Решение № 11717 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2014 г.

Решение № 11717 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ешреф Вели Реджеб против решение № 45 от 25.07.2014 г. по адм. дело № 72/2014 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Реджеб против разпореждане от 19.03.2014 г. на полицейски орган в група "КП - ИП" при Районно управление "Полиция" (РУП)- Каолиново, с което на основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е разпоредено Ешреф Вели Реджеб да предаде в РУП - Каолиново, оставените му на отговорно пазене, отнети в ползва на държавата с т. 2 от влязлото в сила наказателно постановление № 46/4.03.2013 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България и подлежащи на унищожаване стоки, както следва: прах за ръчно пране 5729 бр. от 700 гр., означен със знак TEST, сходен с регистрирана по националния ред търговска марка. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като описаните в наказателното постановление стоки не са означени със знак, сходен на регистрирана търговска марка, а в производството пред административния съд по оспорване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли оспореното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който разпореждането да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Шумен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно административният съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Същото е издадено от полицейски орган в изпълнение на правомощията, възложени на органите на Министерство на вътрешните работи с чл. 86, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и при спазване формалните изисквания на закона. Актът е в писмена форма и съдържа, изброените в нормата на чл. 55, ал. 5 от ЗМВР (отм.) реквизити. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че разпореждането е издадено след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗМГО след влизане на наказателното постановление в сила стоките, отнети в полза на държавата по реда на чл. 81, ал. 5 от закона, се предават на органите на Министерство на вътрешните работи за унищожаване. В случая наказателно постановление № 46/4.03.2013 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата и се предават за унищожаване 5729 бр. прах за пране от 700 гр., означени със знак TEST, е влязло в сила с решение № 501/20.11.2013 г. по адм. дело № 411/2013 г. на Административен съд - Шумен. Поради това правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на чл. 86, ал. 3 от ЗМГО са изпълнени и оспореното разпореждане, с което е поискано жалбоподателят да предаде описаните стоки, оставени му на отговорно пазене с протокол от 13.09.2012 г., е издадено в съответствие със закона. Възражението на касационния жалбоподател за това, че не е извършил нарушение по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като е извън неговия предмет. Този довод има отношение към законосъобразността на наказателно постановление № 46/4.03.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, по което производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Възражението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в процеса по проверка на законосъобразността на наказателното постановление, допуснати от Административен съд - Шумен, също не следва да бъде обсъждано, тъй като наказателното постановление не е предмет на настоящото дело. След като наказателното постановление е влязло в сила, без значение за законосъобразността на оспореното в настоящия процес разпореждане са предприетите по-късно действия за отмяна по реда на чл. 237 от АПК на съдебния акт, който потвърждава постановлението, още повече, че производството по отмяна, регламентирано в АПК, не се прилага за актове, издадени по реда на ЗАНН. Ето защо и този довод на касатора не следва да бъде обсъждан. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,