Решение № 8152 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2018 г.

Решение № 8152 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Гергов от [населено място] срещу решение № 1869/23.08.2018 г. по адм. дело № 197/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-279/28.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане №[ЕГН] протокол №N-01140/08.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/02.01.2001 г. както и всички последващи разпореждания на ръководителя на пенсионно отделение при ТП на НОИ за отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена нова пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 06.09.2000 г. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се обстоятелството, че разпореждането е отменено повече от 16 години след издаването му без да са изложени конкретни съображения за това. Иска се отмяна на съдебния акт, който е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ-Пловдив, чрез юрисконсулт Г. Вълчанова е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се твърдението, че е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят не доказва стаж извън установения от пенсионния орган с оспорените актове. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1869 от 23.08.2018 г. по адм. дело № 197/2018 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. Гергов против Решение № 2153-15-279/28.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане №[ЕГН] протокол №N-01140/08.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/02.01.2001 г. както и всички последващи разпореждания на ръководителя на пенсионно отделение при ТП на НОИ за отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена нова пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 06.09.2000 г. и са присъдени разноски в полза на ТП на НОИ Пловдив. Приел е, че с оглед на събраните по делото доказателства административният орган, извършвайки ревизия на пенсионните преписки, е направил правилна преценка, че към момента на отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 114/[ЕГН]/02.01.2001 г. жалбоподателят не е имал право на такава пенсия, тъй като не са изпълнени условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма придобит необходимия осигурителен стаж и доход. Съгласно посочения параграф в редакцията му към 2000 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват мъжете ако са работили 10 години в условията на първа категория труд или 15 години в условията на втора категория труд, имат навършена 57 годишна възраст, за които сборът от осигурителния стаж и възраст е 100. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с Разпореждане № 114/[ЕГН]/02.01.2001 г. на Г. Гергов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 11.12.2000 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при навършена възраст 57 години. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 09 г. 11 мес. 07 дни; стаж от втора категория труд – 11 г., 07 мес. 14 дни; стаж от трета категория труд 02 г. 00 м. 00 дни; 7 г. 02 мес. 10 дни по условията на чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж към трета категория труд възлиза на 54 г. 08 мес. 02 дни. Определен е индивидуален коефициент 1, 574 от дохода за периода 01.01.1990 г. -31.12.1992 г. възлизащ на 64 926 лева. При преглед на пенсионните досиета и извършена проверка на основание чл. 108 от КСО на Гергов са изпратени писма във връзка с установяване на осигурителен стаж и доход. Лицето представя саморъчно подписана декларация относно периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът. В хода на тази процедура са събрани неоспорими доказателства за наличието на редовно оформен осигурителен стаж с продължителност от 35 г., 11 мес. и 14 дни, от които в условията на първа категория труд 03 г. 27 дни; втора категория труд 04 г. 09 мес. 25 дни и трета категория труд 24 г. 09 мес. 19 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО 07 г. 02 мес. 10 дни. От осигурителя "Орфей клуб Уелнес" АД Пловдив е издаден нов образец УП-2 удостоверяващ доход от 36 760 лева за базисния период 01.01.1990 г. -31.12.1992 г. коренно различаващ се от представеното удостоверение през 2000 г. в размер на 64 926 лева. В следствие на така установените факти е формиран извод, че е налице неправилно отпусната пенсия с разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г., тъй като лицето няма необходимия осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд. С разпореждане № [ЕГН]/20.06.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "г" от КСО е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г. и всички последващи разпореждания и на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 05.11.2008 г. В следствие на представени нови доказателства е остановено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол 01140/08.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което е отменено разпореждане № 114/[ЕГН]/2001 г. и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е определен нов размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 06.09.2000 г. по заявление от 11.12.2000 г. Новият размер на пенсията е определен при осигурителен стаж 10 г. 03 мес. 15 дни в условията на първа категория труд; 08 г. 00 мес. 04 дни в условията на втора категория труд; 14 г. 04 мес. 13 дни в условията на първа категория труд. Съгласно чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж е 41 г. 06 мес. 13 дни. Индивидуалният коефициент на пенсията е определен от дохода за периодите 01.01.1990 г. -31.12.1992 г. 35 761 лева, 01.01.1997 г. -30.06.1999 г. 1 188 122 лева и 01.07.1999 г. -05.09.2000 г. -1 238, 78 лева и възлиза на 0, 692. С оглед на така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган не е допуснал грешка и е установил правилно реалния трудов стаж като се е обосновал с представените по преписката документи. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в относимата редакция предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основание правилно е прието от съда и административния орган, че може да бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че към 06.09.2000 г. определена за начална дата на пенсията Гергов не е имал право на пенсия, тъй като не се установява същият да е имал осигурителен стаж от 54 г. 08 мес. 02 дни. Органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на Гергов. От друга страна той, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За приложението на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е без значение обстоятелството дали е съхранено или не оригиналното пенсионно досие на лицето. До такъв фактически и правен извод е достигнал и съдът в обжалваното решение, което е основание да се приеме, че същото не съдържа пороци за отмяна на основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,