Решение № 14788 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 374/2010 г.

Решение № 14788 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 374/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Паун Лилянов Паунов от гр. Хасково против решение № 427/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 748/2009 г. на Административния съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 679/06.10.2009 г. на командира на поделение 52740 - Хасково. Поддържа оплакване за материална незаконосъобразност, поради неправилно определяне размера на дължимите обезщетения. Твърди, че обжалва решението само в частта, относно определените в оспорваната заповед обезщетения, дължими на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 227, ал. 4 от ЗОВСРБ, по които липсвало произнасяне от съда. Моли за отмяна на заповед № 679/06.10.2009 г. на командира на поделение 52740 - Хасково в частта за броя на брутните месечни възнаграждения от 5 на 10 такива. Ответникът - командирът на поделение 52740 - Хасково - чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред Административния съд - Хасково е образувано по жалба на Паун Лилянов Паунов от гр. Хасково срещу заповед № 679/6.10.2009 г., с която: 1. на основание чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 80, т. 3 и чл. 86, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и чл. 17 от Инструкция 11/26.06.2001 г., командирът на поделение 52740 - Хасково прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба, освобождава от длъжност и от военна служба с изключване от военен отчет на ефрейтор Паун Лилянов Паунов, поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи с експертно решение. 2. Със същата заповед на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 199 от ЗОВСРБ и в изпълнение на заповед на министъра на отбраната № ОХ-404/30.10.1996 г. командирът определя и изплащане на полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба. С решение № 427/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 748/2009 г. Административният съд Хасково е приел, че заповед № 679/06.10.2009 г. на командира на поделение 52740 - Хасково е издадена в съответствие с чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ и е отхвърлил жалбата на Паун Лилянов Паунов. С определение от 29.10.2009 г. на основание чл. 135, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на касатора против процесната заповед в частта за определените обезщетения, дължими на по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 от ЗОВСРБ. За да прекрати производството по делото е приел, че претендираното увеличаване на размера на обезщетението има характер на искова молба, поради което е изпратил копие от делото по исковата претенция на Районен съд - Хасково по подсъдност. В касационната жалба се поддържат оплаквания единствено относно размера на определеното обезщетение и основанието на което същото се дължи. Тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не касаят правилността на решението, което има за предмет заповедта само в частта й по т. 1. - съдът се е произнесъл единствено относно прекратяването на правоотношението. По отношение размера на обезщетението съдът е постановил посоченото определение от 20.10.2009 г. Това определение за изпращане на делото по подсъдност не прегражда хода на делото и не накърнява правото на защита на жалбоподателя, поради което за него не съществува и правен интерес от обжалването му. Актът - определение или разпореждане, с който съдът решава въпроса за подсъдността (чл. 135, ал. 1 АПК), не прегражда развитието на производството, което следва да продължи пред съответния съд. Дали делото му е подсъдно - съдът решава сам, като определението, с което прави това е необжалваемо, но подлежи на контрол по линия на касационното обжалване на съдебното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение