Решение № 16914 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2018 г.

Решение № 16914 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Столичния общински съвет, подадена чрез гл. юрк. А. Митова против решение № 3914 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2707/2018 г. по описа на Административния съд- София град, с което, по оспорване на "Национална асоциация на строителните предприемачи", със седалище гр. София, е отменена частично разпоредбата на чл. 4 от Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община /Наредбата/, приета с Решение № 661 по Протокол № 41 от 12.10.2017 г. на Столичен общински съвет, в частта "и визи за проектиране" по т. 4 на ал. 1 и изцяло по отношение на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът "Национална асоциация на строителните предприемачи", чрез адв. Златинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорването от "Национална асоциация на строителните предприемачи" на чл. 4, ал. 1, т. 4 в частта "и визи за проектиране", ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община, приета с Решение № 661 по Протокол № 41 от 12.10.2017 г. на Столичен общински съвет. Оспорването е прието за допустимо на основание чл. 186, ал. 1 АПК във връзка с ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по тълк. д. № 4/2009 г., и основателно изцяло, поради въвеждане с Наредбата на първична уредба с подзаконов нормативен акт в противоречие със ЗУТ и ЗУЗСО. Материалната незаконосъобразност е изведена на основание чл. 15 ЗНА, тъй като с оспорените норми се въвежда като задължителна част от процедурата по издаване на визираните административни актове обществено обсъждане, извън предвиденото такова по нормативните актове от по-висша степен / ЗУТ и ЗУЗСО и се допуска дублиране на процедури, вече уредени в подзаконови нормативни актове. Решаващият правен извод се базира на установеното "дописване" на закона от процесния подзаконов нормативен акт с въвеждане на обществено обсъждане в области на пространственото развитие и устройство на територията на СО, в противоречие със законовата уредба. Така постановеното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка при прилагане нормите на ЗНА е извел незаконосъобразност на частично оспореният подзаконов нормативен акт. Касационната инстанция споделя изцяло изложените правни съображения по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Наредбата е издадена по силата на законовата делегация на чл. 5, ал. 4 ЗУЗСО, която касае единствено "реда и начина" на провеждане на обществените обсъждания в СО, т. е. обхвата на Наредбата по отношение на обществените обсъждания е определен със законовите норми, а подзаконовият нормативен акт може да урежда само реда и процедурата. С отменените с обжалваното решение разпоредби се разширява кръга на актовете, в процедурата по издаването на които се изисква обществено обсъждане, т. е. допълва се /дописва се/ закона в противоречие на чл. 15 ЗНА, като се въвежда обществено обсъждане в процедури по издаване на адм. актове, извън кръга на визираните такива в ЗУЗСО и ЗУТ и частично в ЗРР. Както правилно е приел административният съд, това са процедурите по издаване на виза за проектиране, за посочените в Наредбата случаи - чл. 4, ал. 1, т. 1; интегрирания план за градско възстановяване и развитие – чл. 4, ал. 2, т. 1; заданията по чл. 125 от ЗУТ, визирани в т. 2 за изработване на нов общ устройствен план или изменение на действащия общ устройствен план; подробни устройствени планове, предвиждащи изграждане на общински обекти от първостепенно значение; конкурси в областта на пространственото развитие и устройство на територията; подробни устройствени планове за паркове и градини; подробни устройствени планове за гробищни паркове; подробни устройствени планове, които по служебно възлагане от Столична община се изработват по реда на чл. 16 от ЗУТ; специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от ЗУТ; подробни устройствени планове, свързани с опазване и закрила на недвижими културни ценности, отразени в схемите в документите на действащия ОУТТ за културно-историческото наследство, с изключение на тези, минали обществено обсъждане по смисъла на чл. 81, ал. 4 от Закона за културното наследство; т. 3- проекти за подробни устройствени планове, предвиждащи изграждане на сгради с височина над 50 м на територията на Столична община / измененията на ПУП се подлагат на обществено обсъждане през височина от +25 м/; изменения на подробни устройствени планове за паркове и градини; обемно-устройствени проучвания по ЗУЗСО за устройствената зона на новия делови център (Ц1); схеми за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ и НПОРИМДЕРДТСО в имоти - публична общинска собственост; инвестиционни проекти, финансирани със средства от Европейския съюз - ал. 2, чл. 4 от Наредбата. Всички визирани по-горе административни актове, съгласно законовите норми не са в зависимост от провеждане на обществено обсъждане, поради което е недопустимо въвеждането на такова изискване с подзаконов нормативен акт. Обосновани са изводите за незаконосъобразност и на въведената с ал. 3 на чл. 4 от Наредбата възможност за предвиждане на обществено обсъждане по други въпроси и процедури, извън тези по ал. 1 и ал. 2, по решение на СОбС, кмета на СО и кмета на съответния район на СО. Тази норма противоречи изцяло на диспозицията на законовите норми и предоставя правомощия на определените органи, извън изрично разписаните в нормативните актове от по-висока степен. Такъв вид "оперативна самостоятелност" е недопустимо да се въвежда с подзаконови норми, тъй като граничи с "административен произвол", още повече, че не се обвързва с конкретни критерии. Следва да се вземе предвид и безспорното по делото обстоятелство, че СОбС при приемане на Наредбата, в отменената й част, не е съобразил обхвата на предвиденото в ЗУТ и ЗУЗСО обществено обсъждане, който е задължителна рамка, в която следва да се вмести регламентацията на подзаконовият нормативен акт, а именно: ЗУТ - чл. 22, ал. 4, чл. 62а, ал. 3, чл. 117, ал. 2 и чл. 127, ал. 1 и ЗУЗСО- чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 3. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допусната с обжалваното решение защита на частен /частни/ интерес за сметка на обществен такъв, тъй като "информирането на засегнатите етажни собственици" не обосновава обществен интерес, а първичното регулиране на този вид отношения не е в компетентността на СОбС, а на законодателният орган. Именно този орган е отговорен за отчитане на "обществените нагласи и очаквания", във вложения в жалбата смисъл, при регламентиране на отделните процедури по устройство на територията. Особеностите в териториалния обхват, в случая на СО, биха могли да бъдат оправдани само и единствено, ако законовата делегация позволява самостоятелна регламентация с подзаконовият нормативен акт, което в случая не е налице. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба –без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК