Решение № 4236 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Й. Новакова, от гр. София, чрез адвокат Е. Колев обжалва решение 7652/17.12.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 4521/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за установяване на публично държавно вземане 13/06/3/0/02098/3/1/04/01 с изх. 01-163-6500/581 от 01.10.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Пловдив. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл.209, т.3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно и в противоречие доказателствата по делото и материалния закон съдът е приел за недопустими 2/3 от процесните трайни насаждения от сливи. Счита, че икономическия размер на стопанството е увеличен със създаване на трайни насаждания от сливи в имот 55302.444.18 със СПО 2891.55 евро. В тази връзка излага подробни съображения, подкрепени с изчисления, че ако бъдат извадени 2/3 от стойността на поземления имот, използван за създаване на трайни насаждания, която е в размер на 168 лева, то стопанството е нараснало с най-малко 2 544.564 евро СПО. Поддържа се и необоснованост на изводите на съда, че договорът сключен от жалбоподателя с ДФ Земеделие изисква закупуването на недвижим имот. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради наличието на неотчетени от съда нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви в оспорения акт. Съображения за изпълнение на изискването за увеличаване икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд по аналогичен случай, се поддържат и в устните състезания през касационната инстанция от адвокат И. Стойнев. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие Пловдив, чрез процесуалните си представители ст. юрк. М. Пелтекова и юрк. П. Маршавелска изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор от 04.03.2022 г. и писмена защита от 21.03.2023 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. При разглеждането й по съществото на спора, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/06/3/0/02098/3/1/04/01 с изх. 01-163-6500/581 от 01.10.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Пловдив, с който на Й. Новакова е отказано пълно изплащането на финансовата помощ общ в размер на 9 779.00 лева, представляващи второ плащане по договор 13/06/3/0/02098 от 20.08.2018 г. сключен с ДФ Земеделие и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лева, представляващо първо плащане по същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума. Делото се гледа на втори път от касационната инстанция. С решение 5225/23.04.2021 г. постановено по адм. дело 12495/2020 г., Върховният административен съд е обезсилил предходното решение 4726/25.08.2020 г. на Административен съд, София град по адм. дело 12408/2019 г., поради ненадлежно конституиране на страните съгласно чл. 153, ал.1 АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за конституиране на директора на ОД на ДФ Земеделие, който е издал оспорения акт като ответник по делото. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, първоинстанционният съд отново е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът от фактическа страна е установил следното: Между Държавен фонд "Земеделие" и Й. Новакова е сключен договор 13/06/3/0/02098 от 20.08.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. в размер на не повече от левовата равностойност на 15 000 евро - 29 337,00 лева. Договорът е сключен въз основа на заявление за подпомагане на ползвателя от 05.08.2016 г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане 03-130-РД/31 от 17.08.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие - Пазарджик. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора срокът за изпълнение представения от ползвателя и одобрен бизнес план е от сключването на договора до 09.05.2019 г. На 16.12.2016 г. Новакова е придобила имот 55302.44.18 от 3.999 дка по силата на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията в гр. Панагюрище 189, т. 8, н.дело 1268/2016 г. от С. Новаков, Л. Новакова и П. Новаков. На 07.09.2018 г. е извършено първото плащане по договора в размер на 19 558.00 лева. Заявката за второ плащане 13/06/03/0/02098/3/01 е подадена на 11.04.2019 г. Във връзка с уведомително писмо за отстраняване на нередовности изх. 01-163-6500/441 от ползвателя е представено удостоверение за родствени връзки на съпруга й П. Новаков, според което С. Новаков е негов баща, а Л. Новакова негова сестра. Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано с уведомително писмо с изх. 01-163-6500/458 от 10.07.2019 г., в което е посочено, че във връзка с подадената заявка за второ плащане и в резултат на извършени административни проверки е установено, че имот 55302.44.18 от 3.999 дка, върху който е създадено трайното насаждение от сливи, е придобит от съпруг П. Новаков и от роднина по сватовство от първа степен С. Новаков, в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4, предложение първо от договор 13/06/3/0/02098 от 20.08.2018 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", сключен с ДФ Земеделие и чл. чл. 14, ал. 7 и ал. 9, т. 1 и 2 във връзка с 37, ал. 8, т. 2 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. и е основание да се изиска връщане на полученото първо плащане по договора. В уведомлението е взето предвид, че съгласно таблица 8 от бизнес плана към договора за предоставяне на БФП, е предвидено задължение за осигуряване на допълнителна земеделска земя чрез закупуване и създаване на трайни насаждения - сливи. Посочено е, че имотът с площ от 3.999 дка не следва да се включи при изчисляване икономическия размер на стопанството към датата на подаване на заявката за второ плащане 11.04.2019 г., поради което не е налице нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо началния му размер. С писмо от 02.08.2019 г. Й. Новакова е подала възражение срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден на 01.10.2019 г. като посочените в мотивите му фактически основания за отказ на заявеното второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договора са следните: 1) ползвателят не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО до датата на изпълнение на представения бизнес план 09.05.2018 г. и 2) ползвателят не е изпълнил коректно бизнес плана в количествено отношение, в частта на заложените инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи съгласно приложение 2. Административният орган е приел, че имот 55302.444.18 (от 3.999 дка), находящ се в землището на гр. Панагюрище, върху който е създадено заложеното като инвестиция в таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, трайно насаждение от сливи 3,999 дка, попада в хипотезата на чл. 14, ал. 9, т.1 от Наредба 10/10.06.2016 г., тъй като е придобит от съпруг и роднина по сватовство от първа степен. Като допустима е определена 1/3 от имота, придобита от Л. Попова или 1.333 дка, с които не се постига предвиденото в договора увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2000 евро, при първоначален размер от 3 227.08 евро, измерени в стандартен производствен обем (СПО). От приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза, съдът е установил, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО е в размер на 11 980.20 лева, а частта от икономическия размер на стопанството в СПО, касаеща ПИ 55302.444.18, находящ се в землището на гр. Панагюрище, с площ от 3 999дка, начин на трайно ползване овощна градина, основна култура сливи, възлиза на 5 666.58 лева. При така установените факти съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 и 6 ЗПЗП, заповед 03-РД/2700 от 27.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия. При издаването му е спазена законоустановената писмена форма и съдържа конкретни фактически и правни основания за взетото от административния орган решение в съответствие с чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. В мотивите си съдът е посочил изискванията на чл. 31 35 от Наредба 10/10.06.2016 г. за условията и реда за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба 10/10.06.2016 г.) във връзка с процедурата по заявка за второ плащане и е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил условията по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 10/10.06.2016 г., при които ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, а именно: когато бизнес планът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ /т. 2/, както и когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО /т. 3/. Посочил е и предвиденото в ал. 7 на чл. 14 изискване бизнес планът задължително да включва поне една инвестиция в дълготрайни материални и/или нематериални активи, необходима/и за нуждите на стопанството и ограничението в ал. 9, т.1 на същата разпоредба, според което за спазване на изискването по ал. 7 не се признават дълготрайни материални и нематериални активи, които кандидатът физическо лице е придобил от своя съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и/или от роднини по сватовство от първа степен. От тази правна уредба и предвид легалната дефиниция на понятието коректно изпълнение на плана по § 1, т. 14, от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г., съдът е обосновал извод, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него параметри са дело на кандидата за подпомагане, бизнес планът е неразделна част от договора и некоректното му изпълнение е основание за отказ ползвателят на помощта да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и поражда задължение за връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. От таблица 8 в бизнес плана на жалбоподателката към сключения договор с ДФ Земеделие, съдът е приел, че е заложено "осигуряване на допълнителна земеделска земя 3 дка, а като цели и/или специфичен резултат, към постигането на който е насочена инвестицията/дейността са посочени 1. увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем и 2. Създадени нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени - най-малко 2 дка, като начин на извършване е посочено "закупуване". От доказателствата по делото е приел, че придобиването на имот 55302.444.18 в землището на гр. Панагюрище от 3.999 дка от жалбоподателката не може да се приеме за изпълнение на бизнес плана, тъй като закупуването му е в разрез с чл. 14, ал. 9, т.1 от Наредба 10/10.06.2016 г. по причина на това, че единият от тримата продавачи е неин съпруг, а другият й е роднина по сватовство от първа степен. На това основание е приел, че законосъобразно административният орган е определил като допустима само идеалната част от имота, придобита от Л. Новакова. По тези съображения и предвид легалните дефиниции на понятията икономически размер на стопанството по § 1, т. 13 и стандартен производствен обем по § 1, т. 28 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г., съдът е приел, че от изчисления (от вещото лице) общ икономически размер на стопанството, 5 666.58 лева за ПИ 55302.444.18, засаден с овощни култури сливи, измерен в СПО следва да се признае 1/3. Поради това, според съда, не е достигнато предвиденото в договора нарастване икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния с най-малко 2000 евро, измерен в СПО. Некоректното изпълнение на бизнес плана и отсъствието на ръст на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро спрямо първоначалния, измерен в СПО, съдът е определил като правопрекратяващи юридически факти по отношение правото на второ плащане и като правопораждащи за задължението за връщане на полученото първо плащане с лихви за забава от момент, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ - чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 10. Възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са отхвърлени като неоснователни с аргумент, че е била уведомена за откритото производство по издаване на АУПДВ и се е възползвала от възможността да изложи възраженията срещу издаването на акта. Като неоснователни съдът е преценил и доводите й за липса на мотиви в оспорения акт. В тази връзка е изложил съображения, че актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му, с които изискването за мотивиране, е спазено. Въз основа на така изложените мотиви, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата, като на основание чл. 226, ал. 3 АПК е възложил съдебните разноски на жалбоподателката. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на доказателствата по делото и е направил законосъобразни изводи по приложението на материалния закон. В конкретния случай основанията, послужили на административния орган да откаже второ плащане по договора за подпомагане, сключен от Й. Новакова и да разпореди връщане на полученото първо плащане са следните: 1) некоректно изпълнение на бизнес плана по чл. 9, ал.1, т.2 от договора и 2) неизпълнение на задължението за достигане увеличение в икономическия размер на стопанството с най-малко 2000 евро спрямо първоначалния му размер от 3 227.08 евро по чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора. Според мотивите на акта, неизпълнението е резултат от придобиването от страна на ползвателя физическо лице на част от имот 55302.444.18 в землището на гр. Панагюрище, с площ от 3.999 дка, върху който е създадено трайно насаждение от сливи, от съпруг и роднина по сватовство от първа степен. На основание чл. 14, ал. 9, т. 1 от Наредба 10/10.06.2016 г. така придобитата част от имота попада в изключенията, при които дълготрайни материални активи не се признават за инвестиция по смисъла на чл. 14, ал. 7 Наредба 10/10.06.2016 г. Изпълнението на бизнес плана е доказано за 1/3 от така придобия имот или за 1.333 дка и не отговаря на заложените дейности в таблица 8 (колони А, Б, В) от бизнес плана за осигуряване на допълнителна земеделска земя от 3 дка, чрез закупуване, както и на специфичните цели и резултати по таблица 7 от бизнес плана за създаване на трайни насаждения сливи, минимум 2 дка. Правилно съдът е приел, че констатираното изпълнение към момента на подаване на заявката за второ плащане не съответства на коректно изпълнение на бизнес плана по смисъла легалната му дефиниция в § 1, т. 14, б. а и б. б от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г., според която това е изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една от следните дейности: изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати (съгласно таблица 7 на бизнес плана) и изпълнение най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи (посочени в таблица 8 (колони А, Б и В) на бизнес плана). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че със закупуването на друга земеделска земя от 36.766 дка през 2017 г. ползвателят е изпълнил коректно бизнес плана, като е придобил повече земя от заложените в бизнес плана. Придобиването на тези имоти, макар и да са посочени в заявката за второ плащане, не може да се приеме за коректно изпълнение на бизнес плана по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не отговаря на заложените в таблица 8 дейности, както и на дейностите, необходими за развитие на земеделското стопанството и очакваните резултати за развитието им, посочени от ползвателя в бизнес плана чрез закупуване на допълнителна земеделска земя и увеличаване на обработваемата площ, върху която се отглеждат трайни насаждения от сливи. Видно от декларацията на ползвателя на л. 439 от делото, така придобитата земеделска земя към релевантния период се ползва за угар, а не за отглеждане на трайни насаждения от сливи. Основните доводи в касационната жалба се отнасят до неизпълнението на изискването за увеличаване икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. Вярно касаторът сочи, че съгласно приложение 2 към договора Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи инвестицията в дълготрайни материални активи е създаване на трайни насаждения от сливи, а не придобиване на допълнителна земеделска земя. Принципно вярно е и съображението му, че съгласно приложение 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба 10/10.06.2016 г. икономическият размер на стопанството в стандартен производствен обем се изчислява според видове култури. Независимо от това, предложеният в касационната жалба начин на изчисление на икономическия размер на стопанството, въз основа на 1/3 от разходите за придобиване на земеделска земя и съответно 12 % от инвестицията в трайни насаждения, не отговаря на нормативно установения начин на изчислението му по таблицата в приложение 1 към чл. 5, ал. 8 от наредбата. Вещото лице е изчислило увеличението в икономическия размер на стопанството, в СПО въз основа на площ 3.999 дка, докато от страна на ползвателя е доказано осъществяване на инвестицията от 1.333 дка. За разликата до пълния размер от 3.999 дка на заявените площи трайни насаждения от сливи, изискването за инвестиция в дълготрайни материални активи по чл. 14, ал. 7 от Наредба 10/10.06.2016 г. не е спазено с оглед недопустимостта на имота, върху който са създадени на основание чл. 14, ал. 9, т.1 от Наредба 10/10.06.2016 г. В тази връзка следва да се посочи, че дори и да се приеме за доказано твърдяното от касатора увеличение в икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, това не променя изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон, тъй като в конкретния случай е налице некоректно изпълнение на бизнес плана, което е самостоятелно основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от договора за отказ на второто плащане и връщане на полученото първо плащане по договора. Посочените в чл. 9, ал. 1, т. 2 и 4 от договора основания, при които се отказва второ плащане и възниква задължение за връщане на полученото първо плащане съответстват на нормативно установените основания по чл. 37, ал.1, т.2 и 3 от Наредба 10/10.06.2016 г. Решение 3500/17.03.2021 г. на ВАС, по адм. дело 9414/2020 г., на което се позовава касатора, както и цитираната в касационната жалба съдебна практика, са постановени при различни факти и са неотносими към предмет на спора по настоящото дело и по-конкретно към некоректното изпълнение на бизнес плана като основание за отказ и възстановяване на помощта. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът не е съобразил липсата на мотиви в акта. При постановяването на обжалваното решение това възражение е обсъдено и съдът правилно е приел, че в конкретния случай оспореният административен акт отговаря на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение