Решение № 11995 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2010 г.

Решение № 11995 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Биляна Боянова Канева от гр. София срещу решение № 06-00-825-2009 от 12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Подробни съображения за незаконосъобразност на акта се излагат в жалбата и в писмени бележки. Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 29.01.2010 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, данните са, че документите са получени от жалбоподателката на 27.01.2010 г. Разгледана по същество е основателна. С решение № 06-00-825-2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката на жалбоподателката е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Изложени са мотиви, че в подаденото заявление № 700/2009 г. от 8.12.2009 г. лицето е декларирало, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. В оспореното решение е направен извод, че заявителят се е обучавал в нарушение на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Съгласно ал. 2 на същия текст, български висши училища могат да откриват в структурата си звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на ЗВО в съответствие с международни спогодби и споразумения с чуждестранни висши училища, каквито няма Киевския славистичен университет - Република Украйна. В оспорената заповед се твърди нарушение на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България, а като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Член 12, ал. 1, т. 3 от наредбата предвижда, че признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато след извършена проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. В случая административният орган не е приел, че издадената диплома от Киевския славистичен университет не е автентична, в съдебно заседание също не се оспорва истинността на дипломата, поради което не е налице правното основание по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, на което е постановен оспорения отказ - висшето училище да не е издало представения документ, удостоверяващ завършено образование. Посоченото в заповедта правно основание се опровергава от събраните доказателства в съдебното производство, както пред административния орган, така и пред съда е представена диплома издадена на жалбоподателката от Киевския славистичен университет. Не са налице и другите фактически и правни основания за постановяване на отказ за признаване на висше образование, предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3. от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Мотивите на административния орган за провеждане на обучението в поделение на територията на страната са недоказани и относими към друг вид процедура по наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, отказът, издаден на това основание се явява незаконосъобразен. Не е допустимо разширително тълкуване на наредбата. Не се установява чуждестранното училище да е разкрило свое поделение на територията на страната, което административния орган е приел като нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно протокола на комисията, в заявление вх. № 700/2009 г. от 8.12.2009 г. лицето е декларирало, че обучението не е проведено в страната, издала дипломата за висше образование, като място на провеждане на обучение е посочено гр. София, а като форма на обучението - дистанционно. Представено е приложение към диплома, в което са записани учебните часове по всяка учебна дисциплина. Твърдението на административния орган е, че обучението се е извършвало в търговско дружество, т. е. в нелегитимно поделение, за което не са събрани доказателства. Не са представени договорите, въз основа на които е извършено дистанционно обучение, както и студентската книжка на жалбоподателката, с оглед установяване дали е оформена от търговско дружество или от университета. Ако компетентният орган е считал, че чрез дистанционното обучение се заобикаля забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО като всъщност учебният процес се провежда под формата на присъствено обучение на територията на страната, не е имало пречка да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представи допълнителна информация за начините, методите и организацията на обучението и оценяването на студентите. При отсъствие на конкретни данни в тази насока, не може да се направи обоснован извод за действително допуснато нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО от Киевския славистичен университет, което от своя страна да компрометира легитимността на издадената диплома и обуслови отказ да се признае полученото образование. Постановеният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен на посоченото правно основание и преписката да се върне на административния орган за проверка на другите изисквания за признаване придобито висше образование в чуждестранно училище. При тази проверка административният орган следва да се има предвид изискванията на ЗВО, Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион № 165, съставена в Лисабон на 11 април 1997 г., Лисабонска конвенция, както и Споразумението между България и Украйна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,