Решение № 4345 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2015 г.

ВАСI отделение03.04.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 956/28.04.2015 г. по адм. д. № 1798/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 1201168_1/27.12.2012 г. на ТД на НАП-В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит над 417 126,56 лв до 517 626,56 лв със съответните лихви за м. 9.2011 г. по фактура на "ЗП к. 88" ЕООД, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "В. к." ЕООД с управител В. К., с ново име "В. к." ЕООД с управител К. В. против РА № 1201168_1/27.12.2012 г. на ТД на НАП-В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит над 417 126,56 лв до 517 626,56 лв със съответните лихви за м. 9.2011 г. по фактура на "ЗП к. 88" ЕООД. ОСЪЖДА "В. к." ЕООД с управител В. К., с ново име "В. к." ЕООД с управител К. В. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-В. 11 831,73 лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4345 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2015 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено като неправилно решение № 956/28.04.2015 г. по адм. д. № 1798/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 1201168_1/27.12.2012 г. на ТД на НАП-В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит с начислени лихви и определените разноски. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "В. к." ЕООД с управител В. К., с ново име "В. к." ЕООД с управител К. В., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1201168_1/27.12.2012 г. на ТД на НАП-В. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит над 417 126,56 лв до 517 626,56 лв със съответните лихви за м. 9.2011 г. по фактура на "ЗП к. 88" ЕООД като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В отменената част от РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 100 500 лв по фактура № 10 -53/30.09.2011 г. за доставка на 670т слънчоглед от "ЗП к. 88" ЕООД с получател ревизираното лице. За да уважи жалбата в тази част съдът е приел, че страните не спорят, че 670 т. слънчоглед е наличен, след като е наложена обезпечителна мярка запор с постановление № 45785/1.11.2011 г. на публичния изпълнител. Съдът неправилно посочва обезпечителната мярка като възбрана, която е приложима за недвижими вещи. В мотивите си съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел, че не е доказано индивидуализиране и предаване на зърното, тъй като не са представени товарителници, които да установят предаване на фактурираните стоки. Приел е, че цитираното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е доказателство, че 670т. слънчоглед е наличен. Изводът е необоснован. След като в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата от 30.09.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС и е констатирано, че по фактурата не е осъществена доставка, органът по приходите е формирал ясен извод, че слънчогледът по фактурата не е наличен в патримониума на ревизираното лице, който се потвърждава от приложеният на л. 22 от делото протокол за опис от 8.11.2011 г. на Т. Т. - публичен изпълнител при ТД на НАП-В., в който публичният изпълнител е констатирал, че за "В. к." ЕООД не се е явило лицето на уговорената дата за извършване на описа на стоките, поради което описът не е осъществен. Съгласно чл. 207, ал. 1 от ДОПК запорът на стоки в оборот се извършва с опис. О. е доводът на касатора, че след като не е направен опис на стоките запор върху 670 т слънчоглед не е наложен и не може да се поддържа, че е доказано владеенето на това количество слънчоглед от ревизираното лице. Счетоводните данни за наличност на 683 т слънчоглед не са достатъчни, за да се приеме, че доставката по спорната фактура са осъществени, след като по делото не са представени доказателства за приемо-предаване на стоките по спорните фактури. По делото са представени само две товарителници от 29.09.2011 г. с изпращач "ЗП к. 88" ЕООД и получател - ревизираното лице, без подписи на изпращач, превозвач и получател, които на основание чл. 51, ал. 1 от ЗАвтП нямат доказателствена стойност и не установяват предаване на посочените в тях количества слънчоглед на ревизираното лице. Липсват доказателства за индивидуализиране и предаване на 670 т слънчоглед от доставчика на ревизираното лице, поради което изводът на ревизиращите органи, че доставката по тази фактура не е осъществена е законосъобразен. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит над 417 126,56 лв до 517 626,56 лв със съответните лихви за м. 9.2011 г. по фактура на "ЗП к. 88" ЕООД и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. За първата инстанция касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 8166,41 лв, а за касационната инстанция има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 3665,32 лв - общо за двете инстанции 11 831,73 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1