Решение № 14290 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2012 г.

Решение № 14290 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Станимир Петров Гладников от с. Ресилово, обл. Кюстендил, срещу решение № 65 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 302 по описа за 2011 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-12-77/23.08.2011 г. на Директора на РУСО - Кюстендил. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушение на чл. 104, ал. 2 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Станимир Петров Гладников от с. Ресилово, обл. Кюстендил, против решение № РД-12-77 от 23.08.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кюстендил, за отхвърляне на жалбата против разпореждане № 6104122871 от 07.06.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условията за навършена възраст 52 години, придобит осигурителен стаж 10 години от първа категория или 15 години от втора категория, сбор от осигурителен стаж и възраст 100 съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.). За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че положеният от жалбоподателя Гладников труд от 01.01.2000 г. до 14.04.2008 г. на длъжността "шлосер" в "Балканфарма - Дупница" АД е извън уредените хипотези от чл. 2, т. 10, б. "а" от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Поради това длъжността и работното място не са включени в Списъка по чл. 9, ал. 18 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, издаден от ръководителя на предприятието на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на същата инструкция. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение са неоснователни. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) създава право на пенсия до 31 декември 2014 г. включително за мъжете, които отговорят на три кумулативно предвидени условия: да са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; да са навършили 52 години при първа категория труд и 57 години при втора категория труд; да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Към 31.05.2011 г. - датата на подаване на заявлението за пенсиониране - жалбоподателят е бил на навършена възраст 50 години, един месец и 19 дни. Условията за пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не са изпълнени дори и при липса на спор относно категорията на придобития трудов стаж. Неотносима към спора е посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 104, ал. 2 от КСО, която урежда начина за превръщане на придобития осигурителен стаж от първа категория към трета категория. В разглеждания случай спорният предмет не засяга превръщането на осигурителния стаж от първа към трета категория. Спорът е относно категорията на труда, която съгласно ал. 1 на чл. 104 от КСО се определя от Министерския съвет съобразно характера и особените условия на труд. Правно неиздържано е твърдението на касатора за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение. След като е обосновал правилния извод, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, първоинстанционният съд законосъобразно с решението си е отхвърлил жалбата против административните актове, с които е отказано отпускането на пенсията. Разпоредбата на чл. 2, т. 10, б. "а" от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила през периода 01.01.2000 г. - 14.04.2008 г., причислява към втора категория труда на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително, заети непосредствено в производството на: хлор и хлорни производни (включително избелващи препарати); хлорна вар; натриева основа; соди; сярна киселина; фосфорна киселина; азотна киселина; амоняк; серовъглерод; азотни и фосфорни торове; карбамид; катализатори за торовите, органичните производства и нефтопреработването; пигменти и багрила; синтетични багрила; анилин; нитробензол; диметилсулфат; карбамидформалдехидна смола; антипиретици; натриев триполифосфат; дикалциев сулфат; фосфорни соли; амониев нитрит; нейоногенни повърхностноактивни вещества; метилметакрилат; капролактам; циклохексанон; изкуствени влакна; пестициди; външни и пневматични гуми и ремъци. При изпълняването на трудовите функции на длъжността "шлосер" в помпена станция жалбоподателят не е бил непосредствено зает в производството на химически продукти и лекарства. Видно от приложената длъжностна характеристика, длъжността "шлосер" се отнася към щатното разписание на склад "Течни суровини", отдел "Покупки", Дирекция "Управление на материалите" и е непосредствено подчинена на магазинера на склада. Трудовата характеристика на работника "шлосер - помпиер" също сочи, че трудът е бил полаган в склад "Течни суровини" (Помпена станция № 1). При налични документи за установяване на осигурителния стаж по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и при налични документи относно вредностите на трудовата среда не са допустими свидетелски показания за същите обстоятелства. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,