Решение № 5878 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 144/2016 г.

Решение № 5878 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 144/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. З. с адрес: град П., улица "Огоста" № 271 срещу Решение № 705 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 586/2015 г. на Административен съд - П. (АС П.), с което е отхвърлен искът против Областна дирекция на МВР-П. (ОД на МВР П.), за присъждане на обезщетение в размер на 1221 лева, от които 221 лева имуществени вреди и 1000 лева неимуществени вреди. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че неправилно съдът приема липсата на предпоставките за обективна отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като не се е съобразил с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и практиката на ВАС. С. за неправилно решението и в частта за неимуществените вреди. Намира, че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, като е налице причинно следствена връзка между отмененото наказателно постановление (НП) и наличието на причинена вреда. Иска отмяна на съдебното решение на АС П. и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира се и присъждане на разноски. Касационният жалбоподател Б. Н. З., в съдебно заседание, чрез адв. Пейчев поддържа касационната жалба и моли за уважаване на предявените искове. О. О. дирекция на МВР- П. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в частта относно искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1165/2014 г. на РС П. Посочва, че според Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, следва да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на отменено като незаконосъобразно НП е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от него. Счита касационната жалба за неоснователна в частта, касаеща претенцията за неимуществени вреди, поради липса на причинна връзка между твърдените от ищеца негативни преживявания, определени от него като неимуществени вреди и отмененото наказателно постановление. Намира за правилно приетото от административния съд, че по време тези вреди предшестват издаването на наказателното постановление. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сума в размер на 1221 лева, от които 221 лева имуществени вреди и 1000 лева неимуществени, ведно със законната лихва считано от деня на задържането- 29.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С допълнителна молба вх. № 4069/17.09.2015 г. е конкретизирана исковата претенция, като е посочено, че се претендира мораторна лихва в размер на 143,45 лв. за периода 29.05.2014 г. - 27.07.2015 г. В исковата молба се твърди, че искът се претендира за нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт- Наказателно постановление № 1857/05.06.2014 г. на ВНД Зам. директор на ОД на МВР П., което е било отменено с влязло в сила Решение № 973/01.12.2014 г., по НАХД № 1165/2014 г. по описа на Районен съд П. Посочено е, че по делото ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и 21 лева държавна такса за издаване на нова лична карта, които суми представляват имуществени вреди. Претендират се и неимуществени вреди в размер на 1000 лева за претърпените от ищеца психически изживявания, изразяващи се в непрекъснат, неоснователен тормоз, довел до стрес, унижение и безпокойство, в резултат от проведеното срещу него административнонаказателно производство. С Решение № 705 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 586/2015 г. на Административен съд- П. е ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. Н. З. от град П. иск за осъждане на ОД на МВР-П. да заплати сума в размер на 1221 лева, от които 221 лева имуществени вреди и 1000 лева неимуществени, ведно със законната лихва, считано от деня на задържането- 29.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 143,45 лева, за периода от 29.05.2014 г. до 27.07.2015 г. Със същото решение е ОСЪДЕН Б. Н. З. да заплати в полза на ОД на МВР гр. П. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 973/01.12.2014 г. на Районен съд гр. П., постановено по НАХД № 1165/2014 г. по описа на съда е отменено НП № 1857/05.06.2014 г. на ВНД Зам. директор на ОД на МВР П., с което на лицето е наложена глоба в размер на 30 лева на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, във връзка с чл. 7, ал. 1 от същия закон. Решението на РС П. е влязло в закона сила на 18.12.2014 г. За да обоснове отхвърляне на исковете в съдебния акт се посочва, че наказателното постановление не е административен акт и дейността по издаването му не е административна дейност, разноските в административно - наказателното производство нямат характера на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК. Предвид това първостепенният съд намира предявения иск за имуществени вреди за неоснователен и недоказан. На второ място решаващият съд намира за неоснователен и недоказан искът, с който се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, в резултат от проведеното срещу него административнонаказателно производство. Посочено е, че причинените неимуществени вреди на ищеца, предшестват по време издаването на незаконосъобразното НП, от чиято отмяна се претендират същите. С оглед на това, съдът счита, че не е налице причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и проведеното незаконосъобразно административнонаказателно производство. Предвид на това, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на ответника, за причинени на ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за частично основателна в ЧАСТТА относно иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка със съдебното обжалване на НП и неоснователна в останалата й част. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в ЧАСТТА за отхвърлянето на предявения иск за сумата 200 лева обезщетение за имуществени вреди е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР- П. да заплати на Б. Н. З. обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка със съдебното обжалване на наказателното постановление НП № 1857/05.06.2014 г. на ВНД Зам. директор на ОД на МВР П., както и в частта с която Б. Н. З. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр. П. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. В частта за обезщетението за неимуществени вреди постановеното решение е ПРАВИЛНО, а касационната жалба в тази част е неоснователна. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилен е изводът в съдебното решение за липсата на причинна връзка между твърдените от ищеца негативни преживявания, определени от него като неимуществени вреди и отмененото наказателно постановление. Правилно в тази връзка се е приема, че по време тези вреди предшестват издаването на наказателното постановление. Искът за неимуществени вреди е базиран на факти и обстоятелства, свързани с отменената Заповед № 259/24.05.2014 г., издадена от Младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., както и обстоятелствата свързани със самото задържане за 24 часа по ЗМВР. Съответно вредите, посочени в исковата молба не са в пряка връзка с отмененото наказателно постановление, което представлява отделен акт, който има различен неблагоприятен ефект спрямо лицето. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. Решението на АС П. в тази част е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е и решението в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на разноски в размер на 21 лева държавна такса за издаване на нова лична карта, тъй като тези разноски не са свързани с отмененото наказателно постановление. Решението следва да се остави в сила и в частта, в която е отхвърлено искането на ищецът за присъждане на лихва върху сумата 200 лева, считано от 29.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. След като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на задържането. Ако това е така, разноските би следвало да се присъдят от съда, който разглежда жалбата срещу заповедта за задържане. Едновременно с това следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 305 лева, от които 5 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение