Решение № 7682 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. В. Герджиков срещу решение № 3160/18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1198/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 16001624002985 – 091 – 001/30.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 160/22.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 187 162,33 лв. и лихви – 20 192,45 лв. за данъчни периоди от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. и от 01.02.2024 г. до 30.04.2024 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е съобразил доказателствата, събрани в съдебното производство, вкл. представените в последното открито заседание и в частност приетата съдебно – счетоводна експертиза. Вследствие на това се твърди, че съдът е формирал неправилни фактически констатации, които са довели и до неправилни изводи за неоснователност на жалбата. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с приетото от съда, че събраните доказателства налагали несъмнен извод, че нямало причини да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите са осъществени съобразно изискванията на закона, като счита, че дали действията на органите по приходите са осъществени съобразно изискванията на закона е въпрос, касаещ само едно от основанията за оспорване на РА – спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. За неправилни в касационната жалба се приемат изводите на съда, че доказателства, които да подложат на съмнение направените констатации и основаните на тях правни изводи, не били ангажирани в хода на съдебното производство. В тази връзка се сочи, че със съдебно – счетоводната експертиза и с представените писмени доказателства в обем близо на 200 страници, се опровергават изводите на данъчните органи за липса на реално осъществени облагаеми доставки. За неотносими касаторът счита обобщените изводи на първоинстанционния съд, че в хода на ревизията от жалбоподателя не били представени доказателства за произхода на стоките от предходни доставчици на преките доставчици „Веб Сървисиз“ ЕООД, „Интербанцо“ ЕООД и „И. Георгиев 1973“ ЕООД. Твърди се, а и съдът счита, че такива доказателства били представени при обжалването на РА по административен ред, а от друга страна получателят на доставките не е имал задължение да изисква такива доказателства и да ги съхранява за нуждите на евентуално ревизионно производство. В касационната жалба се съдържа оплакване, че извод за липса на реално осъществени услуги не може да бъде обоснован с това, че предходните доставчици на преките доставчици на жалбоподателя са дружества са с прекратена регистрация по ЗДДС или дружества, които нямат регистрация по ЗДДС, но жалбоподателят в хода на осъществяване на своята търговска дейност нито е бил длъжен, нито е могъл да установи тези обстоятелства. За неотносими и за неправилни касаторът счита мотивите на съда, че при извършената допълнителна проверка били установени факти за липса на каквато и да била обезпеченост при предходните доставчици за изпълнение доставките на стоки с посочената специфика – различни резервни части, автомобилни гуми и насипен пясък, тъй като те не са подчинени на разрешителен или регистрационен режим. Касационният жалбоподател не е съгласен и с изводите на съда, че не били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за неговата добросъвестност като получател на доставките. В тази връзка се твърди, че законът не презумира недобросъвестност. За неотносимо счита и цитирането в решението на съда на дело – 281/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Направен е и анализ на решението по съединени дела С – 80/11 и С- 142/11. Досежно липсата на собствени транспортни средства на „Интербанцо“ ЕООД, както и това, че дружеството е ползвало превозни средства на „Катс груп 21“ ЕООД сочи се от касатора, че той не е бил длъжен, нито е могъл да установи тези обстоятелства. В останалата част на пространните изложения в касационната жалба се засяга въпросът за некредитиране от съда на съдебно – счетоводната експертиза, който е игнорирал допълнителните проверки, извършени от ревизиращите органи относно липсата на обезпеченост за изпълнение на такива доставки. За плащането на доставките и счетоводното им отразяване, касаторът излага доводи че те не са предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Относно липсата на някои от реквизитите в товарителниците, в касационната жалба се твърди, че това може да представлява нарушение на Закона за автомобилния превоз, но не е основание документът да не бъде кредитиран в останалата му част, където се съдържат данни за надлежно индивидуализиране на доставените стоки. За доставчика „ВС Констракшън“ ЕООД касаторът излага доводи, че дори да се кредитират твърденията на това дружество, че не било издавало фактури, което се опровергава от събраните писмени доказателства, то данъкът по фактурата от това дружества е на незначителна стойност – 991,67 лв. и затова не може да се прави генерален извод за всички доставки с всички останали контрагенти, каквото по същество е направил съдът. За отказаното право на данъчен кредит в размер на 12 700 лв. по фактура № 0…0318/04.07.2023 г., издадена от „Вива Трейд 2019“ ЕООД, като отново се акцентира върху неправилно приетото от съда, че след като дружеството е с прекратена регистрация по ДДС, считано от 18.09.2023 г., жалбоподателят нито е имал задължение, нито е могъл да предвиди предстоящото прекратяване на регистрацията по ЗДДС на неговия контрагент. Позовава се на съдебно – счетоводната експертиза, която е установила отразяване на фактурата в регистър – сметки 401 „Доставчици“ и 503 „Разплащателна сметка“, както и тя е включена в дневника за продажби и справка – декларация за данъчен период на месец юли 2023 г. За отказаното право на данъчен кредит в размер на 65 933,04 лв. по 17 бр. фактури за месец март 2024 г., издадени от „Интербанцо“ ЕООД касаторът счита за неотносим отчетеният от съда факт, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 03.10.3024 г. Сочи се, че фактурите са подписани за доставчика от Р. Д., който е посочен като МОЛ във фактурите и е положен печат на „Интербанцо“ ЕООД. Твърди се, че освен фактурите, са представени и приемателно – предавателни протоколи, чийто номера на документи, артикули, количества, единични цени и обща стойност съвпадат с тези по фактурите и това е констатирано в ревизионния доклад (РД). Позовава се по отношение на тези фактури и на съдебно – счетоводната експертиза, Приложение № 1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 970,51 лв. по 43 бр. фактури за месец март и април 2024 г., издадени от „Веб Сървисиз“ ЕООД отново се излагат доводите по предходните доставки относно прекратената дерегистрация на доставчика по ЗДДС. Обсъдена е от касатора и съдебно – счетоводната експертиза относно процесните доставки за доставки на пясък, от която „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД закупува големи количества. За отказаното право на данъчен кредит в размер на 49 571,60 лв. по 23 бр. фактури за месец март 2024 г., издадени от „И. Георгиев 1973“ ЕООД касаторът твърди, че съдът без да излага мотиви е отказал да кредитира извода в заключението на вещото лице, че са представени 23 бр. фактури с предмет на доставка на различни по вид резервни части за строителна техника и автомобили, заедно с приемателно – предавателни протоколи, стокова разписка и товарителница за превоз на товари за всяка една от фактурите. В тази връзка се твърди, че от експертизата е установено, че вида на стоките и количествата или от съпътстващите документи се обвързват и съотнасят процесните фактури по съдържание, дати и номер на документа, както и приемателно – предавателния протоколи и товарителница към фактурата са със същия номер и дата. От експертизата е установено, че всички фактури са платени (в брой или по банков път) и отчетени счетоводно. Направен е извод в касационната жалба, че неправилно съдът е приел наличие на основание за отказ от правото на данъчен кредит, както по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, така и по чл. 71, т. 1 ЗДДС а и първоинстанционният съд по същество не е направил самостоятелен анализ на относимите обстоятелства и събраните доказателства, вместо което безкритично е възприел и възпроизвел изводите на данъчните органи в РА. Поддържа се оплакването, че не е налице нито едно от двете основания за отказ на правото на данъчен кредит, а твърдените от органите по приходите обстоятелства във връзка с основанието за отказ по чл. 71, т.1 ЗДДС не са доказани, а дори да са доказани, тези обстоятелства не обуславят основание за отказ по чл. 71, т.1 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Герджиков и адв. Седефов. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана на 18.05.2026 г. писмена защита от юриск. Д. И. – Калева, я оспорва с искане да се отхвърли същата и да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора и моли същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 162, ал. 2 ДОПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 187 162,33 лв. и лихви – 20 192,45 лв. за данъчни периоди от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. и от 01.02.2024 г. до 30.04.2024 г., първоинстанционният съд е приел за законосъобразни констатациите в РА за отказано право на данъчен кредит, като изводите са направени въз основа на доказателствата по делото и съдебно – счетоводната експертиза и приобщените като доказателства документи, въз основа на които са изградени експертните изводи, които са приети като доказателства по делото в последното проведено открито съдебно заседание. Съдът е приел, че приобщените в хода на ревизията доказателства, както и тези, събрани в съдебното производство налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит по процесните фактури поради липса на осъществени доставки няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Според съда релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадените от тях РД и РА, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за ревизираното лице. Доказателствата, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, съдът е приел, че не били ангажирани в хода на съдебното производство, независимо от дадените в тази насока на жалбоподателя изрични указания. Решаващият съд е посочил, че предмет на обсъждане в РД и в решението на горестоящия орган са доказателства, представени от жалбоподателя и от част о доставчиците, вкл. за материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на спорните доставки. В тази връзка е прието в решението на съда че следва да бъде направено уточнението, че в хода на ревизията не са представени доказателства за произход на стоката от предходни доставчици и преките доставчици „Веб Сървисиз“ ЕООД, „Интербанцо“ ЕООД и „И. Георгиев 1973“ ЕООД, което е наложило извършване на допълнителна проверка от ревизиращия екип на извършените от тях покупки от регистрирани по ЗДДС лица, отразени в отчетния регистър, дневник за покупките в хода на административното обжалване на РА, след запознаване с констатациите на РД жалбоподателят е представил доказателства от предходни доставчици и от преките доставчици, които дружества са с прекратена регистрация по ЗДДС – „Вива 6“ ЕООД и дружества, които нямат регистрация – „Лефон“ ЕООД и „Зен – 8“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител едно и също лице Р. П.. Посочено е от съда, че в хода на административното обжалване на РА горестоящият административен орган е извършил допълнителна проверка в ИС на НАП относно наличието на активи при предходните доставчици за изпълнение на доставките предвид тяхната специфика – различни видове резервни части, различни видове автомобилни гуми и значително количество насипен пясък. Резултатът от тази проверка съдът е посочил, че са установени факти на липса на каквато и да била обезпеченост при предходните доставчици за изпълнение на доставките на стоки при посочената специфика. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че за да се направи несъмнен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правота на разпореждане с нея като собственик, както и заплащане на възнаграждението – паричните суми по процесните доставки, а доказателства в тази насока обикновено са съпътстващите доставката документи – приемателно – предавателни протоколи и товарителници за извършен транспорт, както и доказателства за извършени разплащания в брой и по банков път. По направените в жалбата възражения и позоваване на съдебната практика на СЕС, съдът е посочил, че се приема, че борбата с измамите и избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит – решения по дела С – 154/20, С – 281/20, С – 78/12, С – 643/11, С – 80/11 и С – 142/11 и др. От тези решения е направен от съда извод, че правото на Съюза, както и принципа на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже правото на приспадане на ДДС по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка. Съдът е обвързал отказът на правото на приспадане и с обстоятелството, че счетоводното обслужване на жалбоподателя и голяма част от неговите доставчици, са извършвани от едно и също лице Я. М. П., като за подаване на отчетните регистри по ЗДДС и ЗКПО се използва един и същ IP адрес. В тази връзка съдът е изразил предположение, че е възможно съставянето на съпътстващи доставките документи, както при жалбоподателя, така и при доставчиците да се извършва именно от лицето П.. Посочено е от съда, че в хода на ревизията са подложени на допълнителна проверка данните от съпътстващите доставката документи – приемателно – предавателни протоколи, стокови разписки и товарителници, при която проверка били установени несъответствия и непълноти, подробно описани в решението. За установено съдът е приел, че при липса на собствени транспортни средства при доставчика „Интербанцо“ ЕООД за извършване на транспорта на стоките, същият е „ползвал“ транспортно средство, собственост на „Катс груп“ ЕООД, без да са представени документи за наемането му, издаване на фактури за услугата по отдаване под наем документи за платена наемна цена. Според съда не е опровергана констатацията в РД, че дружеството „Катс груп 21“ ЕООД се обслужва счетоводно от същото лице Я. П., която извършва счетоводното обслужване и на жалбоподателя, и на прекия доставчик „Интербанцо“ ЕООД, т.е. възможно е съставянето на частни документи от това лице и от името на доставчика, и от името на получателя по доставките, и от името на трето дружество, притежаващо МПС. Тези аргументи съдът е посочил, че са валидни и по отношение на доставките от другите преки доставчици на жалбоподателя – „Веб Сървисиз“ ЕООД, „Интербанцо“ ЕООД и „И. Георгиев 1973“ ЕООД са представени доказателства за предходни доставчици едва в хода на административното обжалване на РА, а по отношение на доставчика „Вива трейд 2019“ ЕООД не е посочен предходен доставчик. Посочено е също така в обжалваното решение че в хода на съдебното обжалване вещото лице единствено е направило обвръзка на процесните по фактури и съпътстващи документи единствено между жалбоподателя и неговите преки доставчици, като изцяло са игнорирани допълнителните проверки, извършени от ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган относно липсата на каквато и да била обезпеченост за изпълнение на доставките, както от преките доставчици, така и на предходните доставчици, посочени при административното обжалване на РА. Съдът е приел, че за да се приеме, че стоките, като родовоопределени вещи, са индивидуализирани чрез приемо – предаване по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, е следвало да се представят несъмнени писмени доказателства, потвърждаващи този факт, като представените документи за приемо – предаване и транспорт на стоките, те са с непопълнени реквизити в товарителниците и с посочване като „предал“ от името на доставчика на лице с фамилия Дечеви, предполагаемо намиращи се в родствена семейна връзка и по същото време, полагащи труд по трудово правоотношение в други дружество. В останалата част от решението си първостепенният съд е отчел основните предпоставки по чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит и практиката на СЕС и вменяването на националния съд на конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Подчертано е в обжалваното решение, че единият от преките доставчици - „ВС Констракшън“ ЕООД е отрекъл да е издал фактури на дружеството – жалбоподател, което е потвърдено и от извършената допълнителна проверка в ИС на НАП по отношение подаваните от него отчетни регистри по ЗДДС и ЗКПО, а в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в РД, като в заключението на вещото лице се съдържали единствено експертни изводи за осчетоводяване на доставката при жалбоподателя. Съдът е обърнал внимание и на приемането от СЕС, че борбата срещу измамата за избягване на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел призната и насърчаване от Директива 2006/112/ЕО, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване правото на данъчен кредит – решение по дело С – 154/20. По отношение на непризнатото приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т.1 ЗДДС, съдът е посочил, че в жалбата не се съдържат конкретни възражения, поради което е приел, че в тази част констатациите на ревизиращия екип не са опровергани от жалбоподателя. При така изложеното съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалвания РА е законосъобразно издаден. Обжалваното решение е частично неправилно. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 чл. 6, ал.1, съотв. чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС винаги се свързва с проверка за доказване на реалността на доставката. Относно доставката на стока е необходимо категорично данъчно задълженото лице - получател да установи, че е прехвърлено правото на собственост или друго право на разпореждане със стоката като собственик чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. По отношение на доставката на услуга получателят е отговорен да докаже по несъмнен начин извършването на услугата съгласно чл. 9, ал.1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, т.е. доставката на услуга е всяка доставка, различна от доставката на стоки. В процесния случай за част от доставките правното основание за отказа приходните органи на данъчен кредит е свързан с чл. 71, т.1 ЗДДС, тъй като са представени фактури № 0…012139/06.02.2024 г. с ДДС 1 173,50 лв. с предмет „транспортна услуга“ с издател „Еси Транспорт“ АД; фактура № 0…0841/26.03.2024 г. с ДДС в размер на 2 386,61 лв., издадена от „Интернешънъл Ерандс“ ЕООД с предмет „консултация и транспорт“ и фактура № 0…054331/27.03.2024 г. с ДДС 152,10 лв., издадена от нотариус С. Николова с предмет „нотариална такса“. По отношение на изброените фактури още в хода на ревизията е установено, че те не са издадени на ревизираното дружество, макар то да ги е отразило в счетоводния си регистър по чл. 124, ал.1, т.1 ЗДДС, а на „Автомагистрали Пловдив“ ЕООД. Същото се отнася и до издадената на касатора фактура № 0…81781/24.04.2024 г. от „Комунал“ ООД за „ремонт“ и фактура № 0…124505/27.02.2024 г. за „авточасти“, издадена от „ЗПТ Трейд“ ЕООД. За тези две фактури правилно в обжалваното решение се сочи, че фактури със същите номера, но издадени през 2023 г. касатоът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно не му е признато правото на данъчен кредит по тях. При така установеното съдът правилно е потвърдил РА в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 71, т.1 ЗДДС, а касационният жалбоподател, както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба не е изложил конкретни оплаквания, поради което съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. В останалата част отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Вива Трейд 2019“ ЕООД, „ВС Констракшън“ ЕООД, „Интербанцо“ ЕООД, „Веб Сървисиз“ ЕООД и „И. Георгиев 1973“ ЕООД е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За доставката по фактура № 0…0318/04.07.2023 г. с ДДС 12 700 лв. с предмет „1000 тона речен пясък насипен“, издадена от „Вива Трейд 2019“ ЕООД правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит е отказано с РА законосъобразно, тъй като липсват каквито и да е доказателства за прехвърляне правото на собственост на посоченото количество пясък или друго право на разпореждане със същата стока от доставчика като негов собственик Дерегистрацията на доставчика след издаване на фактурата неправилно приходните органи са обвързали с правото на данъчен кредит. Законодателят не прави такава обвръзка, нито от факта на дерегистрацията може да се прави извод за нереалност на доставката. В същото време липсата на съпътстващи документи към фактурата, като приемателно – предавателни протоколи или друг документ, който да удостоверява прехвърлянето на 1000 тона пясък от доставчика към ревизираното дружество като получател води до извод, че процесната доставка, фактурирана на касатора не установява реалността й, поради което правилно съдът е приел за законосъобразен отказа на ревизиращия екип на приспадане на данъчен кредит по същата фактура. За доставките по 2 бр. фактури № 0…082/27.02.2024 г. и № 0…085/05.03.2024 г. с издател „ВС Констракшън“ ЕООД също не са ангажирани доказателства от касатора за реалност на доставките на „многофункционален сглобяем контейнер“. Наличието само на фактури и хронологични регистри на счетоводни сметки не представляват доказателства, които категорично да доказват реалното предаване на посочените контейнери. Тази липса на доказателства, ведно с писмените обяснения на доставчика по фактурата, че не е имал взаимоотношения с дружеството – касатора, нито му е издавал фактури представляват индиция за нереалност на процесните доставки. Това е така, тъй като не са ангажирани доказателства от касационния жалбоподател нито в ревизионното производство, нито пред първостепенния съд, които да установят предаването, респ. приемането на процесните контейнери между доставчика и получателя, което обосновава направения извод и в РА, и в съдебното решение за законосъобразен отказ за приспадане на ДДС по спорните фактури като данъчен кредит. По 17 бр. фактури, издадени от „Интербанцо“ ЕООД с общ размер на ДДС 65 933,04 лв. за данъчен период на месец март 2024 г. с предмет „различни видове гуми за трактори и автомобили“ в хода на ревизията освен издадените фактури, са представени и приемателно – предавателни протоколи към всяка една от фактурите, товарителници и стокови разписки. Тези документи, двустранно подписани между страните по доставките са описани подробно в РД, не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за тяхната автентичност. Тези доказателства са били подложени на проверка със съдебно – счетоводната експертиза, поред която въз основа на посоченото във фактурите и посочените съпровождащи ги документи, са направени и съответните счетоводни отчитания. Предмет на процесните доставки са различни видове гуми за строителна техника и автомобили и в приемателно – предавателните протоколи те са описани с техните индивидуализиращи белези. Със съдебно – счетоводната експертиза е констатирано, че приемателно – предавателните протоколи като вид стоки, количества и цени съвпадат с тези по фактурите, както и в стоковите разписки се съдържа същата информация. Относно приложените товарителници вещото лице е констатирало, че те също съвпадат с посочените документи по вид на товара по номера и дата, описание на автомобил, който е извършил превоза, посочен е за доставчик „Интербанцо“ ЕООД и за получател касационния жалбоподател, мястото на натоварване на стоките в гр. Пловдив“, [улица] и са разтоварени в гр. Пловдив, [улица]. Относно вписаното в протоколите транспортно средство, превозвало стоките е установено, че то е собственост на „Катс Груп 21“ ЕООД. Възраженията на приходната администрация, че няма доказателства за наемане на това превозно средство и заплащането на съответната наемна цена, са неоснователни и неправилно съдът ги е споделил. Предвид изложеното налице са основанията по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. За признаване правото на данъчен кредит е необходимо също да са изпълнени и условията по чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС процесните доставки да се използват за облагаемата дейност на дружеството – получател. По делото е налице договор от 13.02.2020 г. между „Автомагистрали“ ЕАД – възложител и „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД – изпълнител, с който последният да предостави на възложителя за временно и възмездно ползване на строителна механизация, транспортни средства и строителни материали за обект №1 „Укрепване на свлачище при с. Козар Белене на републиканския път Бяла - Ботевград при километър 41 + 394 с идентификационен номер PVN 16.37647.01“. С допълнително споразумение № 1 от същата дата към посочения договор е договорено касаторът като наемодател да предостави на „Автомагистрали“ ЕАД под наем на работници и служители за изпълнение на договора, поради което се установява последващите доставки, за които приходните органи не са извършили никакво оспорване, нито са възразили в констатациите си в РД. Освен това по време на ревизията са били представени сертификати за изпълнени ремонтни дейности по поддържане на републикански пътища за зимно почистване, аварийни работи и възстановителни дейности на територията на Областно пътно управление – Смолян. Всичко това доказва, че касационният жалбоподател като получател на спорните фактури е изпълнил предпоставките на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т. 1 ЗДДС, поради което при доказани доставки, той законосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на съда е неправилно относно непризнатото право на данъчен кредит по 17 бр., фактури, издадени от „Интербанцо“ ЕООД в общ размер на ДДС 65 933,04 лв. и съответните лихви, поради което на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 АПК следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което в същата част се отмени като незаконосъобразен посоченият по – горе РА. Относно издадените 23 бр. фактури от „И. Георгиев 1973“ ЕООД за доставки на резервни части с общ размер на ДДС 49 571,60 лв. с предмет „различни видове резервни части за строителна техника и автомобили“. Както по фактурите от „Интербанцо“ ЕООД, така и издадените фактури от “И. Г. 10973“ ЕООД в хода на ревизията са представени доказателства за реалността на доставките, като първоначално при поискване от ревизиращите органи, са представени само екземпляри от процесните фактури и хронологични регистри на счетоводни сметки, а впоследствие и приемателно – предавателни протоколи, стокови разписки и товарителници. Изследвани са и предходни доставки въпреки че практиката на СЕС, както и на ВАС е категорична, че те не са необходими при доказване реалността на доставките от преките доставчици. В действащия ЗДДС няма правна норма, която да обвързва признаването на данъчен кредит по доставки от пряк доставчик с предходните такива, а след като това е така, е безпредметно изследването в хода на ревизията предходните доставки. Без значение е, че след издаването на спорните фактури доставчикът е бил дерегистриран по ЗДДС, тъй като това няма пряко отношение към реалността на спорните доставки. Съдебно – счетоводната експертиза е установила, че посоченото в приемателно – предавателните протоколи отговаря на описанието във фактурите, издадени от „И. Георгиев 1973“ ЕООД, а също и с товарителниците, както и е налице осчетоводяване на фактурите от страните по доставките. Съдът не възприема посоченото от ревизиращите органи и от първостепенния съд, че в товарителниците по делото по фактурите от „Интербанцо“ ЕООД и „И.. Георгиев 1973“ ЕООД липсват задължителни реквизити по чл. 53, ал.1, т. 2, 3, 5 и 9 от Закона за автомобилните превози. В процесните товарителници има достатъчно информация, която съответства на останалите придружаващи фактурите документи. При неоспорване от приходната администрация на частните документи относно тяхната автентичност по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК и при обвързване на фактурите със съпровождащите ги документи, които установяват реалното предаване на процесните стоки, неправилно съдът е подкрепил констатациите на РД, респ. на РА за отказ на правото на данъчен кредит след приспадане на ДДС по доставките. И в съдебно – счетоводната експертиза са проследени реквизитите, както на фактурите, така и на съпроводителните документи, при преценката на които неправилно съдът е приел, че не е доказано правото на данъчен кредит. Относно соченото от ревизиращите органи по всички фактури, предмет на проверката от ревизията и от съда, че в голяма част от спорните доставки за предал стоките е положен подпис на Р. Д., за който се твърди от приходните органи и от съда, че не е управител на дружеството – доставчик. Подписването на подписа на Д. върху съпътстващите фактурите документи, не означава, че те не отразяват реално посочените в тях факти на доставката. Не е задължително тези документи непременно да се подписват от управителите на дружествата, а това може да стане и от друго материално – отговорно лице. Фактът, че приходните органи са установили, че Р. Д. е работил по трудов договор в СД „Драганови и с-ие“, не води до други изводи. Относно лицето Д. Д. важат същите мотиви. Без значение за реалността на процесните доставки е и установеното в ревизията обстоятелство, че лицето Я. П. е обслужвала счетоводно и че същата е подала по електронен път отчетни регистри на част от доставчиците, също не оказва такова влияние върху реалността на спорните доставки до степен, въз основа на която да се направи категоричен извод, че поради изтъкнатите обстоятелства, те водят до извод за нереалност на доставките. С оглед изложеното и по доставките от „И. Георгиев 1973“ ЕООД неправилно решаващият съд е възприел за законосъобразен отказът на ревизиращите органи на правото на данъчен кредит в размер на 49 571,60 лв. и съответните лихви, поради което и в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено – арг. от 221, ал. 2, предл. 2 АПК и на основание чл. 222, ал.1 АПК в частта за непризнатото право на данъчен кредит по посочените по – горе доставки, се отмени като незаконосъобразен и РА. С оглед изхода на делото на отмяна подлежи първоинстанционното решение и в частта за разноските за сумата над 102,26 евро до пълния размер на 3 383,86 евро (6 618,25 лв.). При определянето на разноските съдът е показал непознаване на новата уредба в чл. 161, ал. 2 ДОПК, в сила от 17.02.2026 г. От една страна съдът не е приложил Закона за въвеждане на еврото в Република България и е присъдил разноските в лева, а от друга не е съобразил разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, според която юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. Наредбата за заплащането на правната помощ - чл. 24. При частичната отмяна на първоинстанционното решение, респ. и отмяна на част и на РА, за касационната инстанция на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро предвид изложените по – горе мотиви, а на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД разноски в размер на 33,05 евро. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение