Решение № 12700 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2015 г.

Решение № 12700 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез процесуалния му представител - юрист Маргарита Георгиева, с надлежно пълномощно, против решение № 8901/22.07.2015 г. по адм. дело № 13951/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прилага Заповед от 05.01.2015 г. на министъра на отбраната и Заповед от 09.01.2015 г. на началника на ВМА. Ответникът: Красимир Петров Алексиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение 3-членният състав на ВАС е отменил Заповед № КН-196/15.10.2014 г. на министъра на отбраната, с която на Красимир Петров Алексиев е наложно дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца", на основание чл. 244, т. 4 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 10 от Правилника за приложение на ЗОВСРБ и Протокол от извършена служебна проверка по случая с рег. № 13129/19.09.2014 г., като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 142 - 148 от Правилника за приложение на ЗОВСРБ. Освен това съдът е приел, че заповедта е издадена и при липса на форма, тъй като в нея, а също и в Протокола за извършената служебна проверка по случая, от 19.09.2014 г., няма данни за мястото, времето и начина на извършване на нарушенията, в т. ч. и по отношение на вината, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 от цитирания Правилник. Поради това и на основание чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, е извел извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът го обосновава, с представените 2 бр. заповеди, от които е видно, че на ответника Алексиев е прекратен договорът за военна служба и същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, поради придобито право на пенсия, считано от 15.01.2015 г., поради което за същия липсва правен интерес от оспорване на процесната заповед - чл. 159, т. 4 от АПК. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт се преценява към момента на издаването му, с изключение на оспорването за нищожност. В случая към момента на издаване на оспорената заповед ответника Алексиев е бил на военна служба и като адресат на заповедта, е разполагал с правен интерес и активна процесуална легитимация да я оспорва, т. е. жалбата му не е била недопустима, поради което и обжалваното решение не е недопустимо по чл. 209, т. 2 от АПК. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото, съдът правилно е установил нарушение на процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и доразвита в чл. 142 - 148 от Правилника за приложение на ЗОВСРБ. Касаторът не е спазил изискването преди налагане на дисциплинарното наказание, да бъде изслушан военнослужещият или да бъдат приети писмените му обяснения, съгласно чл. 246, ал. 4 от закона и чл. 144 от Правилника за приложението му. Установено е, че ответникът Алексиев е предоставил писмени обяснения по инкриминираното му нарушение, съставен е бил протокол за извършена беседа с него /рег. № 13425/26.09.2014 г./, от чието съдържание обаче става ясно, че същият не е бил изслушан, нито пък са били обсъдени писмените му обяснения. Изрично в Докладната записка на началника на отбраната до министъра на отбраната за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 от ЗОВСРБ, а и в самата заповед, е посочено, че са дадени писмени обяснения, които обаче "не са предмет на обсъждане от назначената по случая комисия", т. е. комисията и наказващият орган не са намерили за нужно да извършат преценка на дадените обяснения. Законосъобразни са и другите изводи на съда за наличие на основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК, поради неспазване на формата. Оспорената заповед не съдържа основни реквизити, изрично предвидени с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, които е следвало да бъдат посочени, с оглед защитата на ответника и преценката на съда за наличие на нарушение на военната дисциплина, извършено виновно. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия