Решение № 1352 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М., чрез адв. С. Атанасов като процесуален представител, против решение 497 от 15.04.2024г., постановено по адм. дело 168/2023 г. по описа на Административен съд Търговище. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите относно вида на строежа с твърдения, че същият представлява текущ ремонт на съществуващата сграда, извършен при условията на аварийност и неотложност. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кметът на община Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на М. А. М. срещу заповед РД-3-1507/21.12.2022 г. на кмета на община Търговище, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, е наредено премахване на незаконен строеж: "основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка в гараж , долепена до източната фасада на жилищната сграда и на уличната регулационна линия в ПИ с пл. 152, УПИ ІІ-152, кв.31 по ПУП на [населено място], община Търговище. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата, а във връзка с вида и квалификацията му -че представлява основен ремонт на постройка на допълващото застрояване, т.е. строеж от шеста категория, извършен без изискващото се разрешение за строеж по чл.147, ал.1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Приема, че строежът е извършен в периода 2018г.-2021г. и не е търпим съгласно §16 и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Счита за недоказани възприетото от органа преустройството на съществуващата сграда, както и доводите на оспорващия за аварийно-възстановителен характер на строителните дейности. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение и параметри, потвърдени от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт 22/25.11.2022г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка в гараж, а от доказателствата към административната преписка, от свидетелските показания и от заключението на вещото лице се установява, че след придобиване на собствеността върху сградите в имота през 2016 г., жалбоподателят М. предприема строително монтажни работи по отношение на съществуващата стопанска постройка, долепена на източната фасада на жилищната сграда и на уличната регулационна линия, като: изгражда външни стени с газобетонни блокчета и носеща конструкция с дървени колони, дървена покривна конструкция с покритие от керемиди; монтира гаражна врата на северната фасада и полага външна изолация на стените. При тези установявания от фактическа страна, правилно съдът е приел, че се касае за основен ремонт, а доводите в касационната жалба за извършен текущ ремонт са в противоречие с вида на реализираните строително-монтажни работи. Последните, преценени съобразно легалните дефиниции за основен ремонт в § 5, т. 42 ДР ЗУТ, съответно за текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, потвърждават квалификацията на процесния строеж в издадената заповед, включващ замяна на първоначално вложените, но износени материали и конструктивни елементи на външните стени и покрива с нови такива, с което е възстановена годността за експлоатация на сградата. От изложеното следва, че извършените строително-монтажни работи са свързани с премахване на зидове и засягат покривната конструкция, което ги дисквалифицира като текущ ремонт, независимо, че няма промяна в размерите на постройката. Предвид липсата на доказателства, които да установяват ползването на сградата като гараж, неправилно органът е приел, че в случая е извършено преустройство. Горният извод обаче, констатиран и от съда, сам по себе си не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, в която строежът е определен като основен ремонт на съществуваща постройка, който е надлежно доказан. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за проведеното строителство, а именно на разрешение за строеж, изискуемо според разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ. Последното е необходимо и в хипотезата на чл.148, ал.6 ЗУТ, чиято приложимост претендира касаторът. Следва да се има предвид, че дори при бедствени и аварийни ситуации, съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ, се дължи издаване на разрешение за строеж по изключение по частични работни проекти и по време на строителството, а по делото няма доказателства за направено искане в този смисъл от страна на собственика. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Тази последица не може да се преодолее в случая, тъй като не са налице изискванията за неговата търпимост в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид периода на процесното строителство, извършено през 2018г.-2021г. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,