Решение № 15925 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2012 г.

ВАСIII отделение13.12.2012 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 11.01.2012 г. по адм. д. № 259/2011 г. на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 15925 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3177/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, представлявана от Стефка Захариева Георгиева, срещу решение № 44 от 11.01.2012 г. по адм. д. № 259/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди процесния акт за установяване на публично държавно вземане. Ответникът "Терем" ЕАД, гр. София, представляван от Станчо Петков Петков, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 31/22.12.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с който в тежест на "Терем" ЕАД, гр. София, са установени задължения за таксата за правото на водоползване по Разрешително № 0020/30.01.2001 г., прекратено с Решение № 16/7.04.2003 г. на МОСВ, за периода от 30.01.2001 - 30.04.2003 г. Прето е, че установените с акта задължения са погасени по давност още преди издаването му, поради което определянето им като дължими е незаконосъобразно и на това основание актът следва да бъде отменен. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По отношение характера на процесния АУПДВ, правилно е вземато предвид, че е издаден от компетентен орган при дадените му правомощия по чл. 195б ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "в" от същия закон във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /съответно ДПК преди отмяната му/. Ето защо, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че съобразно чл. 13, ал. 2 от действащия към момента на възникване на тези задължения ДПК (отм.), таксите за правото на водоползване са публични държавни вземания. Неоснователно е възражението на касатора, че таксите по Закона за водите не притежават белезите на публично държавно вземане, както е неоснователно и възражението му, че в конкретния случай вземанията не са погасени по давност. Публичните държавни вземания се регулират от ДОПК. В настоящия казус, правилно е прието, че относно давността са приложими нормите на ДПК (отм.). Задължението следва да бъде платено до 31 януари на следващата година, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата, поради което на основание чл. 140, ал. 1 от ДПК, петгодишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати. По делото не е доказано спиране или прекъсване на давността, поради което съдът правилно е приел, че задълженията за годишна такса за 2001 г., което е следвало да бъде платено до 31.01.2002 г., е започнала да тече от 1.01.2003 г. и е изтекла на 31.12.2007 г., за задължението за 2002 г. погасителната давност е изтекла на 31.12.2008 г., а за вземанията за 2003 г. - на 31.12.2009 г. При тези данни и при положение, че обжалваният АУПДВ е издаден на 22.12.2010 г., обосновано и законосъобразно е прието, че актът следва да бъде отменен, поради това, че задълженията са погасени по давност. Оспореното решение не страда от пороците визирани в чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1