Решение № 11175 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Държавен фонд Земеделие /ДФ3/ - гр. София, подадена чрез юрк. Гочева срещу Решение 138 от 01.02.2024г ., постановено по адм. д. 508/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 14/06/3/004801/3/01/04/01 от 16.11.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция Земеделие на Държавен фонд Земеделие София. В жалбата се навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни доводи по същество на спора, като счита за неправилни изводите на съда за недоказаност на установено договорно и нормативно нарушение. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу оспореният АУПДВ се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба А. Е. А., чрез адв. Методиева в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 14/06/3/004801/3/01/04/01 от 16.11.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция Земеделие на Държавен фонд Земеделие София, с който на основание чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 3 от ЗПЗП, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от Административен договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г., респ. т. 32 във вр. с т. 32.7 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.007, на А. Е. А., с УРН 586343, [ЕГН] e отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779.00 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лв., представляващо първо плащане по Договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. От фактическа страна решаващият състав е приел за установено, че А. Е. А. е бенефициент по административен договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. (Договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г.), сключен с ДФЗ Разплащателна агенция (РА) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ПРСР 2014-2020), по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства (подмярка 6.3) от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия. Установено е, че договорът е сключен за изпълнението на одобрен проект BG06RDNP001-6.007-2060 с наименование Стартова помощ за развитие на стопанството на Антон А., в което същият отглежда 100 броя пчелни семейства, съобразно представен бизнес план за осъществяване на дейностите по проекта. Заложени в бизнес плана и Приложение 3 към сключения административен договор са специфична цел увеличаване на икономическия размер на стопанството на кандидата с минимум 2 000 евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО), чрез наемане на трайно насаждение от 7.00 дка круши, и специфичен резултат подобрена механизация на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство инвестиции в размер на най-малко 2 000 евро. Посочени в тази връзка в плана са и дейностите, необходими за развитие на стопанството и увеличаване на икономическия му размер чрез наемане на трайно насаждение от 7.00 дка круши през 2021 г., и закупуване на разпечатваща машина и восъкотопилка през 2020 г. Като безспорно е прието, че производството по сключване на процесния административен договор е започнало на 26.09.2019 г., когато е подаден проект на бизнес план. Във връзка с извършена проверка на представените от А. А. към формуляра за кандидатстване документи е поискана информация за имот с идентификатор 10478.340.16. В отговор на отправеното запитване на 06.11.2020 г. А. А. е представил обяснителна записка, в която се сочи, че е подписан едногодишен договор за наем на този имота на 01.10.2019 г. за стопанската 2019/2020 г., регистриран в ОСЗ Трън, във връзка с изпълнението на бизнес плана по подмярка 6.3, с цел да не се наеме имотът от друго лице. Земеделският стопанин твърди, че не е посочил имота за стопанската 2018/2019 г. в бизнес плана по подмярка 6.3, тъй като не е имал правно основание поради ползването му други лица. Твърди, че не е извършвал никаква земеделска дейност върху този имот поради изтичането на договора. А. А. е представил договор за наем на земеделска земя сключен на 01.10.2019 г. за имот с 340016 (стар номер на имот с идентификатор 10478.340.16, за срок от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. и писмо с вх. 3886 от 12.12.2023 г. на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Трън. Във връзка с подадено заявление за второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 на 02.08.2022 г. е извършена проверка на място , като е установено по отношение на имот с идентификатор 10478.340.16 е, че същия е засаден с круши върху площ от 7 дка. и е обективирано заключение от проверката, че за проекта не са установени изкуствено създадени условия. В следствие на извършена последваща проверка на 30.09.2022 г. е изготвен доклад, в който са изложени факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкуствено създадени условия, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта. Посочено е, че в Дневник за появата, развитието, плътността и степен на нападението от вредители... (ДПХО) са видни записи за проведени химични обработки върху този имот с идентификатор 10478.340.16през 2019 г. 2020 г. и 2021 г. С писмо изх. 07-225-6500/105 от 03.11.2022 г. А. А. е уведомен, че ДФЗ открива производство за установяване на публично държавно вземане във връзка с направени констатации при проверките по повод искането за второ плащане. Писмото не съдържа факти и обстоятелства, обосновали процесния АУПДВ. С уведомително писмо изх. 07-225-6500/120 от 24.11.2022 г. за отстраняване на нередовности, установени при проверката на място, извършена на 23.09.2022 г. е посочено, че съобразно представения Дневник за появата, развитието, плътността и степен на нападението от вредители... за проведени мероприятия през стопанската 2018/2019 г., е видно, че А. е стопанисвал имот с 10478.340.016, като е извършвал стопанска дейност на 30.10.2018 г. е извършена химична обработка на имота, а за периода 05-15.09.2019 г. в дневника е отразено, че е прибрана продукция круши. Изискани са обяснения за тези извършени мероприятия във връзка с твърдението в обяснителна записка от 06.11.2020 г. на етап Договориране, че за стопанската 2018/2019 г. ползвателят няма правно основание за ползване на този имот. В периода от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г., въз основа на заповед 479389 от 19.06.2023 г. отново са извършени проверки на място, като за констатациите от тях е изготвен доклад. С писмо изх. 07-225-6500/150 от 19.07.2023 г., Областна дирекция ДФ3 - гр. София уведомява А. А., че производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, открито с писмо изх. 07-225-6500/105 от 03.11.2022 г. към настоящия момент не е приключило. В писмото административният орган сочи, че имот с идентификатор 10478.340.16 следва да се числи към стопанството на А. А., макар и при липса на сключен договор за наем на същия към момента на подаване на проектното предложение. Съответно неправомерното невключване на имота при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството води до недопустимост на проектното предложение, неговото одобрение и сключване на административния договор, което е в противоречие с мярката, а тези обстоятелства водят на извод, че е налице изкуствено създаване на условия с цел получаване на предимство за получаване на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013. На 02.08.2023 г. А. А. е депозирал чрез ИСУН възражение срещу писмо изх. 07-225-6500/150 от 19.07.2023 г. Административният орган е приел възраженията за неоснователни и е издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма при липса на допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила. Съдът е очертал спорният въпрос по делото, като е посочил, че същият се свежда до това, налице ли е създаване на изкуствени условия за получаване на безвъзмездна финансова помощ по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 предвид невключване на имот с идентификатор 10478.340.16 към стопанството на кандидата към момента на подаване на проектното предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3. За да стигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ административният съд е направил подробен анализ на приложимата национална нормативна уредба и нормата на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. уреждаща условия за получаване на безвъзмездна финансова помощ. Прието е, че изложените в оспорения административен акт съображения обосноваващи наличието на изкуствено създадени условия не установяват наличието на обективни и субективни елементи на фактическия състав на понятието, съгласно разясненията дадени с решението по дело C-434/12 на СЕС. Първоинстанционният съд не е възприел в подкрепа на извод за изкуствено създадени условия обстоятелство, че през 2018 г. и 2019 г. еднократно е извършена химическа обработка и торене на насажденията в процесния имот. Съдът е приел, че тези действия не водят непременно до извод, че същите са извършвани във връзка с кандидатстване по процесната мярка. Съдът е приел за неправилни и релевираните аргументи на административния орган, че непосредственото сключване на договор за аренда на имот с идентификатор 10478.340.16 на 01.10.2020 г., след подаване на проектното предложение на 26.09.2019 г. подкрепя извода за изкуствено създадени условия. Посочил е, че съобразно доказателствата по делото безспорно се установява, че обстоятелства, обосновали спорния АУПДВ са били известни на административния орган още преди сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При одобряващата проектното предложение администрация са били налице данни още в хода на производството по сключване на административния договор, като не са обосновани изводи за изкуствено създадени условия, респективно за недопустимост на проектното предложение (бизнес плана), на такова основание още на етап одобрение. В допълнение решаващият състав е посочил, че от доказателствата по делото не се установява недобросъвестно поведение от страна на бенефициента по административен договор BG06RDNP001-6.007-2060-C01 от 18.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 на мярка 6 от ПРСР 2014 -2020 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установена фактическа и след обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства по делото и се е произнесъл по възраженията на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. В параграф 1, т. 12 от Наредбата е регламентирано, че изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на предимство" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В настоящия случай правилно административния съд е приел, че не е доказана хипотезата на "изкуствено създадени условия", като не са налице и двата елемента. По делото безспорно се установява, че при подаване на заявлението за подпомагане по подмярката и при подаване на заявката за второ плащане по договора с ДФ "Земеделие" А. е декларирал всички имоти, за които е имал правно основание за ползването им. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че действията на Атанасов по изпълнение на договора от субективна страна не са насочени към изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане по схемата за подпомагане. Правилно в тази насока административният съд е приел за основателни обясненията на ползвателя, че не е намалил умишлено размера на стопанството си. Въз основа на това правилно е формиран изводът на съда, че не е налице обосновано съмнение за създаването на изкуствени условия за получаване на предимство пред останалите кандидати по мярката. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, подробно изложени в обжалваното решение, обосноваващи крайния извод за незаконосъобразност на административния акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК те не следва да бъдат преповтаряни, а настоящото решение препраща към тях. Като е достигнал до извод за противоречие на оспорения административен акт с приложимия материален закон, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 2 997 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,