Решение № 2858 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16325/2011 г.

Решение № 2858 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16325/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на юрк. Кожухаров и юрк. Панагонова, надлежно упълномощени процесуални представители на министъра на правосъдието, против решение № 14480/08.11.11 г. по адм. д. № 7441/11 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Христо Гичев Христов, представляван от адв. Велева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби и моли оспореното с тях решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на II-ра колегия, намира допустимите, подадени срещу неблагоприятно за страната решение, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационни жалби неоснователни. Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация Христов е Заповед № ЧР-03-19/21.04.11 г., с която министърът на правосъдието на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение - началник сектор "Арести" към Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Шумен, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Този правен резултат е обоснован с мотиви относно естеството на установените в хода на дисциплинарната преписка нарушения и незаконосъобразното им подвеждане от наказващия орган под нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Прието от състава е, че установените нарушения на служебната дисциплина, на изискванията по длъжностната характеристика на извършителя и конкретни разпореждания на висшестоящи нему длъжностни лица, предвид липсата на установявания относно лични пристрастия или лична корист като мотив за извършването им, неправилно са квалифицирани като несъвместими с етичните правила за поведение, въведени с Етичния кодекс на държавните служители в ГД "ИН" и ГД "Охрана" към Министерство на правосъдието, респ. чл. 31 от същия и осъществяващи състава на посоченото в заповедта правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, а именно тежко дисциплинарно нарушение, обективирано в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител в ОС "ИН" - Шумен. В тази връзка е посочено, че медийните публикации не обуславят промяна в характера на извършените от оспорващия през проверявания период действия или бездействия и не могат да заместят оценката, която административнонаказващият орган следва да даде на поведението на служителя с цел да мотивира приложението на конкретно възприетите като правно основание за издаване на административния акт правни норми. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. След прочит на изложенията в двете касационни жалби може да се направи извод, че липсва спор за фактите по делото. Конкретните разпореждания на ответника Христов в качеството му на началник сектор "Арести", ОС "ИН" - Шумен, вменени му като действия, уронващи престижа на службата са възприети от първоинстанционния съд, така както са установени от административния орган в хода на дисциплинарното производство. Спорът е относно правната квалификация на тези действия - дали представляват деяния, несъвместими с етичните правила или обективират нарушения на служебната дисциплина, свързани с неизпълнение на служебни задължения, на злоупотреба с власт и пр., представляващи отделни правни основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Преди всичко, безспорно е, че всяко нарушение служебните задължения е укоримо и сочи наред с всичко останало и на негативно отношение към службата. Разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР има предвид обаче деяния /действия или бездействия/ несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител, с които се уронва престижа на службата. Разпоредбата на визирания в заповедта чл. 31 от Етичния кодекс на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" при Министерството на правосъдието е бланкетна - очертава общо задължение служителят при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да следва поведение, което не уронва престижа на службата. Във всеки конкретен случай на вменено на служителя нарушение на тази етична норма, наказващият орган следва да въведе конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да обоснове как чрез конкретно нарушение или неизпълнение на служебни задължения са нарушени етични норми и престижа на службата е накърнен. В случая подробно са описани установените в дисциплинарното производство нарушения на службата, но липсва мотив за подвеждането им под нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМРВ вр. с чл. 31 от Етичния кодекс. В дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушението на служебните задължения и когато е извършено нарушение /действие или бездействие/ във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни елементи на служебното правоотношение, наказанието за тях следва да се налага на тези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В конкретния казус текстът на заповедта съдържа конкретика относно нарушения на задължения по длъжностна характеристика, на неизпълнение на заповед на гл. д-р на ГД "Изпълнение на наказанията" на конкретни текстове от ЗИНЗС, които представляват нарушения по служба, а не такива, указващи на поведение, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 31 от Етичния кодекс, обосноваващи квалификацията на нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. С оглед изложеното обжалваното решение, с което по сходни съображения е отменена заповедта за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на ответника по касационните жалби Христов, се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на II-ра колегия