Решение № 2003 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2010 г.

Решение № 2003 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Найден Колев Колчевски от гр. Русе, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 9 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 51/2010 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 142 от 27.11.2009 г. на Директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - Русе. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли съда да го отмени. Излага твърдения, че при постановяването на обжалваното решение съдът не е обсъдил съвкупно и задълбочено събраните по делото доказателства, което е довело до опорочаване на фактическите му изводи и правни констатации. Ответникът - Директора на Агенция "Митници" не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на касатора против заповед № 142/27.11.2009 г., с която Директора на РМД -Русе му е наложил дисциплинарно наказание "порицание". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си съдът на база на събраните доказателства правилно е приел, че изложените от дисциплинарнонаказващия орган фактически основания за налагане на наказанието - че касаторът в качеството му на Началник МП "Пристанище" при Митница Русе е допуснал извършването на контролни действия, включително задействане на ТИР карнети от митнически служители на пункта в извън работно време, без да е указал правното основание на исканията върху молбите на фирмите - искатели по чл. 3, ал. 2 от Тарифата по чл. 12 ЗМ, като и без посочените фирми да са представили пълномощно от титулярите на ТИР-карнетите за представителство пред митницата. Освен това не е проконтролирал своевременното заплащане на дължимите такси по чл. 3, ал. 1 от Тарифата. Правилен е и изводът на съда, че така установените конкретно извършени фактически действия от страна на касатора са в нарушение на дадените указания № КЙ-4343 от 08.05.2003 г. на Началника на Митница Русе - р. III, тъй като макар да е определил поименно митническите служители, които да извършат контрола не е определил правното основание на искането. Правилно съдът е установил въз основа на представените от страните доказателства, че конкретните случаи, визирани в обжалваната пред него заповед исканията са от фирми, които нямат качество на титуляри на режима, като не са представили пълномощни от титулярите на карнетите ТИР за представителство пред митниците. Обоснован е и изводът на съда, че в конкретния случай е налице и неизпълнение на задължение по р. II от Указания № КЙ 4343 от 08.05.2003 г. на Началника на Митница Русе, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява Колчевски да е изисквал или получавал отчет от служителя на пункта, извършил митническия контрол по процесните искания. Предвид изложеното съдът намира, че наведените конкретни доводи в касационната жалба за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение