Решение № 10210 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Цолов, с ЕГН [ЕГН], от [населено място], Община Мездра, с адрес [улица], срещу Решение 44 от 15.02.2021 г., постановено по адм. д. 458 по описа на Административен съд Враца за 2020 г. в частта, с която предявеният срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Враца иск, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение в размер на 3000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, за причинени на лицето неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед, рег. 300зз-177 от 29.09.2016 г., издадена от полицейски орган при Районно управление Мездра, отменена с Решение 419 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. 560 по описа на Административен съд Враца за 2016 г., оставено в сила с Решение 9362 от 09.07.2018 г., постановено по адм. д. 196 на Върховния административен съд за 2017 г., е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 200,00 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв. В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на решението, в обжалваната му част, при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като е присъдил занижен размер на обезщетението, вкл. в контекста на социално икономическата обстановка. Допуснал е и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е изложил мотиви защо приема за недоказани вреди, извън обичайните, които са в причинна връзка с незаконното задържане. Прави се оплакване, че по причина незачитане на установените по делото факти, съдът е възмездил само част от вредите, но не и настъпилите впоследствие такива след задържането. Предвид изложеното в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната предявения иск част и постановяване на ново, с което той да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, както е претендирана. Иска се и присъждане на деловодните разноски, направени пред първата инстанция в пълен размер, както и разноски за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът ОД на МВР Враца в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Решението в частта, с която ОД на МВР Враца е осъдена да заплати на Цолов обезщетение в размер на 200,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2020 г., не е обжалвано и не е предмет на касационна проверка. Производството пред АС Враца е образувано по предявения от Цолов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ОД на МВР Враца за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното му достойнство и на доброто му име в обществото, които са му причинени в резултат от неправомерното му задържане по силата на отменена с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. 300зз-177 от 29.09.2016 г., издадена от полицейски орган при Районно управление Мездра в периода от тогава до 01.03.2020 г. Цената на предявения иск е 3000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (16.09.2020 г.) до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е установено, че Заповед с рег. 300зз-177 от 29.09.2016 г. за задържане на Цолов по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), издадена от полицейски орган при Районно управление Мездра, е обжалвана пред АС Враца. Било е образувано адм. д. 560 по описа на същия съд за 2016 г. С Решение 419 от 16.11.2016 г. съдът е отменил издадената заповед като незаконосъобразна. Това решение е оставено в сила с Решение 9362 от 09.07.2018 г., постановено по адм. д. 196 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. Видно от отбелязването в заповедта за задържане, ищецът е задържан на 29.09.2016 г. в 22:00 часа и е освободен на 30.09.2016 г. в 08:00 часа. По делото пред първоинстанционния съд са приети писмени доказателства и е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит, в качеството на свидетели, на лицата Ц. Цветков, Т. Йорданов, В. Василев и С. Петров. Показанията им били кредитирани от съда. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, АС Враца приел от правна страна, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 205 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Приел, че е налице и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административният акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди. За доказани съдът намерил и другите два кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ настъпването на вреди за Цолов, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Мотивирал се и с разпоредбата на чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Счел, че неизбежно, всеки задържан търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, според съда, предполага негативно отражение върху психическото му състояние. Направил извод, че в конкретния случай, за времето на задържане, Цолов е бил лишен от редица човешки права, като правото на свобода и правото на личен живот и неприкосновеност. Вредите конкретно се изразявали в психически страдания и редица ограничения, които Цолов неминуемо е търпял и които, според законовия критерий за справедливост, следвало да бъдат обезщетени. Кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Цветков и Йорданов относно наличието на негативни емоционални преживявания и неблагоприятната промяна в психическото състояние на лицето, доколкото тези показания възпроизвеждали непосредствено състоянието на Цолов по време на задържането и след него. Съдът приел обаче, че от ангажираните по делото доказателства, не се установяват претърпени неимуществени вреди извън обичайните, които да с в причинна връзка с незаконосъобразното задържане на Цолов. Поради тази причина, като съобразил неговата продължителност, съдът намерил за справедливо присъждането на обезщетение в размер на 200,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. За разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лв. искът бил отхвърлен. Съразмерно на уважената част от исковата претенция на Цолов били присъдени разноски в размер на 36,68 лв. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Основателни са оплакванията на Цолов за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение, доколкото съдът не е съобразил и обезщетил претендираните и доказани вреди, настъпили за касационния жалбоподател в целия исков период. Оправдани са възраженията му, че неотчетени са останали установените факти, че незаконното задържане е уронило името на лицето, довело е до отдръпване на приятели, съседи и познати и до огорчението му. Ето защо и при съобразяване на приобщените по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели, размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение се явява необосновано занижен. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Обезщетението в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В случая Цолов претендира обезщетяване на претърпените от него негативни емоционални изживявания по време на задържането за период от 10 часа и в период от време след прекратяването му. Видно от свидетелските показания на Ц. Цветков и Т. Йорданов незаконното задържане на лицето е довело до отрицателни за него преживявания, до накърняване на личното му достойнство, уронване на името му в обществото, пораждане на отрицателна обществена нагласа към него. Като последица на всичко това за Цолов се проявили продължителни във времето негативни изживявания. Тези установени по делото обстоятелства, както и установените личностни промени в поведението на лицето, настъпили като последица на задържането, без основание не са били отчетени от първоинстанционния съд при преценка размера на обезщетението, което му се следва. В този смисъл съдът не е съобразил всички установени по делото факти - характера и интензитета на неговите негативни преживявания, отражението им върху личността му, както и периода през който те са търпени, поради което неправилно приел, че присъденият размер на обезщетение от 200,00 лв. ще го възмезди адекватно. Според настоящия съдебен състав, размерът на справедливото обезщетение, което е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Цолов в исковия период е 600,00 лв. Такъв размер се явява достатъчен, за да възмезди така претърпените и доказани от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Определен по този начин той е съразмерен, справедлив и обоснован, така че да е в състояние да компенсира преживяното. Определеният размер не се явява несъразмерен и несправедлив, нито е завишен, така че да обогати Цолов, и се явява паричен еквивалент на преживяното от него като последица на незаконосъобразната заповед. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява, че предвид изявленията в исковата молба, в настоящото производство Цолов не претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял като последица на употребената сила и помощни средства при задържането му. За исковия период той претендира репариране на многобройни негативни изживявания, които описва покруса и обида от факта на ареста си; проявеното към него отношение като към престъпник, без да е извършил престъпление; уронване на доброто му име, чест и достойнство; последвала промяна на отношението към него на приятели, съседи и колеги и негативна обществена нагласа към него и семейството му. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел в обжалваното решение, че претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени неимуществени вреди от Цолов в резултат на незаконосъобразното задържане, чиито проявления са посочени в исковата молба и се изразяват в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото. Обратно на така приетото не се твърди и в касационната жалба, доколкото касационни оплаквания срещу посоченото от съда в тази насока не са релевирани. Предвид изложеното, решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Цолов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 200,00 лв. до 600,00 лв. е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В тази част то следва да се отмени, като вместо него в тази част се постанови друго, с което ОД на МВР Враца да бъде осъдена да заплати Цолов сума в размер на още 400,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно задържане със Заповед с рег. 300зз-177 от 29.09.2016 г., издадена от полицейски орган при Районно управление Мездра, ведно с лихвата, така както е претендирана от датата на предявяване на исковата молба (16.09.2020 г.). В останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да се остави в сила. Поради частично пререшаване на спора от касационната инстанция и размера на уважената част от исковата претенция, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на Цолов се следва присъждането на разноски в размер на още 53,32 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. При съобразяване на изхода на делото в касационната инстанция на Цолов се следва присъждането на разноски за касационното производство. Такива се присъждат само в размер на 22,40 лв. за заплатената държавна такса. Не следва да бъде уважено искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането му в брой. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че сумата е договорена, но не и заплащането й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение