Решение № 526 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 599/2008 г.

Решение № 526 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 599/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на частният обвинител и граждански ищец Д. Д. Г. против присъда от 19.06.2008 г. по внохд № 208/2008 г. на Софийски градски съд. В протеста е заявено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, след като при наличието на доказателства осъденото лице от първата инстанция е било признато за невинно и оправдано. Направена е уговорката, че при изготвянето на мотивите към присъдата ще бъдат изложени допълнителни мотиви, което не е сторено. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частният обвинител и граждански ищец Г. и допълнението към нея, изготвени от повереника-адв. Бънев се твърди, че неправилно е дадена вяра на свидетелите от персонала на заведението, които от колегиалност дават показания, че подсъдимия не е бил на местопроизшествието, но затаяват факта, кое друго лице от тях е нанесъл ударите по пострадалия. Искането е също за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът поддържа протеста като намира, че съдът е направил неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилно приложение на материалния закон. Защитата на подсъдимия счита протеста и жалбата за неоснователни, тъй като присъдата е постановено в съответствие със закона. Представя и писмени бележки в които развива съображения в тази насока. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 29.11.2007 г. по нохд № 713/2007 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. С. Т. за виновен в извършено престъпление по чл.133, вр. с чл. 129, ал. 2, пр.2, алт. 2 НК, и при условията на чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. Осъден е да заплати на Д. Г. сумата от 2 500.00 лв.за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен. С протестираната и обжалвана присъда посочената е отменена и постановена нова, с която подсъдимият Н на основание чл. 304 НПК е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 НК. Отхвърлен е и предявения граждански иск, като неоснователен. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347 ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В протеста не се съдържат данни които да подкрепят посоченото в него касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, според изискванията на чл. 351 ал. 1 НПК. Изразеното в него несъгласие с оправдаването на подсъдимия Т по чл. 129 ал. 2, вр.с ал. 1 НК, по изложените в него декларативни възражения, сочи на необоснованост на съдебният акт, което е извън основанията за касационен контрол. Направените от въззивния съд изводи за невиновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал. При установените от въззивната инстанция нови фактически положения материалният закон е приложен правилно. В протеста не е конкретизирано кои свидетели, или други доказателства по делото подкрепят тезата на обвинението, за да бъдат обсъждани и намерят отговор. При формирането на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал твърдяното в допълнението към жалбата на частният обвинител и граждански ищец процесуално нарушение. Преценките относно достоверността, надеждността и обективност на конкретните доказателства да обуславят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други са отхвърлени, това кореспондира с действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика. В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите на чл. 13 и 14 НПК и излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл. 305 НПК. С основание са приети за неубедителни показанията на свидетелите Г, М. и Свещников, относно основният факт от предмета на доказване, дали в заведението пострадалия е ударен с метален стол от подсъдимия, в резултат на който е получил описаната в обвинителния акт телесна повреда. Тези показания са обсъдени всестранно и пълно на л.4, абз.4 до л.10 абз.1 от мотивите на присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства. Сериозните съмнения за обективността им е изведена от близките приятелски отношения между тях, вътрешната противоречивост в показанията на Г. и неговата заинтересованост от изхода на делото от една страна, и от друга обективната невъзможност при ситуацията в която се намирал св. М да възприеме, кой е ударил със стола пострадалия. Подсъдимият Т. и свидетелите Н са категорични, че по време на инцидента е изпълнявал функции по охрана на входа на заведението. При установените фактически констатации от въззивния съд, че не е доказано участието на подсъдимия в извършеното престъпление, както е очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие със закона правилно е постановена оправдателна присъда. По изложени съображения и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,