Решение № 11118 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на О. Стефанов, гр. София, [адрес], подадено на 28.03.2023 г. и конкретизирано с молба от 09.06.2023 г., за отмяна на влязлото в сила на 20.02.2023 г. Определение 6896/12.09.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 7882/2022 г., оставено в сила с Определение 1841/20.02.2023 г. по адм. д. 11113/2022 г. на ВАС, с което е върната исковата молба на Стефанов, с която той претендира 2000 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове на общинската администрация за период с начален момент 30.06.2012 г. и е прекратено производството по делото. Наведените от Стефанов основания за отмяна на влязлото в сила определение са по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Във връзка с първото от тях искателят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не е могло да му бъде известно писмо от секретаря на Столична община със сигнатура СОА22-ВК08-9944-(16)/30.05.2023 г., което според Стефанов сочи, че при издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена на В. Шнайдер с родения като В. Стефанов от район Люлин е било предоставено решение на съд в Швейцария, постановил осиновяването му от последващ съпруг на неговата майка. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК се сочи издаване на удостоверения за наследници от район Оборище , Столична община, с които не се зачита чл. 54 от Семейния кодекс. Претендира се отмяна на влязлото в сила определение, издаване на удостоверение за наследниците на С. Стефанов, баща на искателя, отразяващо действителното фактическо състояние, както и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. заедно с разноските за възнаграждение на адв. Францов. Ответниците по искането, Столична община и Район Оборище - Столична община, не ангажират становища по делото. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира, че искането за отмяна на влязлото в сила определение е подадено в рамките на тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, предл. първо от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, но е недопустимо в частта на заявеното основание по чл. 239, т. 4 АПК, по следните съображения: Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 14 АПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Отмяна по чл. 239, т. 4 АПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, или, следва да са налице две противоречащи си съдебни решения. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В случая тези предпоставки не са налице, доколкото цитираното основание за отмяна - чл. 239, т. 4 от АПК, се отнася само за съдебните решения, но не и за определенията и разпорежданията. Прекратителни определения в първоинстанционното исково производство са постановените във връзка с недопустимост на производството поради липса или ненадлежно упражняване на правото на иск. Тази категория съдебни актове се характеризира със стабилитет на правните последици - неоттегляемост по смисъла на чл. 253 ГПК. По прекратителните определения, след влизането им в сила, спорът за процесуалната недопустимост на съдебното производство не може да бъде пререшаван. Прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат и друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Последният отново може да заяви с иск същото спорното право. Повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. С провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено предходното определение за прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. По тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила определение в частта на заявеното основание по чл. 239, т. 4 АПК е недопустимо. В частта на заявеното основание по чл. 239, т. 1 АПК, то е допустимо, но неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение на АССГ е върната исковата молба на О. Стефанов, с която се претендира сумата от 2000 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове на общинската администрация за период с начален момент 30.06.2012 г. и е прекратено производството по делото. Първостепенният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба, тъй като не е означил конкретен административен акт, действие/я или бездействие/я на административен орган, вида и размера на вредите, периода на исковата претенция, както и обстоятелството тези действия и бездействия да са при или по повод изпълнение на административна дейност. Сезиран с частна жалба срещу съдебния акт, Върховният административен съд е оставил в сила определението по съображения, че подадената от Стефанов искова молба няма съдържанието по чл. 127, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Макар да е направил някои пояснения с молбата от 5.09.2022 г., ищецът не е посочил ответника по предявения иск, периода, през който е търпял вреди, както и в какво се изразяват неимуществените вреди, които претендира да бъдат обезщетени. Заявените общо от него "болки и страдания" логически не могат да се свържат като произтичащи от това, че не му било издадено удостоверение за наследници с вярно съдържание. О. Стефанов твърди, че получил мълчалив отказ в отговор на искането му за издаване на удостоверение, което посочва вярно всички наследници на покойния му баща, но няма данни приравненото на административен акт непроизнасяне на административен орган в срок да е било отменено и така да се изпълни изискването на чл. 204, ал. 1 АПК за предварителна отмяна на административния акт, причинил сочените от ищеца вреди.