Решение № 3659 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14988/2008 г.

Решение № 3659 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14988/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Славчева Ценкова от гр. София срещу решение № 11935/10.11.2008 г., постановено по адм. дело № 13085/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение в частта, в която е отхвърлена жалбата против заповеди на министъра на правосъдието за вписване в регистъра на Нотариалната камара на нотариуси, класирани в район на действие Районен съд - гр. Пловдив, всичките издадени на 29.09.2008 г., както следва № ЛС-И-1374 за нотариус Елена Агоп Сопаджиян, № ЛС-И-1380 за нотариус Иван Георгиев Мингов, № ЛС-И-1387 за нотариус Росица Грозева Вулева, № ЛС-И-1379 за нотариус Таня Тотева Белчева, № ЛС-И-1389 за нотариус Михаела Петрова Здравкова, № ЛС-И-1382 за нотариус Радилена Стефанова Ставрева, № ЛС-И-1373 за нотариус Ваня Илиева Захариева и № ЛС-И-1383 за нотариус Цветомира Минкова Баровска. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, сдържащи се в чл. 209, т. 3АПК отменителни основания и въз основа на тях се иска отмяна на обжалваното решение. Според касационната жалбоподателка съдът не е изпълнил задължението си да провери изцяло обжалвания административен акт на всички посочени основания по чл. 146 АПК. Относно прилагането на материалния закон Иванка Ценкова е изразила несъгласие с мотивите на съда, че няма нарушение на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36/7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, като тази разпоредба отнесена към чл. 11, ал. 1, изр. трето на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Неправилно според касационната жалбоподателка съдът е приел, че класирането въз основа на общия бал от изпитите на всеки кандидат се отнася за първия посочен от него съдебен район, а не за трите посочени района едновременно, като неправилно бил извлякъл аргумент от чл. 12, ал. 3 ЗННД. В касационната жалба се твърди, че след като акт от по-висш ранг допуска да се заяви участие в до три съдебни района и след това в акта, регламентиращ класирането и в него липсва изричен критерий как ще се извърши това, а и такъв критерий не е посочен предварително от административния орган, то съдът не е следвало да приеме, че административният орган е действал законосъобразно в рамките на предоставените му от закона правомощия. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касационната жалбоподателка са изложени в нейната жалба, включително и относно присъдените разноски, позовавайки се на чл. 143, ал. 4 АПК. Иска с отмяна на обжалваното решение в оспорваната му част. Ответникът по касационната жалба министъра на правосъдието чрез процесуалния му представител юриск. Караславова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Представя писмени бележки. Заинтересованата страна Елена Агоп Сопаджиян чрез процесуалния си представител адв. Босев, оспорва жалбата и прави искане за присъждане на разноски. Заинтересованите страни Иван Георгиев Мингов, Радилена Стефанова Ставрева, Цветомира Минкова Баровска, лично и с адв. Колев и Таня Тотева Белчева оспорват жалбата и правят искане за оставянето й без уважение. Заинтересованата страна Ваня Илиева Захариева, лично и с адв. Шилев оспорва жалбата. Заинтересована страна Михаела Петрова Здравкова и Росица Грозева Вулева не са се явили и не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Иванка Ценкова от гр. София против заповедите на министъра на правосъдието за вписване в регистъра на Нотариалната камара на нотариуси, класирани в район на действие Районен съд - гр. Пловдив, всичките издадени на 29.09.2008 г. и посочени по-горе, първоинстанционният съд - състав на ВАС, III отделение е приел, че е неоснователно оплакването на жалбоподателката за нарушаване изискването на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36/7.01.1998 г. в смисъл, че назначените за нотариуси лица имали средноаритметична оценка, по-ниски от нейната. Съдът е счел, че цитираната разпоредба има съвсем друг смисъл - императивно е посочено, че "в класирането за местата могат да участват само кандидатите, издържали конкурса с успех най-малко от 4, 00" и е направен извод от съда, че цитираният текст сочи именно кой от участниците има право за участва в класирането, докато получаването на оценка, по-ниска от базовата прави невъзможно участие в класирането. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗННД с оглед оплакването на жалбоподателката, че неправилно комисията е класирала кандидатите съобразно резултатите от проведените изпити по заявените от тях като първо желание съдебни райони, тъй като законът е въвел принципа на поредност на съдебните райони, които не могат да бъдат повече от три. Направен е извод от съда, че решението на комисията по протокол № 13/14.09.2008 г. е законосъобразно с оглед с направеното класиране въз основа на желанието и поредността на района, посочен от кандидата и е направил извод, че класирането въз основа на общия бал се отнася за първия посочен от кандидата район. Въз основа на тези свои правни изводи съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а заповедите на министъра на правосъдието, като издадени от компетентен орган и при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Няма спор по делото, а и в жалбата до първоинстанционния съд Иванка Ценкова е посочила, че със заявлението си като кандидат за нотариус съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, изр. последно ЗННД поредността на желанията й за съдебните райони, където би искала да работи са: 1). София, 2). Пловдив и 3). Несебър. Установено е от доказателствата по безспорен начин, че касационната жалбоподателка е получила като резултат от писмения изпит мн. добър (4, 60), а от устния изпит оценка мн. добър (5, 20). Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 в класирането за местата участват кандидатите, които са издържали конкурса с успех най-малко (4), се образува средноаритметично число от сбора на двете оценки, като в конкретния случай крайната оценка на жалбоподателката е (4, 90). Основното оплакване в касационната жалба е, че общия бал на жалбоподателката е по-висок от този на някои от спечелилите конкурса и заели места за нотариуси в съдебния район в гр. Пловдив. Оплакването е неоснователно, защото, както правилно е прието в обжалваното решение разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 сочи кой от участниците има право да участва в класирането, а чл. 11, ал. 1 ЗННД въвежда принципа на "поредност" на съдебните райони не повече от три. Именно спазвайки този принцип конкурсната комисия в протокол № 13/14.2009 г. законосъобразно е извършила класирането, съобразявайки се с посочените правни норми. Затова и изводът на първоинстанционния съд е законосъобразен, че класирането е въз основа на общия бал от изпитите на всеки кандидат и се отнася за първия посочен от него район, а не за трите посочени едновременно, като аргумент се извежда и от чл. 12, ал. 3 ЗННД. Следователно, класирането не се извършва за всички посочени в заявлението на кандидата съдебни райони, а в тяхната последователност. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС до този момент - решение по адм. дело № 14300/2008 г. на петчленен състав, с което е оставено в сила решение по адм. дело № 13215/2008 г. ; решение по адм. дело № 13010/2008 г. и др. В този смисъл класирането по общия бал се извършва за първия посочен съдебен район, предвид цитираните по-горе разпоредби от наредбата и закона. В процесния случай касаторката е посочила съдебния район Пловдив като второ желание и възможността да участва в класирането за този район е само ако има незаети места. Не се касае за непълнота на закона, каквито са оплакванията на касационната жалбоподателка и след като такава не е налице, не се нуждае от попълване. Аналогията, която се прави в жалбата с Наредба № 1/9.03.1990 г. за приемане на студенти във висшите учебни заведения е неуместна и не може да се приложи, тъй като не касае подобни случаи, както се твърди от жалбоподателката. Предвид жалбата в частта за разноските, присъдени от първоинстанционния съд, решението и в тази част е правилно, тъй като разноските са присъдени в съответствие с изискванията на чл. 143, ал. 3 АПК по искане на заинтересована страна - в този смисъл е определение № 3610/27.03.2008 г. по адм. дело № 2901/2008 г. на ВАС, IV отделение. Неправилно жалбоподателката е посочила разпоредбата на чл. 143, ал. 4 ГПК, тъй като тази разпоредба третира разноските за ответната страна, а в случая такива не са присъдени за министерството на правосъдието, тъй като не е имало искане. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,