АССГ фактическа обстановка. Касаторът не оспорва установеното и прието от фактическа страна от състава на АССГ. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда относно наличието или липсата на извършено от Попов нарушение и на тази база - законосъобразност на оспорената заповед. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че бюджетът на ГДО за 2013 г., в частта му относно сумите за униформено облекло и вещево имущество, е утвърден от министъра на правосъдието на 11.07.2013 г. с негова Заповед № ЛС-04-1136/11.07.2013 г. Този факт не позволява на главният директор на ГДО, каквато длъжност е заемал към този момент Попов, в качеството му на разпоредител с бюджетни средства, да реализира обществена поръчка, в случая за снабдяване на личния състав с обувни артикули, преди датата на утвърждаването на разполагаемите суми от министъра. Приложените по делото доказателства (годишни планове на ГДО, утвърдени съответно на 27.02.2013 и 19.06.2013 г., Докладна записка (ДЗ) рег. № 3393/18.04.2013 г., ДЗ рег. № 3700/9.05.2013 г. и други две ДЗ на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", касаещи и въпроса със средствата за ГДО) сочат, че утвърждаването от страна на министъра на сумите за униформено облекло са предшествани от поредица разговори с него и изпратени ДЗ до него. Безспорно е също, че още на следващия ден след издаването на МЗ № ЛС-04-1136/11.07.2013 г. (т.е. на 12.07.2013 г.), е изготвен третият пореден Годишен план за провеждане на обществени поръчки през 2013 г. на ГДО (л. 28). Видно от графа 7, ред 2 от същия, като срок на изготвяне на анализ и задание, е определен м. 07.2013 г., т. е. края на месеца. В същото време, на 24.07.2013 г., със Заповед на министъра № ЧР-06-81/24.07.2013 г., Попов е преназначен на длъжност "началник" Отдел "Охрана на съдебни сгради, магистрати, въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" в ГДО. Тези факти сочат на обективната невъзможност на служителя да изпълни служебното си задължение като не забавя стартирането и провеждането на обществената поръчка, за обявените артикули на служителите в ГДО. Изложените факти сочат на правилност на обжалваното решение. Доказателствата по делото по несъмнен начин установяват липса на виновно извършено неизпълнение на служебните задължения от страна на Попов, поради което изводът на АССГ за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 224, ал. 1 ЗМВР (отм.) при издаване на оспорената заповед, се явява обоснован и доказан. При проверката на обжалваното решение, ВАС установи още едно основание, водещо до нищожност на оспорения административен акт, посочено от Попов пред първоинстанционния съд, но невъзприето от АССГ. Съгласно чл. 228 от ЗМВР (отм.), дисциплинарните наказания се налагат от посочените длъжностни лица на подчинени техни служители. В случая, издателят на заповедта - главен комисар Георги Жеков, е действал в качеството си на главен директор на ГДО. Той е наложил наказание за деяние, извършено от служителя главен комисар Цветан Попов по време, когато последният е заемал същата длъжност. Подобно действие е недопустимо и в противоречие с принципите на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че към момента на налагане на наказанието - 13.12.2013 г. наказаният Попов е изпълнявал друга, по-ниска и подчинена на наказващия Жеков длъжност, не води до извод за законосъобразност на оспорената заповед. За поведението му по време, когато той е заемал длъжността "главен директор на ГДО", само министърът и главният секретар на МП са имали право да му наложат наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) - "порицание", тъй като само те се явяват компетентни по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) за това. Доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение, е неоснователен. Той не сочи кой точно фактически извод на кое събрано по делото доказателство не съответства или противоречи. Доводът е деклариран, не неконкретизиран, поради което не може да бъде обсъден и разгледан от състава на ВАС. Неоснователен се явява и доводът за допуснато нарушение на материалния закон от страна на АССГ. След преразказ на фактите по делото, които са безспорни, е направено общото изявление, че от същите било видно, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение. По причините, изложени подробно по-горе, ВАС не възприема този довод. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Попов, чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, искането се явява основателно. По делото обаче не са представени доказателства за направени такива, поради което искането се явява недоказано и като такова следва да се отхвърли. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение