Решение № 562 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2821/2011 г.

Решение № 562 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2821/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нчд № 256/2011 г. на Районен съд гр. Кърджали и отмяна на постановеното по него определение № 51/07.04.2011 г. Развити са съображения, че определението е постановено при допуснато нарушение на закона и процесуалните правила, което налага делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посочените основания. Осъденият Ф. А. не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и извърши проверка на влязлото в сила определение, установи следното: С определението, Районният съд в гр. Кърджали, на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени на Ф. Х. А. по 14 присъди. Формирал две съвкупности и определил общи наказания, както следва: По нохд № № 15/95 г., 80/97 г., 67/97 г., 107/97 г., 219/97 г., 372/97 г., 480/97 г., 25/94 г., 64/98 г., 139/01 г. и 1/07 г. определил общо наказание в размер на 3 години и 6 месеца, което приспаднал като изцяло изтърпяно на 21.03.01 г. По нохд № № 1009/09 г., 14/10 г. и 404/10 г. определил общо наказание 1 г. лишаване от свобода. На осн. чл. 25, ал. 3 от НК приспаднал изтърпяното наказание пробация, определено с присъдите по първите две дела. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.04.2011 г.. Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Съдът правилно е образувал две съвкупности за определяне на общо наказание от всички осъждания и правилно ги е определил. Основателно е възражението на Главния прокурор, че не е изпълнил задължението си да обсъди въпроса, следва ли да се приложи чл. 24 от НК. Съобразно постоянната практика на ВКС и задължителните указания по т. 1 от Постановление № 4/65 г. на Пл. ВС, съдът е длъжен да подложи на преценка данните за цялостната престъпна дейност на подсъдимия, за личността му, за обществената опасност на деянията му, за броя, характера и тежестта на престъпленията, за формата на вината и подбудите за извършването им и да мотивира извод дали ще се изпълнят целите по чл. 36 от НК с определеното общо наказание или то следва да бъде увеличено по чл. 24 от НК. В конкретния случай, съдът въобще не е изложил мотиви в коментираната посока. От данните за осъжданията на А. е видно, че той извършва предимно умишлени престъпления по чл. 195 от НК и се характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Съдът е бил длъжен да обсъди възможността за увеличаване размера на определените общи наказания и да мотивира защо не налага чл. 24 от НК. Още повече, че при предишни групирания по чл. 25 от НК, когато и броят на осъжданията е бил по-малък, решаващите съдилища са увеличавали наказанията. Като не е сторил това, Районният съд в гр. Кърджали е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила. Определението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение