Решение № 7738 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район „Овча купел“ на СО, чрез гл. юриск. Петков, срещу Решение №5931 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело №12835/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. Б. от гр.София срещу негова Заповед №РОК25-РД55-155 от 19.11.2025г., с която е отказано изплащане на компенсация по заявление на лицето вх. №РОК25-КМ01-211 от 19.10.2025г. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Д. Д. Б., чрез адв.Маринова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед, издадена от касатора, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт, макар и издаден от компетентен орган, е материално незаконосъобразен. Административният орган неправилно е отказал търсеното компенсиране на разходи с мотив, че детето не е било записано в общинска детска градина, поради нередовни документи. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия – за обосновани. От установената фактическа обстановка е видно, че ответникът по касация, като майка на детето В., род. [дата на раждане]., е входирала на 19.10.2025г. до районния кмет заявление(по образец), с което е декларирал определени обстоятелства, с оглед установяване правата си да получи средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на детето си, което не е било прието в общинска детски ясла или яслена групи в общинска или държавна детски градини, поради липса на свободни места, а отделно е подала последващо на дата 27.10.2025г.(също по образец) искане за компенсиране на извършените и поети от нея разходи за учебната 2025/2026г. за периода септември-октомври 2025г., направени за престоя на В. в частна детска градина [заличен текст], гр.София. В тази връзка следва да се посочи, че уредбата, при чието прилагане е следвало да разреши казуса районният кмет, е дадена с Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места(по-надолу само Наредбата), в която от една страна са уредени условията за компенсиране(чл.3 от същата), а последващо(чл.4 от същата) и допустимите за компенсиране разходи. Именно и поради това търсещите установяване и компенсиране на разходите лица, подават отделно и заявление(Приложение към чл.7 ал.1 от Наредбата), и искане(Приложение към чл.10 ал.1 от Наредбата). В отговор на първото компетентният орган следва да установи правата на лицето, което го е сезирало, респ. когато не са налице условията по чл.3 от Наредбата за издаде отказ по чл.7 ал.4 от същата, който може да се обжалва по реда на АПК. Едва след като извърши тази преценка(по заявлението), органът извършва последващо и преценката по чл.4, като с акта си по чл.9 ал.2 от Наредбата следва да посочи дали има допустими разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. В разглеждания случай от фактическите и правни основания за издаване на акта(чл.59 ал.2,т.4 АПК) се установява, че в него е визирано, че той се постановява във вр. с чл.9 от цитираната Наредба, а отделно от това в края му е посочено, че отказът се формира на основание чл.9 ал.2 от подзаконовия нормативен акт. От съдържанието на отказа обаче се вижда, че с него е обсъдена липсата на едно от условията по чл.3 ал.1, т.1 от Наредбата, което пък навежда, че сме изправени пред отказ по чл.7 ал.4 от Наредбата. При това положение остава неясно по кое от двете сезиращи: заявление от 19.10.2025г. или искане от 27.10.2025г. на Б. се е произнесъл административния орган, респ. дали и по двете, което правилно е мотивирано административния съдия да отмени атакуваната заповед на това самостоятелно основание. На следващо място, необходимо е да се отбележи, че Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места е приета с постановление на МС. За разлика от това редът за приема на децата е уреден с Наредба за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет. В Наредбата, приета от МС, чл.3 ал.1, предвижда пет условия, които следва да са налице кумулативно, за да може родителите да получат средства за компенсиране на разходите си, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата си, като това по т.1 е следното „детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места“. За разлика от това Наредбата на СОС регламентира кандидатстването (чл.12), класирането(чл.14) и записването(чл.15) на децата в общинските детски ясли и градини. В тази връзка не е спорно, че детето В. е кандидатствало, било е класирано, но в крайна сметка не е било записано в общинската детска градина. В тази връзка административният орган е приел, че детето не е било прието по см. на Наредбата, приета от МС, поради това, че не е било записано по см. на общинската Наредба. В тази връзка в обжалвания акт липсват изложени обстоятелства за съдържанието на основанието „…отказано записване поради нередовни документи…“, вкл. с оглед въведените от касатора последващи твърдения, че класираното дете не е записано, тъй като директорът на общинската детска градина е установил, че родителят е заявил критерии, които не могат да бъдат доказани със съответните документи или служебни проверки, реферирайки към правилото на чл.15 ал.6 от Наредбата на СОС. В тази насока следва да се отбележи(както е посочил и първостепенният съд), че при тази хипотеза не става ясно и след като не е установил наличието на някои от заложените и заявени критерии, дали те се изключват и това води до промяна в броя получени точки и отпадане на детето от класирането, или това е вид санкция за заявяване на критерии, които не могат да бъдат доказани със съответните документи или служебни проверки. Освен това в посочената новела от акта на вторична правна уредба на СОС се визира и хипотеза на случаи, когато са констатирани невярно заявени обстоятелства, поради което детето губи правото да кандидатства до началото на класиранията за следващата учебна година. В този смисъл не става ясно дали заявяването на критерии, „…които не могат да бъдат доказани със съответните документи или служебни проверки…“ е идентично с „…невярно заявени обстоятелства…“. В тази връзка органът е следвало да изложи мотиви каква фактическа обстановка приема с оглед записаните в акта му „нередовни документи“ и как това се отнася от една страна към визираното правило в общинската Наредба, а от друга и спрямо заложеното изискване на чл.3 ал.1, т.1 от Наредбата, приета с акт на МС. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на общо 511,30 евро, съобразно представения списък на разноските и доказателства за понасянето им. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,