Решение № 856 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2008 г.

Решение № 856 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Министърът на околната среда и водите, кметът на Столична община, "чистота - Искър" ЕООД и директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, чрез процесуалните си представители, са подали касационни жалби срещу решение № 9200 от 19.08.2008 г. на тричленен състав, пето отделение, при Върховния административен съд по адм. д. № 1570/2008 година. Касационните жалбоподатели подържат, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне на съда по процесуално недопустима жалба, алтернативно сочат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. По подробно развити във всяка от касационните жалби съображения в подкрепа на сочените основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение молят да се обезсили съдебният акт при преценка за неговата недопустимост, алтернативно да се отмени, като се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - Сдружение с нестопанска цел "защита здравето и живота на населението и околната среда" гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационните жалби са неоснователни и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил решение № 195/15.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменена заповед № -02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ гр. София и е допуснато предварително изпълнение на решението. Съдът е приел по допустимостта на жалбата, че е подадена в законния срок и от страна, за която е налице правен интерес от оспорването. В тази насока е изложил доводи, че по делото липсват доказателства за съобщаване на оспореното решение на сдружението, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е подадена в срок. Съдът е приел също, че за сдружението е налице правен интерес от оспорването според критериите на чл. 147, ал. 1 от АПК. В тази насока е изтъкнал, че правният интерес се извежда от клаузите на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ НС на 2.10.2003 г. Във връзка с основателността на жалбата съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 99, т. 2 от АПК за отмяна на влязлата в сила заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ гр. София, поради което оспореното решение е незаконосъобразно. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решение № 195 от 15.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите е издадено реда на Глава седма от АПК - възобновяване на производства по издаване на административни актове, на основание чл. 99, т. 2 от АПК и с него е отменена заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ-София, с която е наредено на 3.10.2005 г. да бъде прекратена експлоатацията на депо "суходол", като бъде преустановен приема на отпадъци и да бъде започната процедура по закриване на депо "суходол" в съответствие с утвърдения с решение № Б-19/2005 г. на директора на РИОСВ - София план за привеждане в съответствие на депото с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Съгласно чл. 104 от АПК издаденият при възобновяване на производството нов акт може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Текстът на чл. 104 от АПК по общ начин показва както решението, което може да се вземе при новото произнасяне, така и редът, по който заинтересованите лица мога да упражнят правото си на защита срещу този нов административен акт, в зависимост от характеристиката на същия и произтичащите правни последици. В разглеждания случай, оспореното решение по своята правна природа е индивидуален административен акт - обективира властническо волеизявление на компетентен административен орган, с което се създава ново правно положение. Решението има конкретен, определен адресат и това е директорът на РИОСВ - София, на който се дават права да извършва дейностите по сметосъбиране и депониране на битовите отпадъци, генерирани на територията на Столична община. Ето защо, преценката за законосъобразност на производството по издаването и оспорването му следва да се осъществи съобразно правилата, относими към индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, заинтересовани от оспорването на акта са освен адресата и гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси се засягат от него. СНЦ "защита здравето и живота на населението и околната среда" има качеството на заинтересована страна по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК и за него е налице правен интерес от обжалване на решението по чл. 99, т. 2 от АПК. Изложените в тази насока доводи от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Този извод следва и от анализа на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите, съгласно която управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците. В ЗУО и Наредба № 8/24.08.2004 г., издадена от министъра на околната и среда и водите в изпълнение на законовата делегация по чл. 15, ал. 2 от ЗУО, не се съдържа дефиниция на понятието "засегната общественост", която разполага с правен интерес от обжалване на административните актове, засягащи правото на здравословна околна среда, поради което следва да намери приложение даденото определение с нормата на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Според текста на същата "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Предвид изложеното, правният интерес на сдружението от оспорване на процесното решение произтича от предмета и целите, за които е учредено, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние. С оглед тези съображения, неоснователни са релевираните в касационните жалби доводи за недопустимост на решението, съответно на първоначалната жалба поради това, че актът не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и за липса на правен интерес по отношение на СНЦ "Защита здравето и живота на населението и околната среда". Основателни са оплакванията за недопустимост на решението във връзка със срочността на първоначалната жалба. Видно от данните по административната преписка решение № 195/15.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите е оповестено от всички ведомства - участници в производството по чл. 99 и сл. от АПК. Съгласно приложения по делото констативен протокол от 15.11.2007 г. съобщението за издаване на решението на министъра на околната среда и водите е извършено чрез поставяне на същото на информационното табло в сградата на министерството и е публикувано на уеб страницата на МОСВ - срвн. заявка № 362/16.11.2007 г. Административният акт е оповестен и чрез поставянето му на информационното табло на РИОСВ - София (вж. протокол от 16.11.2007 г.) и на информационното табло на Столична община, видно от протокол от 19.11.2007 година. Жалбата на СНЦ "Защита здравето и живота на населението и околната среда" е подадена на 14.01.2008 година. При тези фактически обстоятелства, изводът на решаващия съд, че обжалваното решение не е съобщено на жалбоподателя съгласно изискването на чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е процесуално допустима, е неправилен. Както вече се посочи, жалбоподателят, сега ответник по касация, не е адресат на оспорения административен акт. Неговият правен интерес се легитимира от клаузите на Орхуската конвенция за достъпа до информация и участието на обществеността в процеса и от цитираните по-горе разпоредби на вътрешното ни законодателство, предвиждащи достъп на гражданите и организациите, включително на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, до съдебна защита във връзка с въпроси, касаещи околната среда. По аргумент от чл. 6, т. 9 от Конвенцията, гарантирането на това право се осъществява чрез оповестяване на административния акт по способите, предвидени в АПК и специалните закони. В разглеждания случай съобщаването е осъществено съобразно правилото на чл. 61, ал. 3 от АПК - чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление и в Интернет страницата на МОСВ, както и чрез поставяне на таблото за обявление и на другите административни институции, участници в производството - Столична община и РИОСВ - София. При положение, че сдружението - жалбоподател(сега ответник по касация) не е адресат на решението на министъра на околната среда и водите и няма качеството на страна в административното производство с посочен адрес, телефон, факс или електронна поща, които да са известни на органа, за него не е възникнало задължение да уведоми лично жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК. Предвид характеристиката на оспореното решение като индивидуален административен акт, срокът за обжалването му е 14-дневен и започва да тече от съобщаването му, извършено по правилото на чл. 61, ал. 3 от АПК. Сдружението е разполагало с възможността да узнае за издадения административен акт най-късно на 19.11.2007 г., но дори да се приеме, че това е станало на 30.11.2007 г., жалбата отново е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок. Неоснователни са възраженията на сдружението, че на Интернет страницата е публикувано съобщение, в което не е конкретизиран както актът, издаден от министъра на околната среда и водите, така и актът, който е отменен по реда на чл. 99, т. 2 от АПК. Данните по делото сочат, че съобщението съдържа ясна и точна информация за решението на министъра на околната среда и водите, както и, че самото решение е публикувано изцяло - срвн. заявка за извършване на промени в информацията на уеб страницата на МОСВ и представената пред настоящата инстанция извадка от "новини" от сайта на МОСВ. В акта изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС. Поради това, към момента на подаване на жалбата до съда - 14.01.2008 г., процесуалното право на сдружението да оспори решението на министъра на околната и среда и водите е било погасено, респ. - жалбата е просрочена. Ето защо, съдът като се е произнесъл по същество по жалбата на СНЦ "Защита здравето и живота на населението и околната среда" е постановил недопустим съдебен акт. Поради това обжалваното решение следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,