Решение № 579 от 14.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104949/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Мадан, ул. “Перелик“ № 2, ап. 116, чрез пълномощника му по делото адв.В. Ч., против Решение №151 от 23.07.2024г. по в. гр. д. №236/2024г. на Окръжен съд- Смолян в частта му, с която е било потвърдено Решение №28 от 07.02.2024г по гр.д. №226/2023г. на Районен съд- Мадан, с което е бил отхвърлен за разликата над 9000 лв. до пълния претендиран размер от 18000 лв., представляващи частичен иск от 50000 лв., предявеният от С. Г. А. против “Горубсо- Мадан“ АД, ЕИК 120057853, иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, дължащи се на получено при ответника професионално заболяване- „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций - Силикоза - I-ва ст.- фиброзна форма“, за което е призната 20 % трайно намалена работоспособност, установено с експертно решение от 26.04.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД- гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, като се иска отмяната му и уважаване на иска в пълния му предявен размер. Ответната страна по жалбата “Горубсо- Мадан“ АД, ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.Мадан, ул."Явор" № 1, чрез пълномощника си юрк. Елвира Айренска, е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. С определение №2375 от 12.05.2025г. по настоящото гр. д. №4949/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като е прието, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване: Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, а когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. При определяне на обезщетението се вземат предвид и конкретните социално- икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело. По касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответното дружество “Горубсо- Мадан“ АД, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че с експертни решения на компетентните за това медицински органи /ТЕЛК и НЕЛК/ на ищеца С. Г. А. са били определени 91% трайно намалена работоспособност за срок до 01.04.2026г., включващи 20% трайно намалена работоспособност поради професионално заболяване “силикоза I-ва ст.- фиброзна форма“ с дата на инвалидизиране- 28.05.2022г., както и наличието на причинно-следствена връзка между професионалното заболяване на ищеца и работата му при дружеството-ответник. Отговорността на ответника като работодател е обективна и безвиновна /не зависи от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите/ и не може да бъде изключена поради това, че ответникът е предприел действия за подобряване на условията на труд и предпазване на здравето на работниците. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания съдът е установил, че в резултат на професионалното заболяване "силикоза I-ва степен- фиброзна форма" ищецът търпи поС.ни болки и страдания под формата на задух, пристъпна кашлица, бодежи в гърдите, лесна уморяемост при физическо усилие, изпада в неудобни ситуации, когато започне да кашля, има неудобство в общуването си с хора, чувства се депресиран, страда от безсъние, срещал затруднения в домакинството и в работата си като продавач- консултант. Заболяването е в началната си форма, като част от оплакванията на ищеца могат да се дължат и на останалите негови заболявания /двустранен неврит на слуховите нерви; хронична обструктивна белодробна болест; радикулопатия; увреждане на десет улнарен нерв; артериална хипертония, хипертонично сърце; екстрасистолна аритмия; световъртеж от централен произход без двигателен дефицит/, за които не е установена по безспорен начин причинната връзка между условията на труд при ответния работодател и възникването им. Цялостното здравословно съС.ие на ищеца не го е възпрепятствало да упражнява трудова дейност. Предвид горното съдът е приел, че на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер на 9 000 лв., като предвид началната фаза на заболяването, при евентуално влошаване на здравословното му съС.ие, той може да претендира ново обезщетение за претърпените вреди. По така изложените съображения съдът е уважил предявения иск до размера от 9000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 18000 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба на ищцовата страна, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за "справедливост" по чл. 52 от ЗЗД и с посочените в задължителната и казуална съдебна практика обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определянето му. При определянето на същото въззивният съд не е отчел в достатъчна степен установеното от свидетелските показания по делото отражение на развилото се при ищеца професионално заболяване върху физическото и психическото му съС.ие, начина му на живот, трудовата му дейност и социалните му контакти. Действително по делото е установено, че въпреки заболяването си ищецът продължава да работи като продавач- консултант, но от свидетелските показания е видно, че изпитва значителни затруднения и неудобство пред клиентите при изпълнението на трудовите си задължения. Не е взето предвид и заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, съгласно което заболяването „пневмокониоза- силикоза“ има необратим характер, а последица от него е и констатираното при ищеца съпътстващо му заболяване- хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/. Не са били отчетени в пълна степен и социално- икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на инвалидизирането на ищеца, както и съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при сходни хипотези- /Решение № 281 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г., четвърто г.о.; Определение № 5995 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2024 г., III г. о., и др./. При обективно установените по делото обстоятелства определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 9000 лв. не отговаря на критерия за „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД. Според настоящия състав на съда действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на развилото си при него професионално заболяване следва да бъдат оценени на 18000 лв., в какъвто размер следва да му бъде определено обезщетение. Предвид горното в частта му, с която искът е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 9000 лв. до предявения размер от 18000 лв., обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за уважаване на иска за посочената разлика, ведно със законната лихва върху същата за периода от посочената в решението на ТЕЛК дата на инвалидизиране- 28.05.2022г. до окончателното й заплащане. С оглед пълното уважаване с настоящото решение на предявения иск следва да бъде преразгледан и въпросът за присъдените в полза на ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, които следва да се присъдят в пълния им размер. Предвид горното за първоинстанционното производство в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1010 лв., а за въззивното производство- в размер на 1200 лв. С оглед крайния изход на спора на ответника не се дължат разноски за първоинстанционното и въззивното производство, поради което първоинстанционното решение в частта му, с която в негова полза е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 125 лв., както и разноски за експертиза в размер на 150 лв. следва да бъде отменено. За касационното производство ищецът не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът “Горубсо- Мадан“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции върху уважената с настоящото решение част от иска в размер на 750 лв., както и допълнително разноски за изготвената пред първата инстанция експертиза в размер на 150 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,