Решение № 13462 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2020 г.

Решение № 13462 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, чрез процесуален представител, против решение № 809 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 953/2019 на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Я. Гечева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на осн. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ Агенция Митници е осъдена да заплати на Я. Гечева обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение със заповед № 03/06.01.2017 г. на директора на Агенция Митници, за периода от 01.01.2017 г. г. до 07.07.2017 г., в размер на 9954 лева, ведно със законната лихва от 13.12.2017 г. до окончателното изплащане на паричното задължение. Решението е правилно. АССГ е постановил решението си след изясняване на релевантните обстоятелства от значение за правния спор и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил правни изводи, за които е изложил подробни съображения. Обоснован и съответен на установените фактически обстоятелства е изводът на съда за наличието на изискуемите по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предпоставки за обезщетение, а именно - служебното правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № 03/06.01.2017 г. на директора на Агенция Митници и тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно цитираната разпоредба обезщетението следва да се определи в размер на основното месечно възнаграждение (1659 лева) към момента на признаването на уволнението за незаконно, в случая влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение – 12.12.2018 година. По делото е установено, че през исковия период от 07.01.2017 г. -07.07.2017 г. ищцата не е работила по трудово или служебно правоотношение. Ответникът в първоинстанционното съдебно производство и касационен жалбоподател в настоящото не е опровергал така направените фактически констатации, като в този смисъл е проявил и процесуална пасивност, видно от протокола от СЗ на 22.01.2020 г. пред АССГ. Установените по делото обстоятелства обуславят основателност на предявения иск, какъвто е изводът на съда, като основателността на главния иск обосновава и основателност на претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата. Правилно и при съобразяване с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съдът е приел, че обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, в случая - 12.12.2018 г. Предвид изложеното, решението на Административен съд София-град като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Претенцията за разноски на ответната страна не се уважава поради липса на доказателства за сторени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение