Решение № 13812 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2012 г.

Решение № 13812 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Хеликс Венчърс" ЕООД против решение № 1625/22.12.2011 г., постановено по адм. д. 2012/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001000463/02.06.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Сливен, потвърден с решение № РД-10-281/30.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е при постановяването му са нарушени съществени процесуални правила и норми при събиране на доказателствата и преценката им в противоречие с разпределението на доказателствената тежест, както и в противоречие с материалноправни норми - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1625/22.12.2011 г., постановено по адм. д. 2012/2010 г. по описа на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на "Хеликс Венчърс" ЕООД против РА № 2001000463/02.06.2010 г. на ТД на НАП - Сливен, потвърден с решение № РД-10-281/30.08.2010 г. на ДД "ОУИ" относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 20000 лв. по данъчна фактура № 8/31.07.2009 г., издадена от "Елерокс мениджмънт" ЕООД с предмет на доставката "инвестиционно проучване и проект за изграждане на парк от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и популяризиране на проекта". Решаващият съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е приел, че не е възникнало право на данъчен кредит за данъчнозадълженото лице, защото спорната фактура не отразява реална доставка на услуга, поради което законосъобразно органите по приходите не са го признали, като са се позовали на нормите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1, чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 68 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реална облагаема доставка по спорната данъчна фактура с получател ревизираното лице. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя и не е изследвал събраните доказателства. При установяване на фактите АС - Бургас се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на "Хеликс Венчърс" ЕООД, което не представлява процесуално нарушение, след като е съобразено със събраните доказателства. Действително по делото са представени освен данъчната фактура и договор за услуги, но при липса на собствен персонал с необходимата специфична квалификация у изпълнителя, правилно е установено от административния съд, че не е доказано изпълнение по този договор. Административният съд е формирал собствени фактически и правни изводи, поради което не е основателно и възражението, че са презумирани като доказани фактическите констатации на органите по приходите. Презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е приложима само в производство по обжалване на ревизионни актове, издадени по реда на чл. 122 от ДОПК, а в конкретния случай данъчната ревизия е проведена по общия ред. Съвпадането на преценката, че РА е законосъобразен данъчен акт, извършена от решаващия орган по реда на административното обжалване и от първоинстанционния съд не може да бъде дефинирано като процесуално нарушение или презюмирана доказаност на констатациите в РА, както се твърди в касационната жалба. Законосъобразно АС - Бургас е анализирал предмета на договорените услуги по спорната фактура, за да прецени дали е налице изпълнение, респективно дали фактурираните услуги представляват облагаема доставка, за която да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В този смисъл съдът се е позовал и на заключенията на вещите лица, които са изготвени по поставени от жалбоподателят въпроси и приети без оспорване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че съдът е кредитирал изводи на съдебни експерти, които не кореспондират с предмета на спора, а не друга част от заключенията. Съдът е обсъдил всички доказателства, фактите които се установяват от тях и връзките между тях, за да обоснове липсата на престирана услуга, която да има белезите на облагаема доставка като част от независимата икономическа дейност на лицата. Наличието на четири папки специализирана документация, която не отговаря на нормативните изисквания за нейното изготвяне, правилно е преценено от решаващият съд, че не обуславя извод за доставка на услуга. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са приложими в конкретния казус тълкуванията на Съда на Европейския съюзна правни норми от Директива 2006/112/ЕО, съдържащи се в цитираното в писмените бележки решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и липсата на претенция за разноски от страна на ответника, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение