Решение № 13970 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2014 г.

Решение № 13970 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура" - гр. София, чрез процесуален представител адв. Р. Томов, против решение № 122/12.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1044/2013 г. по описа на Административен съд - София-област. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради допуснати материални и процесуални нарушения. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени атакуваният административен акт. Ответната страна - кмета на община Копривщица, чрез процесуален представител адв. Г. Костова, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Ответната страна - Фондация "Д-р Мария Монтесори", не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното съдебно решение е правилно и обосновано, не е постановено при нарушения на материалноправните и процесуални норми, каквито касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК се сочат от касатора. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура" - гр. София, против заповед РД № 264/17.09.2013 г. на кмета на община Копривщица, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 65 от ЗОбС е иззет от НУКК - Горна Баня и от Фондация "Д-р Мария Монтесори" недвижим имот - публична общинска собственост - "Гърковата къща", поради това, че се държи без правно основание. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на община Копривщица е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, както и в съответствие с целта на закона. Установено е наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - собственост на общината върху процесният имот и липсата на основание в жалбоподателя за осъществяваното от него владение на този имот. Също така е посочено, че в конкретния случай неуведомяването на НУКК за започване на административното производство по издаване на заповедта по чл. 65 от ЗОбС не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото. Изложените мотиви относно наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС се споделят напълно от касационната инстанция. С цитираната разпоредбата законодателят е уредил ред за защита на общинската собственост от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните законови предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Безспорно е доказано по делото, че процесният имот "Гърковата къща" е публична общинска собственост, паметник на културата с национално значение, поради което законосъобразно съдът е приел наличието на първата предпоставка за издаване на процесната заповед за изземване. Правилно е становището му, че няма валидно сключен договор за наем по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, нито предоставена концесия съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Закона за културното наследство. Видно от приложеното по делото удостоверение от Националния институт за недвижимо културно наследство, "Гърковата къща" представлява паметник на културата с категория национално значение и художествена недвижима културна ценност с национално значение. С оглед характера на имота и на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за общинската собственост, Общински съвет - Копривщица, е приел решение, с което е обявил имота за публична общинска собственост - решение № 349/03.11.2010 г. След приемането на това решение, разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС изисква наличие на решение на общинския съвет за управление на имота. Видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства - заповед РД № 241/08.08.2014 г. на кмета на община Копривщица и приемо-предавателен протокол от 08.08.2014 г., общинският имот доброволно е предаден на общината. Доброволното изпълнение на обжалваната заповед потвърждава правилността на изводите на административният съд. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалният представител на ответната страна за присъждане на съдебни разноски, които съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските са в размер на 600 лв., платени в брой към момента на сключване на упоменатия договор. Разноските следва да бъдат заплатени от "Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура" - гр. София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,