Решение № 729 от 24.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 7168 от 01.12.2021 г., постановено по адм. дело 7408 по описа на Административния съд София-град за 2021 година. С обжалваното решение Министерство на отбраната е осъдено да заплати на М. Алашки сумата от 3550 лева като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили от административен акт Заповед РД-26-401 от 29.07.2016г. на Министъра на отбраната, който впоследствие бил отменен от съда, като е отхвърлена претенцията до пълния й размер от 27 366,50 лева. Със същото решение е отхвърлен иска на М. Алашки срещу Министерство на отбраната за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди ( в диспозитива на решението е допусната грешка в посочването, че ведите са неимуществени) пропуснати ползи от неполучено месечно възнаграждение за 11 и ½ месеца в размер на 18 756,50 лева. Със същото решение ищецът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като и тук съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо на Министерство на отбраната, разноските са присъдени на СДВР. Касационната жалба, подадена от Министерство на отбраната със седалище и адрес на управление в София, ул. Дякон Игнатий 3, чрез гл. експерт-юрист М. Георгиева е срещу осъдителната част на съдебното решение. Твърди се неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон от съда. Иска се отмяната му в тази част. Претендират се разноски, заявлението за които е направено от процесуалния представител на МО в проведеното по делото съдебно заседание. Ответникът по тази касационна жалба М. Алашки я оспорва по съображения изложени в писмен отговор, постъпил по делото на 25.01.22 година. Подадената от М. Алашки с [ЕГН] и с адрес в София, [жк], [адрес] касационна жалба е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон при постановяването му. Иска се неговата отмяна в същата част и уважаване на предявените искове в пълен размер. Представя писмена защита, в която е направено искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Министерството на отбраната я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 28.01.22 година. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби, но за частична основателност само на касационната жалба на Алашки. Според прокурора неправилно е решението, в частта, в която е отхвърлен искът на ищеца за присъждане на имуществени вреди. Позовава се и на относима съдебна практика по този въпрос. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по делото, за които съответната обжалвана част от първоинстанционното решение, подлежащо на касационен контрол, е неблагоприятна. По основателността им приема следното: Административният съд София-град ( наричан за краткост по-долу първоинстанционният съд или съдът , или АССГ ) е приел, че е сезиран с иск за присъждане на имуществени вреди и иск за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен акт заповед за прекратяване на служебно правоотношение. От фактическа страна, съдът е установил, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в сила съдебно решение на 06.02.2018година. Установил е също така, че във връзка с уволнението на ищеца, на последния е изплатено обезщетение за шест месеца, през които той не е заемал държавна служба, на осн. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на имуществени вреди, посочвайки, че като такива се претендират пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за 11 и ½ месеца, аргументирайки се, че ищецът няма право по закон на обезщетение за оставане без работа за повече от установения в закона период чл.104 ЗДС, което в конкретния случай, вече е получено от ищеца. По иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е приел, че такива са претърпени от ищеца, кредитирайки събраните по делото свидетелски показания и медицински документи. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид периода, през който вредите са търпени, съобразил се е с личността на ищеца, а така също и с практиката на ЕСПЧ относно размера на обезщетенията по аналогични казуси. Уважил е частично предявения иск. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, при извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на задължението си, произтичащо от чл.218, ал.2 АПК, преценява като недопустимо решението в частта, в която АССГ се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази част исковата молба е била нередовна, тъй като този иск не е индивидуализиран чрез период, за който се претендират вредите. Респективно съдът в нарушение на задължението си по чл.чл.129 ГПК вр. с чл.144 АПК не е изискал отстраняване на тази нередовност в исковата молба и се произнесъл по иск, който не е индивидуализиран от гледна точка на времевия обхват на претендираното обезщетяване. Нарушението, допуснато от съда е от категорията, водещи до недопустимост на съдебното решение в посочената част. По тези съображения, решението на АССГ, в частта, в която се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се обезсили, а вместо това делото в тази част се върне на друг състав на АССГ за ново произнасяне по този иск, но след като се даде възможност на ищеца да посочи периода на претендираното обезщетение. Този резултат обосновава неоснователност на искането на МО за спиране на производството по делото до приключване с решение на тълкувателно дело 2/2021г. по описа на ВАС. Касационната инстанция преценява като правилно решението на АССГ в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съображенията на първоинстанционния съд, обосновали този резултат се споделят напълно от настоящия касационен състав, което е основание за приложението на чл.221, ал.2, изречение второ АПК, за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази част по мотивите, изложени в него. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2, изречение второ и чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд