Решение № 12873 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2009 г.

Решение № 12873 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби - едната от д-р Марио Иванов Щилиянов, директор на Районно здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна и другата от д-р Ангелина Русинова Илиева, в качеството й на собственик и управител на Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, гр. Долни Чифлик, срещу решение № 791 от 12.05.2009 г., постановено по административно дело № 2684 по описа за 2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-1102/08.09.2008 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на жалбоподателката е наложена санкция - финансова неустойка в общ размер 231, 66 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни по касационните жалби са оспорили последните. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационните жалби, взе предвид следното: Същите са подадени от надлежни страни в законоустановения четиринадесетдневен срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след служебна проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон ВАС намира касационните жалби за неоснователни. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Варненския административен съд е оспорената от д-р Ангелина Русинова Илиева, като собственик и управител на Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, гр. Долни Чифлик заповед № РД-09-1102/08.09.2008 г. на директора на РЗОК-Варна, с която й е наложена санкция - финансова неустойка в размер 231, 66 лева. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд не е констатирал основания по чл. 146 от АПК за отмяна или прогласяване нищожност на атакувания административен акт. Решението на Варненския административен съд е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, включително със заключение на вещо лице и правните изводи на съда са обосновани и законосъобразни. По касационната жалба на директора на РЗОК - Варна Касаторът обжалва решението на АС - Варна в частта, с която е оставено без уважение искането на процесуалния му представител юрисконсулт П. Сотирова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неправилно в касационната жалба на директора на РЗОК - Варна се поддържа, че е налице празнота в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, поради което субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК изчерпателно урежда въпроса с отговорността за разноски за възнаграждение, когато страната е ползвала адвокат и не предвижда такъв режим при ползването на юрисконсулт, в чийто кръг от служебни задължения е включено и процесуално представителство по съдебни спорове, след упълномощаване. Дори да се приеме тезата за субсидиарно прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК, то - директорът на РЗОК не е юридическо лице, а едноличен административен орган по смисъла на чл. 17, ал. 2 от АПК. По касационната жалба на д-р Ангелина Русинова Илиева. Касационната жалбоподателка обжалва съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-1102/08.09.2008 г. на директора на РЗОК - Варна, с която й е наложена санкция - финансова неустойка в размер 231, 66 лева. Наложената финансова неустойка на изпълнителя на стоматологична помощ (ИСП) е за нарушение на чл. 316, ал. 3, т. 4 от НРД 2006, съответно - чл. 2.1 и чл. 3.1 от Индивидуалния договор и е в съответствие с чл. 341, ал. 8 от НРД, съгласно която при превишаване на договорените обеми стоматологични дейности по вина на изпълнителя същият възстановява получените суми й подлежи на санкциониране. Констатациите във финансовия протокол за надвишен обем договорени дейности за м. май 2008 г. по отношение на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) Светла Тодорова и Сийка Илиянова се потвърждават с решение № 1/14.08.2008 г. на Арбитражната комисия и с приетото по делото заключение на вещото лице Даринка Калоянова Павлова и в хода на съдебното оспорване не са събрани опровергаващи ги доказателства, каквито са неоснователните твърдения в жалбата. Неоснователно е и твърдението на касаторката, че за м. април 2008 г. не й е заплатено лечението на пулпит, поради което дейността е отчетена за плащане от РЗОК - Варна през следващия месец. Видно от т. 3 от заключителната част на съдебно-икономическата експертиза, по отчетените за м. април АЛ № 64 и АЛ № 69 лечението на пулпит на двете пациентки е заплатено от касата. Неоснователен е наведеният от касаторката довод за нарушаване правото й на защита. В съдебното заседание на 14.04.2009 г. тя се е явила лично и от отразеното в съдебния протокол е видно, че не е направила искане да й бъде дадена възможност да си осигури защита, а е изразила становище да бъде даден ход на делото по същество. Съдът е уважил молбата и с вх. № 7758/16.04.2009 г. за удължаване на срока за писмена защита с още 5 дни и е разгледал делото в съответствие с установените в АПК и ГПК съдопроизводствени правила. Правилно Варненския административен съд е приел в решението си, че оспорената заповед на директора на РЗОК - Варна е законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Изложени са достатъчно и убедителни съображения в мотивите на съдебния акт, които се споделят изцяло от касационната инстанция. По изложените съображения, в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение