Решение № 4038 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 464/2022 г.

Решение № 4038 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 464/2022 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Консулско длъжностно лице в Консулска канцелария Бурса, към Генералното консулство на Република България в Истанбул, Република Турция, чрез упълномощен юрисконсулт Е. Василева против решение № 6716 от 15.11.2021 година на Административен съд София - град, I отделение, 19-ти състав, по адм. д. № 8694/2021 година, с което е отменен отказ рег. № 21001834 от 9.08.2021 г. за издаване на виза вид "D" на аташе при консулска канцелария в гр. Бурса, Република Турция. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Развива тезата, че по делото липсват доказателства кое право по ЕКПЧ е нарушено, а е проведено доказване единствено относно фактите по сключения договор за наем и действителността на декларирания от апликанта адрес за пребиваване. Претендира обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното решение и съдът да потвърди оспорения отказ за издаване на виза вид "D". Прави искане за присъждане на разноски - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Ш., гражданка на Република Турция, оспорва касационната жалба чрез адв. Кръпова, която с писмена молба изразява становище, че обжалваното решение от АССГ е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Заявява искане за заплащане на разноски за касационното производство разноски в размер на 700 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обосновал отмяната на административния акт с липса на спазени изисквания от административния орган на ЗЧРБ, на ППЗЧБ и на НУРИВОВР - консулската служба не е доказала основанието си за отказа от издаване на виза. Според участващия по делото прокурор по делото безспорно е доказано, че В. Ш. е родена в Република България на [дата на раждане] в [населено място], общ. Сливен, наела жилище в гр. Търговище, посочила е, че желае да опознае държавата си на произход, а от заключенията на ДАНС е видно, че няма пречка за издаване на процесната виза. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6716 от 15.11.2021 г. е отменен отказ рег. № 21001834 от 9.08.2021 г. за издаване на виза вид "D" за дългосрочно пребиваване в Република България, постановен от аташе при консулска канцелария в гр. Бурса, Република Турция по жалба на В. Ш., гражданка на Република Турция и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния за това адм. орган и предвидената в закона писмена форма, като са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Първостепенният съд е обсъдил документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка и изслушаните свидетелски показания и въз основа на тях е извел заключение, че преценката на издателя на процесния отказ по отношение на изпълнението на изискванията на апликанта за издаването на виза за дългосрочно пребиваване е неправилна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим/Наредбата/, ал. 5 ЗЧРБ, според които при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът следва да представи: 1. документите и информацията по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 и 2. документи и копия на тях, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на ЗЧРБ и правилника за прилагането му. Точно е съобразил, че в случая В. Ш. е изпълнила изискванията на законовите разпоредби и е представила доказателства за осигурено жилище и банково извлечение за налични парични средства. Следва да бъде съобразено, че съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 от Наредбата консулските длъжностни лица следва да издадат или да откажат издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност". В случая не е налице действително извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, защото в процесния акт липсва обсъждане на събраните доказателства относно тяхната достоверност. В мотивите на процесния отказ е посочено единствено, че "домакинът не познава апликанта и не може да потвърди условията за настаняване на лицето. Съмнения за фиктивен адрес, с цел получаване на пребиваване в Р България". В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Освен това в случая е установено, че в настоящата хипотеза не става въпрос за съображения, които засягат националната сигурност, които биха могли да обосноват липсата на изложени конкретни мотиви за постановения отказ. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че чуждият гражданин в проведеното съдебно производство е оборил изводите на административния орган в процесния акт. Чрез изслушаните и неоспорени свидетелски показания по делото е изяснена причината наемодателят да не познава наемателя лично – договорът за наем е бил сключен чрез пълномощник, което е напълно логично предвид факта, че апликантът няма как да е получил визата си към момента на подписване на договора за наем. Службите за административен контрол на чужденците е следвало да съобразят това обстоятелство, но това не е сторено. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на съдебното производство на основание чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ. Посочената разпоредба регламентира, че отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. В настоящия случая в жалбата си до административния съд жалбоподателката претендира засягане на основни права по Европейската конвенция за правата на човека. Оспорващата изрично е посочила, че процесният отказ е в противоречие с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧ, гарантираща правото й на справедлив и безпристрастен процес, а в случая проведеният административен процес при касатора не съответства на тези изисквания. Настоящият съдебен състав намира, че решаващият състав на Административен съд - София - град правилно е преценил, че административният орган не е установил всички относими факти и обстоятелства, а постановеният отказ е единствено въз основа на отрицателното становище от ОД на МВР, гр. Търговище. Необсъждането на всички тези относими за законосъобразното прилагане на закона релевантни факти и обстоятелства прави оспореният акт постановен в нарушение на изискуемите императивни административнопроизводствени правила. В случая допуснатото нарушение е същество, защото неизясняването на фактите от значение за спора е повлияло върху съдържанието на постановения отказ за предоставяне дългосрочна виза. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, се оставя без уважение. На основание чл. 143 АПК касаторът следва да заплати своевременно заявените от ответника по касационната жалба разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащо на 700 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,