Решение № 6839 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2013 г.
ВАСVIII отделение21.05.2014 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1465 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 3993/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, Х състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6839 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу Решение № 1465 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 3993/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, Х състав. С обжалваното решение по жалба на "Ралекс 3" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161203107 от 27.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с Решение № 1490/3.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Пловдив в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ралекс 3" ЕООД в общ размер на 8660 лева, както и директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е осъден да заплати разноски в размер 770 лева на оспорващия. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че фактическата обстановка не е правилно установена от първоинстанционния съд, като същия е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и това е довело до формиране на неправилния извод за незаконосъобразност на РА в оспорената му част. Иска се отмяната на решението с последиците за това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, иска прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и разноските по делото да бъдат възложени изцяло за ревизираното лице. Ответната страна - "Ралекс 3" ЕООД, не се изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на "Ралекс 3" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 161203107 от 27.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с Решение № 1490/3.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ралекс 3" ЕООД в общ размер на 8660 лева. Предмет на процесните доставки са проектантски права. Установено е, че фактурите са издадени от "Алфа Комерс Груп Е. Грозданова" ЕТ и са във връзка с три сключени договора между "Ралекс 3" ЕООД и едноличния търговец. С договори № № 31 от 20.05.2011 г., № 32 от 11.07.2011 г. и № 37 от 3.08.2011 г. ревизираното лице се съгласява да закупи правата и задълженията във връзка с изработката на инвестиционни технически работни проекти за обекти Читалища, съответно "Просвета 1963", с . Православ, общ Братя Даскалови, обл. Стара Загора за сумата 13 900 лева без ДДС; "Отец Паисий 1928", с. Мирово, общ. Братя Даскалови, обл. С. Загора за сумата от 14 700 лева без ДДС и "Даньо Василев 1925" с. Ястребово, общ. Опан за сумата от 14 700 лева без ДДС. ДО и ДДС са платени по банков път. От страна на доставчика ЕТ "Алфа Комерс Груп Грозданова"са представени договори за инвестиционно проектиране с № № 3 от 18.03.2011 г., № 2 от 18.03.2011 г. и № 5 от 14.08.2011 г., сключени между едноличния търговец и "Алтис" ЕООД като проектант, в които възложителят възлага на дружеството да изработи технически инвестиционни проекти, включващи различни части - архитектура, конструкции, електро вътрешни инсталации, В и К вътрешни инсталации, ЕЕТИЕС, водоплътна яма, пожарна безопасност, геодезия относно реконструкция, ремонт и благоустрояване на прилежащите пространства на посочените обекти читалища. Представени са дискове с изработените чертежи и приемо-предавателни протоколи от 11.04.2011 г., 11.04.2011 г. и 30.09.2011 г. Между "Ралекс 3" ЕООД и читалищата няма сключени договори. Установява се, че договори за консултантски услуги с № № 19 от 24.02.2011 г., № 18 от 16.02.2011 г. и № 42 от 1.08.2011 г. и № 43 от 15.08.2011 г. във връзка с кандидатстване по ПРСР и инвестиционно проектиране /изготвяне на проекти, са сключени между едноличния търговец и съответните читалища. Съгласно договорите ЕТ "Алфа Комерс Груп - Е. Грозданова" се задължава да изготви инвестиционните проекти като търговецът е собственик на правата върху тези проекти и може да прехвърля тези права без уведоми възложителите - читалищата. Цената на услугата по изготвяне на проектите е 13900 без ДДС, 14700 лева без ДДС и 14700 лева без ДДС. Съобразно тези факти данъчните органи приемат, че договорите, сключени между читалищата и едноличния търговец уреждат прехвърляне на авторските права върху проектите, а не и собствеността върху самите проекти. Констатирано е също, че изготвените проекти за трите читалища са предадени от ЕТ на председателите на читалищата преди издаването на фактурите с получател ревизираното лице и преди да бъдат подписани договорите между ревизирания субект и търговеца. Прието е, че към датата на издаване на фактурите, по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит предмет на сделка може да бъде само авторското право върху проекта, а не и самия проект, тъй като същите са надлежно предадени на читалищата. С оглед на горното е обоснован изводът за липса на доказателства за реално извършване на процесните доставки и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 9 от ЗДДС в общ размер на 8660 лева. АС Пловдив е изложил мотиви за материална незаконосъобразност на РА в оспорената част. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същото е и правилно. Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, твърдяно от касатора. Фактите по спора са правилно установени, като първостепенният съд е анализирал всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и не е накърнил правото на защита на страните в процеса. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. В процесния случай необосновано органите по приходите приемат, че не е налице извършена доставка на услуга /прехвърляне на проектантски права/ по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. Съгласно трите договора, сключени между ЕТ "Алфа Комерс Груп - Елена Грозданова" и "Ралекс 3" ЕООД продавачът предлага, а Купувачът приема да закупи правата и задълженията оп изработката на инвестиционните технически /работни проекти за отделните обекти Читалища. Съгласно чл. 5 от договорите двете страни се договарят всички задължения по изготвянето на инвестиционните проекти до получаване на строително разрешение да бъдат в задължение на Подавача, а всички проектантски права и задължения след изготвяне и одобрение на проекта да са в полза на Купувача. Съгласно чл. 6 от договорите собствеността върху правата, както и документацията по изготвените инвестиционни технически проекти преминават в полза на Купувача в момента на плащане съгласно чл. 3. По делото не е спорно и не се отрича от ревизираното лице, че самите инвестиционни проекти са изработени и са предадени от едноличния търговец на читалищата, с които същият е сключил посочените по - горе договори. Изрично в договорите / чл. 10/ е посочено, че авторското право върху изработения съгласно договорите технически инвестиционни проекти, принадлежи на ЕТ "Алфа Комерс груп - Елена Грозданова", като същият може да го преотстъпва възмездно или безвъзмездно, както и правата и задълженията по изпълнението на договорите, на трети лица без предварително или изрично съгласие на възложителите. Следователно, обосновано АС Пловдив е приел, че фактическото предаване на материалния носител на авторското право върху проектите не покрива елементите от фактическия състав на прехвърляне на самото авторско право по изработените инвестиционни обекти, какъвто е предметът на доставките по спорните фактури. Неоснователно е позоваването от страна на решаващия орган на § 2, т. 9 от ДР и на чл. 3, ал. 1, т. 8 на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАвтПСП/ с твърдение, че предметът на процесните доставки не е одобрен архитектурен проект и съответно, не може да бъде обект на покупко-продажба, в случая не се касае за доставка на услуга по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно § 2, т. 9 от ДР на ЗАвтПСП произведения на архитектурата са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характери, регистрирани от организацията по чл. 40. От друга страна, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАвтПСП обект на авторско право са одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област от науката и техниката. Видно от събраните по делото доказателства в разрешение за строеж № 31 от 2.09.2011 г., № 27 от 24.04.2012 г. и № 32 от 20.09.2011 г. на главния архитект на Община Братя Даскалови изрично е отразено, че са налице одобрени инвестиционни проекти във фаза технически проекти за посочените обекти, но в по-късен момент от датата на издаване на фактурите. Това обстоятелство не води до извода за липса на реално осъществяване на процесните доставки, до което неправилно заключение са достигнали ревизиращите. След като от съдържанието на процесните договори, сключени между ревизираното лице и неговия доставчик се извлича прехвърлянето на право върху нематериално имущество, каквито са правата върху инвестиционен технически проект, то обосновано решаващият съд е приел, че отказът от приспадане правото на данъчен кредит в общ размер на 8660 лева е формиран при неправилно прилагане материалния закон. Безспорно е установено, че е налице разплащане на ДО и ДДС по фактурите, като между страните по сделките са подписани протоколи, приложени по делото / на л. 248, л. 251 и л. 254/, съгласно които договорите между страните са изпълнени по начина, уговорен в него. Следователно, констатацията в РА за наличие на основание за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит е оборена от ревизираното лице и законосъобразно първостепенният съд е отменил РА в обжалваната му част. Неоснователно е изложеното от касатора за изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат възложени на дружеството с оглед нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Приетите по делото от първостепенния съд писмени доказателства съставляват част от административната преписка, поради което не може да се приеме за основателно твърдението на касационния жалбоподателя, че същите са ангажирани за първи път пред съда. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение